:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,309,564
Активни 77
Страници 15,691
За един ден 1,302,066
Парадокс

Осъдих държавата, но пак се оказах виновен

Наказан съм за... самомнителност. Оценил съм живота си по-скъпо, отколкото струва, и затова ще плащам и аз на държавата
Ясен Бориславов
На 13 октомври 2009 г. в 13 часа на "Ботевградско шосе", малко след Долни Богоров и на около километър преди Околовръстното, както си карах към София, върху колата ми падна топола. Беше много стара и отдавна изсъхнала, но с внушителни размери и ако беше паднала само с част от секундата по-късно, сега нямаше да мога да разкажа какво стана след това. Случката тогава описах подробно в броя на "Сега" от 24 ноември.

Разказът е достъпен и в http://www.segabg.com/article.php?issueid=4508§ionid=5&id=0001301, поради което няма да го повтарям. След като се убедих в пълното бездушие и отчайващата институционална сенилност на отговорните власти, реших да заведа съдебен иск срещу агенция "Пътна инфраструктура" и Столичната община заради престъпно нехайство, застрашаващо живота на гражданите. Разбрах, че тези две институции са отговорни за падащите, отдавна мъртви дървета в тази част от пътя, както и че от 2005 г. водят преписка помежду си за тяхното отсичане, но това през следващите четири години така и не е било направено. Свързах се с адвокатска кантора (няма да казвам коя, тъй като не съм ги питал дали искат да бъдат споменавани), събрах необходимите документи, доказващи виновно поведение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди и заведох делото. Тъй като тополата успя да смачка още една кола, към иска се присъедини и нейният шофьор.



След това започнах да чакам развитие



Чаках през цялата 2010 г. После чаках и през цялата 2011-а. През април 2012 г. делото беше насрочено на първа инстанция в Софийския районен съд. Съдът назначи експертиза и изслуша показанията на свидетелите. През юни мина и второ заседание, на което се разбра, че експертизата е в моя полза и след това вече очаквах решение. Напускайки залата, чух съдийката да казва, че ще получим решението в "разумен срок". Тъй като нещата около делото ми изглеждаха ясни, очаквах в рамките на месец-два или не повече от три да има и решение. Оказа се, че "разумният срок" е два пъти по-дълъг, но в началото на януари 2013 г. все пак се получи и решението. От него става ясно, че въз основа на експертизата, събраните доказателства и свидетелските показания съдът е повярвал на очевидното и е признал за виновни пътната агенция и общината за причинените ми имуществени и неимуществени вреди и ги осъжда солидарно да заплатят обезщетение. Не бях изненадан, че решението е в моя полза. Тъкмо обратното. Друго не съм и очаквал. В края на решението обаче с огромна изненада видях, че и аз съм осъден. Осъден съм да платя на пътната агенция и на общината сума, пропорционална на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Според съдебното решение "на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждение за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 222,89 лв." Казано на по-разбираем език, съдът признава, че пътната агенция и общината са виновни, поради което ги осъжда да платят 1000 лв. за неимуществени вреди, но тъй като искът е за 5000 лв., осъжда и мен да им заплатя хонорар, съразмерен с отхвърлената част от 4000 лв. Може да звучи налудничаво, но така е според закона.

Тъй като според съда съм предложил висока цена за реално застрашения си живот и предизвикания от това силен стрес и душевен смут, следва да бъда санкциониран за ... самомнителност. По каква методика съдът преценява стойността на моя живот, не е ясно. Така ме е оценил, явно толкова струвам. Няма да споря. Но с другата част от решението не съм съгласен.



Излиза, че съдът възнаграждава виновно поведение



Институциите, които съдът е посочил като виновни за произшествието и предизвикания съдебен процес, с решение на същия съд черпят облаги от виновното си поведение, при това за сметка на онзи, когото с виновното си поведение са ощетили. Ако не ставаше дума за съдебно решение, бих нарекъл това перверзия.

От съдебното решение, а то се опира на действащото законодателство, се разбира, че ако бях поискал по-високо обезщетение, рискувах да се озова в положение да дължа пари на държавата за вреди, които тя сама чрез собствения си съд признава, че ми е причинила. Българският фолклор е синтезирал тази трудна за проумяване юридическа практика в израза: "Имаха да ни дават, че ни взеха и кравата."

Не искам да правя обидни квалификации по адрес на българското правораздаване, но ми се струва, че някои недомислици в законодателството се простират отвъд поносимите граници. Същото впрочем твърди и Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който се е сблъскал с този български законодателен парадокс по делото "Станков срещу България" от 2007 г. По това дело ищецът съди държавата за причинени вреди поради необосновано задържане. Държавата признава, че задържането е било необосновано, но присъжда обезщетение, което практически е равно на съдебните разноски, които ищецът е осъден да й заплати. Иначе казано, с едната ръка държавата отнема онова, което е дала с другата, въпреки че не оспорва своята виновност. Не ми се иска аз да го казвам, но ако някой друг ми каже, че



българската държава в този случай се държи като мутра,



май няма да имам силни аргументи, за да го разубедя.

Ето какво казва по делото "Станков" ЕСПЧ в Страсбург. "В очите на Съда не може да се вини жалбоподателя, който не е трябвало да бъде временно задържан, както го признава вътрешното правораздаване, за това, че придава висока "цена" на своята свобода. Оценяването на морална вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това. Но Правителството не показва, че съществува точна и достъпна съдебна практика по този въпрос." В решението си по това дело ЕСПЧ стига до извода, че жалбата е основателна, защото на практика наложените съдебни такси и разноски водят до ограничаване на правото на достъп до съд, което е нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията за правата на човека. Очевидно през изминалите оттогава пет години българският законодател не е сметнал за необходимо да коригира съдебните практики, поради което сигурно ще има още такива дела.

През трите години, в които чаках развитие по моето дело, следих в медиите подобни на моя случай. Оказа се, че не са малко, а някои дори завършиха с летален изход. При това сигурно е могло да се предвидят и да се предотвратят, но това не е направено. Не знам каква част от пострадалите са се заели да осъдят отговорните администрации. Наскоро разбрах, че семейство от Разград е осъдило пътната агенция и след две години протакане е успяло да си получи присъденото обезщетение. Съветът ми е всички, които по волята на съдбата се измъкнат живи от подобни премеждия, да търсят справедливост в съда въпреки споменатите "странности" в неговите отсъждания. Ако не получите справедливост в България, може да я потърсите в Страсбург.

"Нищо друго не е необходимо, за да изведеш една страна до най-високо ниво на благоденствие, освен мир, разумни данъци и поносимо прилагане на справедливи закони", пише Адам Смит преди повече от 200 години. Не ни остава друго, освен да вярваме, че все някога тези съвсем прости правила на държавния просперитет ще бъдат разбрани и приложени от българския законодател.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
3 години се точиха делата срещу Пътната агенция и столична община заради крайпътната топола, която едва не ме уби през 2009 г. Двете институции бяха осъдени да ми платят 1000 лв. неимуществени вреди, но й аз бях осъден да им платя 222.89 лв., защото съм поискал повече от въпросните 1000 лв.
31
13889
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
03 Февруари 2013 18:39
"на всеки от ответниците " , вие сте ищец , това не се отнася за вас
03 Февруари 2013 19:01
"на всеки от ответниците " , вие сте ищец , това не се отнася за вас


Грешката е вярна -- съдът е присъдил на ответниците да се покрие част от разноските.
03 Февруари 2013 19:05
А цялата случка е поредното доказателство каква подигравка е т.нар. "съдебна система".

Мога да посоча едно решение на ВАС, в което казват, че след като едно разрешително за строеж е влязло в сила, то определен член от ЗУТ, съгласно който е незаконно (т.к. не отговаря на ЗРП за района) не се взимал предвид, защото било имало процедура за съгласуване, която била минала.

Та с това си становище ВАС реално заявява, че няма нужда от него -- в администрацията си има процедури, и те работят безгрешно, ерго, няма нужда от съдебен контрол.

Щяха да са смешни "творенията" на родните магистрати, ако не бяха тъжни.
03 Февруари 2013 19:06
В Мутростан е така!
03 Февруари 2013 20:16
Излиза, че съдът възнаграждава виновно поведение

добрютро
03 Февруари 2013 20:18
Бе, ти се радвай, че не си в затвора...Нали знаеш за съдещите се арменец и евреин, в резултат на което прокурорът отива в затвора?
Гражданинът ВИНАГИ е виновен. Най-напред, защото е гражданин, а след това и защото може евентуално да има самомнение и се оцени високо. Много по-високо, отколкото държавата - демек чиновниците - го оценяват. А за тях всеки гражданин не струва и пет пари...
А, и чети как някъде присъждат обезщетения от милиони заради опарено от кафето небце...
-------------------------------
Блогът на Генек
03 Февруари 2013 20:23
Мога да посоча едно решение на ВАС,


Не едно, решенията са доста повече, и са основани на специалния ред за контрол върху законосъобразността на РС, включващ и съответствието му с ПУП (чл.149, ал.2 ЗУТ), както и нормата на чл.156, ал.5 от ЗУТ, според която влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Такава норма имаше и в отменения ЗТСУ.
Т.е. следвало е РС да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му, за да се отмени на това основание, а не че не подлежи въобще на контрол, подлежи даже и на служебен такъв, за разлика от всички други актове.
Изключение правят случаите на нищожност - напр. издадено РС за строителство в защитена територия, озеленени площи или чужд имот.
Така ВАС потвърди нищожността напр. на РС за "Златна перла", извън сроковете за обжалване.
Нищожното РС обаче не влиза в сила и за него забраната за отмяна не важи.
03 Февруари 2013 22:31
"на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждение за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 222,89 лв." Казано на по-разбираем език, съдът признава, че пътната агенция и общината са виновни, поради което ги осъжда да платят 1000 лв. за неимуществени вреди, но тъй като искът е за 5000 лв., осъжда и мен да им заплатя хонорар, съразмерен с отхвърлената част от 4000 лв. Може да звучи налудничаво, но така е според закона.
Кво толкова - бизнес, нищо лично. 223 лв. не са чак толкова много, но служат за урок. 5000 е обидно малко и за двете страни.
А тези 223, заедно с много други по 223 и повече, в края на годината правят едни прекрасни извънбюджетни приходи, които се раздават като премии. Преставете си, ако в разследването е използвано СРС, платено от бюджета (т.е. МВР), осъденият плаща сересето, а паричките пак хоп - в бонуси и премии, а не обратно в бюджета.
04 Февруари 2013 00:10
На 13 октомври 2009 г. в 13 часа на "Ботевградско шосе",

Същото впрочем твърди и Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който се е сблъскал с този български законодателен парадокс по делото "Станков срещу България" от 2007 г... Не ми се иска аз да го казвам, но ако някой друг ми каже, че българската държава в този случай се държи като мутра,


Това за мутрата добро ама.. много мъгляво - 2007 година. И Станишев гризнал тополата през 2009.
А къде да плюем Борисов, не става ясно.
04 Февруари 2013 02:38
Дикенс и Кафка пасти да ядат. Или лук.
04 Февруари 2013 07:37
Отдавна съм разбрал, че българския Съд е като игрален автомат - не знаеш като дръпнеш ръчката какво ще ти се падне.
04 Февруари 2013 07:44
Отдавна съм разбрал, че българския Съд е като игрален автомат - не знаеш като дръпнеш ръчката какво ще ти се падне.


Някой от вас да се е сетил, че съдът присъжда разноски по силата на законова норма? Или си ги смуче от пръстите?
Седнете си отворете сегашния ГПК, че и предишния, та вижте как се разпределя отговорността на страните за разноски.
След това, ако пак сте недоволни, че частично загубилата делото страна поема разноски, веднага се обърнете към мнозинството в парламента.
Съдът закона няма да промени.
Игралният автомат е за решенията по същество, ако трябва да бъдем точни, но не и за разноските.
04 Февруари 2013 08:50
веднага се обърнете към мнозинството в парламента.


А чие лоби определя мнението на мнозинството в парламента?
04 Февруари 2013 09:05
А чие лоби определя мнението на мнозинството в парламента?


Ами сигурно на страните, в полза на които се присъждат разноските
Една малка част от тях е държавна такса, една част е възнаграждение за вещо лице (в случая) и останалата част се присъжда на страната (за платено адвокатско възнаграждение).
За съда няма значение коя от страните ще плати държавната такса, тя е в един и същ размер, според тарифата, същото е и с възнаграждението за вещо лице, както и с възнаграждението за адвокат.
Единствено за страните има значение кой каква част от разноските ще плати, според изхода на делото.
Винаги и във всяка законодателна уредба (не само нашата) разпределението на разноските е според изхода на делото.
При частично уважаване, съответно отхвърляне на иск, тежестта се разпределя пропорционално между страните.
Въпросът за размерите на таксите не касае разпределението им, а темата е точно за разпределението, а не за размерите.
Просто го отбелязвам за прецизност, доколкото човекът се жалва не от размера на държавната такса (който и според мен е висок за повечето граждани), а от разпределението на разноските.
Впрочем, и в цитираното решение на съда в Страсбург се казва същото - размерите са високи, а не разпределението.
Интересно, написал е за каква част от разноските е осъден той самият, но не е написал каква част му е присъдена.
Освен разпределение според изхода от делото (каквато е сегашната законодателна уредба), ти какво друго предлагаш или просто така, контра по принцип?
04 Февруари 2013 09:57
deneb, на теория е така, на практика - е както казвам аз. Ротативка!
В случая Вие искате да кажете, че водача има частична вина, защото тополата е паднала върху него докато е карал по пътя?
Или има вина, че не е познал каква сума за обещетение е справедлива според този съдия!
Хайде стига!
Попитайте който искате адвокат ще спечели ли делото, даже да е най-справедливото. Ще Ви отговори, че не се наема с прогноза.
Чиста ротативка.
А защо е ротативка е друг въпрос!
04 Февруари 2013 10:08
Сега, че за разпределянето на разноските съдът е постъпил по закон - спор няма. По ме гложди другото - не е ли присъденото обезщетение умишлено "изчислено" от съда така, че на практика накрая ищеца да пие една студена вода? Но хайде, и това да оставим настрана - така преценили, така решили. На мен най-голямо впечатление ми направи това:
Чаках през цялата 2010 г. После чаках и през цялата 2011-а. През април 2012 г. делото беше насрочено на първа инстанция в Софийския районен съд.

И после:
Напускайки залата, чух съдийката да казва, че ще получим решението в "разумен срок". Тъй като нещата около делото ми изглеждаха ясни, очаквах в рамките на месец-два или не повече от три да има и решение. Оказа се, че "разумният срок" е два пъти по-дълъг

Почти три години за насрочване на делото и шест месеца след последното заседание за решение??? Да ме поправят юристите тук, ако греша, но май законовия срок за решение беше един месец.
А колкото до разпределението на разноските, ще ви разкажа случай от практиката на мой приятел - адвокат. Той представлява ищеца, искът му е уважен приблизително на 50%, но при решението си съдът "забравя" да разпредели разноските, въпреки че и двете страни надлежно са ги представили и са си ги поискали. Адвокатът на оветника пуска молба за допълване на решението, а моят човек не пуска нищо, защото смята, че допълването ще е и за двете страни. Но съдът присъжда разноски само на ответника, щото ищеца не си ги бил поискал.
Форумните защитници на съд'ебната система стоварват вината на полицията, дето все не била събрала годни доказателства, на прокуратурата, дето все не била водела правилно делото. Но най-гнилата брънка е точно съдът. При гражданските дела няма полиция и прокуратура, но точно там са най-големите безобразия.
04 Февруари 2013 10:22
Не едно, решенията са доста повече, и са основани на специалния ред за контрол върху законосъобразността на РС, включващ и съответствието му с ПУП (чл.149, ал.2 ЗУТ), както и нормата на чл.156, ал.5 от ЗУТ, според която влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Такава норма имаше и в отменения ЗТСУ.


Подобни презумпции са малоумни. ЗРП (ПУП) позволява триетажна сграда, те строят четириетажна. Да не говорим, че РС противоречи и на една камара други членове от ЗУТ? И какво правим? Имаме незаконосъобразен административен акт, но той си остава в сила? А в конституцията пише:

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Е, каква правова държава е тази, в която незаконосъобразни актове са в сила и се изпълняват?
04 Февруари 2013 10:25
Интересно, написал е за каква част от разноските е осъден той самият, но не е написал каква част му е присъдена.


Четеш като съдия конституцията. Авторът е написал, че е искал 5000, а са му присъдили 1000. Ерго, трябва да плати 4/5 от разноските на ответниците.
04 Февруари 2013 10:47
И в тоя ред на мисли, как би следвало да процедира авторът:

1. Наема адвокат с хонорар от 6000 лв. и завежда иск за 1 лв.;
2. Съдът уважава иска изцяло, и ответниците трябва да покрият разноските от 6000 лв.;
3. Делят хонорара на адвоката по предварително уговорена схема

В държавата на селските тарикати трябва да го играеш такъв, иначе те изкарват малоумник.
04 Февруари 2013 10:51
Е щом си на кяр, хвърли капата нагоре.
04 Февруари 2013 10:57
Тъй като според съда съм предложил висока цена за реално застрашения си живот и предизвикания от това силен стрес и душевен смут, следва да бъда санкциониран за ... самомнителност. По каква методика съдът преценява стойността на моя живот, не е ясно. Така ме е оценил, явно толкова струвам. Няма да споря. Но с другата част от решението не съм съгласен.

Така е, тъпа, задръстена, проста и корумпирана съдебна система.
Къде ги защитниците на "неопетнимите" лапачи в съдебната власт?

Форумните защитници на съд'ебната система стоварват вината на полицията, дето все не била събрала годни доказателства, на прокуратурата, дето все не била водела правилно делото. Но най-гнилата брънка е точно съдът.

Точно така, съдебната система.
04 Февруари 2013 11:04
Breitling, съдебната власт е проядена здраво от корупция, факт. Ако обаче ги чакаш сами да се оправят, имаш много да чакаш. Законите са калпави, а тях не ги пишат съдиите и прокурорите, а тези в парламента. Ей там е източникът на цялото зло. Ако напишат едни ясни и справедливи закони, да видим как съдиите ще ги прескачат. Примери за други държави мисля да не давам, на всички са ни известни.
04 Февруари 2013 11:10
Законите са калпави, а тях не ги пишат съдиите и прокурорите, а тези в парламента.

напълно прав си. Но и при калпави закони едни други ги прилагат, нали - тези, овоняли се на корупция.
Така че каквито и да са законите, ако съдиите прилагат тълкуването както е необходимо, а не както им е платено или са били посъветвани, едва ли ще е проблем.
Пък и е спорно доколко са калпави законите. Не че няма примери, но за стандартен случай като описания в статията едва ли са калпави.
Преди време преподавател юрист ми сподели, че когато той е учил право, под формата на шега техен даскал, светило и т.н. в областта си, им е споделил, че законите са правят така, че да има достатъчно големи "портички" за измъкване на "свои" хора.
Така че не оспорвам неадекватността на законите, но предполагам, че повечето от тях се отнасят за тежки провинения и престъпления, предмет основно на НПК.
04 Февруари 2013 11:27
Не ми се рови из интернет, но преди година бях попаднал на решение на съда в Хасково където на пострадал от умишлена нанесена телесна повреда му се присъждат 1200 лева разходи за лечение, а той трябва да плати на ответниците 2000 лева съдебни разноски, защото поискал към 17 или 20 000 лева обещетение.
04 Февруари 2013 11:56
Ето затова съдиите в България редовно получават бонуси И нещо друго: За да ти гледа съдът жалбата трябва да заплатиш предварително 4 % такса, в конкретния случай върху 5,000 лв. иск това са 200 лв. Искът е удовлетворен до 1,000 лв. По-логиката на съдийката не трябва ли и съдът да върне 160 лв. от таксата и защо не ги връща?
04 Февруари 2013 12:15
Специално с Административните съдилища и особено ВАС нещата са изключително трагични и много далеч от здравият разум и елементарната справедливост. Който не се е сблъсквал с абсолютно произволното тълкуване на понякога противоречиви правни норми в една или друга посока, както и с пренебрегване на очевидна и написана черно на бяло (и неоспорена) фактология, допускане на недопустими "доказателства" и пренебрегване на неудобните факти за сметка на удобните такива... та който не е виждал това в крещящо несправедливи и унизително обидни съдебни решения на Административният съд, практически в полза на виновната страна - той е направо късметлия! Е, освен ако не е виновната страна, която си е платила по един или друг начин и доволно потрива ръчички...
04 Февруари 2013 13:02
Преди време преподавател юрист ми сподели, че когато той е учил право, под формата на шега техен даскал, светило и т.н. в областта си, им е споделил, че законите са правят така, че да има достатъчно големи "портички" за измъкване на "свои" хора.


Ето тук именно е заровено кучето, точно това имах и аз предвид, като казах "калпави закони". Не че не е ясно какво значи "качествен закон" и не се знае как да се направи.
04 Февруари 2013 13:18
Попитайте който искате адвокат ще спечели ли делото, даже да е най-справедливото. Ще Ви отговори, че не се наема с прогноза.


Няма що да питам, ротативката, както казах, е за резултата (това в последните години, при по-старата съдебна практика можеше с голяма доза вероятност да се прецени как би могло да приключи едно дело, но това зависи до голяма степен и от липсата на нормално и хармонизирано законодателство), като това споделям точно от личен опит.
Резултата от делото (в смисъл на несигурност) обаче няма връзка с принципа за разпределяне на разноските, този риск за отхвърляне (частично или изцяло на иск за неимуществени вреди) винаги съществува и затова човек първо преценява реалистичността на иска, за да избегне голяма отхвърлителна част и да се натовари с разноски.
Тъкмо за това се говори и в решението на съда в Страсбург - съдебната практика и ориентирите по сходни дела да са публични - ами публични са.
Аз чета почти всички наред, защото това ми е работата - да мога да направя реалистична преценка в полза на клиента си, а не да увеличавам размера на иска неколкократно (от това зависи впрочем хонорарът на адвоката, и на двете страни), след което да се "изненадам" от отхвърлителната част.
Точно на този принцип се присъждат разноски на ответната страна при частично отхвърляне на иска, защото и възнаграждението, което той дължи на своя адвокат се формира от материалния интерес по делото, а материалният интерес е цената на иска, която пък се определя от ищеца.
Принципно неимуществените вреди наистина трудно (и от човешка гледна точка) се преценяват, именно защото са неимуществени.
Аз досега не съм имала случай на отхвърлен иск за неимуществени вреди в такъв голям размер спрямо предявения, точно защото се старая да направя горната преценка с оглед конкретиката на всеки един случай и доказателствата, с които разполагам.
04 Февруари 2013 18:58
Как оценяваш нехайството на тези, които по закон са длъжни да осигуряват безопасността на хората по пътищата? Станала била грешка, дървото не уцелило, паднало малко по-рано. Кво толкоз, има-няма 1000 лева, нали? Един айфон с договор. Пък този наглец иска 5000!
Аз си мислех, че в съдилищата се налага справедливост. Оказва се, че е нещо като игра на покер - кьорав карти не играе. Трябва предварително да уцелиш бъдещото мнение на съда. Ако не - следващия тираж.
05 Февруари 2013 01:59
Грешката е вярна. Бориславов е ищец по неговия си иск, на е ответник по контраиска на пътното за екстра-похарчени хонорари на техните юрисконсулти.
Да обжалва, ихната мама!
05 Февруари 2013 08:54
Да обжалва, ихната мама!


Предполагам, че вече е обжалвал.
И според мен обезщетението е ниско, но пък не е и 5 000.
Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, както казах, се преценяват изключително трудно, от една страна, а от друга неизбежно се влияят от общия стандарт на живот в страната.
Ако в САЩ за едни и същи вреди могат да присъдят обезщетение, да речем от около 50 000, тук това обезщетение ще е около 5 000.
Определянето не е "на око", а в зависимост от конкретни факти и доказателства за тях по всяко отделно дело.
Това точно дело не познаваме в детайли, още по-малко - доказателствата.
И не, не е оценяван живота на човека, както твърди, оценяват се само реално настъпилите неимуществени вреди.


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД