:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,653,810
Активни 475
Страници 24,220
За един ден 1,302,066

Холандският модел - участваме всички заедно

Враждуващите лява и дясна партия показаха за пореден път как с културата на компромиса могат да се преодолеят и най-големите различия
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Холандският премиер Марк Рюте слуша внимателно изявление на коалиционния партньор - лидера на Партията на труда Дидрик Самсом. Културата на компромиса позволи на непримиримите политически противници да управляват заедно.
В САЩ увеличението на данъците е обект на партийна война и докара страната до ръба на "фискалната пропаст". В Южна Европа икономиите доведоха до масови протести и работнически стачки. Може би и едните, и другите биха могли да се поучат от холандците, чиято култура на компромиси запази страната им в добро състояние през цялата икономическа буря. В Холандия ударите от световната финансова криза досега се поемаха по-спокойно, като политическите партии, синдикатите и официалните представители бяха по-съсредоточени върху споразуменията, отколкото върху борбата за принципи, и върху споделянето на трудностите върху благоденствието.

В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като "Полдер модел", се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха закрили, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка. Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. "Всеки ще усети затрудненията", заяви премиерът Марк Рюте неотдавна, след среща с бизнес лидери и синдикалисти. "Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни", добави той.

Идеята за "Полдеринг" намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на "Ниската земя" е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като "полдер".

"Полдер моделът" в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 г.: на фона на висока безработица и стагфлация министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.

Сега, когато икономиката затъва, пазарът на жилища върви надолу и безработицата е на най-високото си ниво от 10 г. насам - 7.2%, "Полдер моделът" отново е на мода.

Новото холандско коалиционно правителство, което пое управлението през ноември, се състои от две партии, враждували люто десетилетие - консервативната партия на Рюте и лявата Партия на труда. Коалиционното им споразумение цели Холандия отново да стъпи здраво на краката си, като се комбинират мерки, като например съкращаване на социалните разходи, предлагани от консерваторите, с увеличение на имотните данъци по настояване на лейбъристите. Това е все едно демократи и републиканци да седнат заедно във Вашингтон, да примирят различията си и да приемат заедно куп препоръки за дългосрочна бюджетна реформа в Америка.

Друг източник на холандската култура на компромиса е дългогодишният опит в международната търговия, започнал още с компанията на Холандска Източна Индия, доминирала търговията между Европа и Азия през XVII и XVIII век и останала в историята и с това, че е първата корпорация, която емитира акции.

"Компромисът наистина е част от психологията на една нация, уповала се на международната търговия, за да просперира, казва преподавателят от икономика от "Хънтър Колидж" в Ню Йорк Рандал Файлър. - Неоспоримата полза е, че чужденците, независимо дали са инвеститори, търговски партньори или политически съюзници, ще запазят доверието си в страната с отворен пазар и социална стабилност".
18
2678
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
03 Февруари 2013 19:04
Политиката на орязване на разходите, било то правителствени или частни, е про циклична и само води до задълбочаване на икономическата криза.
Но страна=членка на еврозоната просто няма друг избор.

http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post.html
03 Февруари 2013 19:09
Важно е тази статия да бъде прочетена от всички български политици,в което обаче дълбоко се съмнявам. Заети са нашите хора с далавери и пълнене на собствените джобове. Холандия е друга бира.
03 Февруари 2013 20:19
холандците са заедно, българите са всяка коза на свой крак.
Познайте коя нация ще оцелее и коя ще замине в историята, а след векове на провалените работи нема да им викат циганска работа, ами ще им викат българска работа.
03 Февруари 2013 20:29
Политически и социален компромис ведно е твърде висока математика за наш Андрешко. Краденцето си е "сухо" броене...
03 Февруари 2013 21:00
Ако бяхте учили Психология на наркотиците, може би щяхте да знаете разликата между редовната употреба на твърд алкохол и марихуана, както и защо едното не върви с другото.. Ако бяхте пушили марихуана, вероятно можеше да прозрете и защо физиономията на Рюте от близо е такава каквато изглежда.. Но че Хага се намира на около 50-ина километра от Амстердам, имате възможност да видите и без да сте се занимавали с Международно правосъдие, така че да сте си дали сметка за високопоставената юриспруденция, която традиционно присъства там
03 Февруари 2013 23:01
Обаче по тукашните места "коалиция" се използва като мръсна дума...
03 Февруари 2013 23:57
/:/ Холандският модел - участваме всички заедно
............................................................................
Параграфският(39) модел- още от зората на Демокрацията:

ВРЕМЕ ЗА
КОНСЕНСУСКРАЦИЯ

ПО-ДОБРЕ “ПО ВОЛЯТА НА ВСИЧКИ!”, ОТКОЛКОТО “ПО ВОЛЯТА НА ПОВЕЧЕТО!”
Със сигурност царят-премиер- Симеон Сакскобурготски, ще остави следа в новата демократична история на България. Ако не с друго, то поне с това, че в първото сформирано от него правителство имаше, макар и неофициално, представители и на част от Опозицията.
На пръв поглед участието на Опозицията в управляващо правителство противоречи на класическите канони на класическата Демокрация! Защото там е казано, че: правото да управлява е на Мнозинството и се изпълнява неговата воля! А Малцинството има правото само да чака да дойде времето, когато ще стане Мнозинство и “ще се обърне палачинката”. Очевидно е, че в тази базисна постановка на Демокрацията е заложено противопоставянето, “политическата конкуренция”- на една част от обществото срещу друга/и/. Но за разлика от конкуренцията в производството и търговията- където купувачът може да влезе веднага в съседния магазин!- в политическата система и управлението на държавата това може да стане едва след четири години/е, понякога, но като изключение, и по рано/. Това е твърде дълъг срок за поправяне на “грешка” на Избирателя! Всъщност, това е “грешка”, а и “грях”, на Демокрацията…
Теоретично е възможно, при едни избори, Мнозинството да е с много малко, дори и само с един глас, вповече от Малцинството. И по силата само на една-едничка цифра, управлението на държавата ще се извършва по волята на тези, които са с един гласоподавател повече! Против волята на тези, които са с един гласоподавател по-малко! Това положение може и да е редно- от гледна точка на закона и Демокрацията, но е вредно за Обществото, като цяло, и за Справедливостта!
Вярно е, че Чърчил е признавал , че Демокрацията има и своите недостатъци. Вярно е и, че Тони Блеър преди време си беше позволил да помечтае за някакъв си “Трети път”-вероятно, между Демокрацията и НЕдемокрацията?!. Но вярно е и, че сегашното “демократично статукво” на демократичните избирателни системи трябва и може да бъде променено- към по-добро и по-справедливо! Още по-вярно е, че има хора и групи от хора, които дължат просперитета си именно на това статукво и нямат интерес и желание то да бъде променено. Но не за тях ми е думата и грижата!...
От Демокрацията по-демократична е само КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА !
Сиреч, такава политическа и избирателна система, която позволява да става в управлението и с управлението на държавата и обществения живот това, което е по волята на всички, а не само на това, което е по волята на повечето. “С КОНСЕНСУС”- т.е. “с общото съгласие на всички” означава, че всяка от групите с различни интереси в обществото, се отказва ДОБРОВОЛНО от част от тях, за да бъде постигнато взаимноприемливо окончателно решение. Нещо като в брачния съюз- той е силен там, където се крепи на взаимния компромис! Или при избора на нов папа, съшо!
От “технологична” гледна точка Консенсускрацията е лесно постижима. Всъщност, има аналог в живота- например, при избор на “Спортист на годината”, който правят спортните журналисти и медии. Там всеки номиниращ номинира, примерно, по десет имена, като ги подрежда в низходящ ред /по точкова система- от 10 т. към 1 т./ според предпочитанията си. При рекапитулацията , обаче, е възможно да се окаже, че печеливш брой точки е събрал не този, който е посочен от по-голям брой гласуващи за техен фаворит, а друг! И точно в този случай е налице “силата” на Консенсускрацията: избраният е избран по волята на всички, той се явява избраник на всички, а не само на някои! Този избор е не само по-справедлив , но и ПО-ЗАДЪЛЖАВАЩ за всеки от избиращите- защото и неговият глас е бил определящ и взет изпредвид. При това, напълно демократично! Този факт е особено важен, когато се състезават не само личности, но и програми, платформи, идеи - избраната е ПОНОСИМА, в някаква степен, за всяка от групите с различни, а нерядко и с противоположни, интереси!
На практика, за да се осъществи “технологията” на Консенсускрацията в избирателното право, е необходимо да се въведат едно- две “нововъведения” и изисквания. Задължително изискване е кандидатите, програмите и платформите, които се изнасят на изборния “пазар”, да са повече от две. За да се улесни процедурата при гласуване, а и за да се опрости последващото преброяване, трябва да се въведе праг за броя на номинациите , извършвани от всеки гласуващ- т.е. всеки да има право да гласува само за 3-5 кандидатури, например, от цялата листа. Улеснението идва и от това, че при тази система отпада и нуждата от балотаж- фактически е извършено и второто, “резервното” подреждане на дадените за всеки отделен кандидат гласове/понеже е гласувано за всички ЕДНОВРЕМЕННО!/. Значи, освен всичко друго, ще се пести и обществено време, и обществени пари!
Противниците на гласуването на принципа на Консенсускрацията непременно ще потърсят “под вола теле”. Ще се чуят, със сигурност, приказки за това, че Народът още не бил узрял за такова нещо. Или , че такова нещо няма никъде по Света. Дори и, че не е демократично, понеже Болшинството не получава това, което е искало. И т.н. и т.н. Но истината е друга: при Консенсускрацията е много по-ограничена възможността за манипулация на общественото мнение- лесно изпълнимо е да се манипулира в полза на един кандидат, но не и на следващи/ а, видяхме, че може да се окаже някой от тях печеливш!/. Истината е, че при Консенсускрацията ролята на кебапчетата и бирата в изборния “процес” силно е ограничена. От това , обаче, ще пострадат само онези, които имат парите да плащат за спечелване на избори – и не само за кебапчета, а за медии, агитки, концерти, за имиджмейкъри, консултантски и социологически агенции и т.н.
Да, така е при Демокрацията! “Демокрацията си е Демокрация, но ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С ПАРИ! С МНОГО ПАРИ!” . И се печелят от този, който ги има многото пари! Останалите “духат супата”-някои дори и без да се усещат и да го разбират, когато дават гласа си ! А това нито е справедливо, нито е демократично, нали!? А, нерядко , е и вредно за обществото, като цяло!
България е пред избори- догодина, парламентарните. Дай, Боже, тези да са по-справедливи, по-демократични , по-благотворни и по-полезни за нацията ни от предишните! А, дай Боже, следващите да са и КОНСЕНСУСКРАЦИЙНИ !?...
......................................... ....................................
ГЛАВНОТО в идеята за КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА е, че трябва да става /и ще става! / това, което е "по волята на ВСИЧКИ", а не, което е само "по волята на ПОВЕЧЕТО" !!! Сега ще дам "цветен" пример:
Четирима студенти ще живеят на квартира в една стая. Искат да й сменят тапетите с нови, цветни.. Но всеки има свое предпочитание за цвят. Решават цвета да не го посочва най-възрастния, а да го определят по общо съгласие /"консенсус"/. Първоначалните предпочитания за цвят са: Студент С- син, студент Ч-червен, Ж- жълт и В-виолетов . Решават да гласуват по новому: всеки ще гласува за всички цветове, като ги подреди възходящо-според своите предпочитания- по точкова система.
Студент С: дава 4 т. за син, 3т. за виолетов, , 2т. за жълт и 1 т. за червен.
Студент Ч: дава 4т. за червен, 3т. за виолетов2т. за жълт и 1 т. за син
Студент Ж: дава 4т. за жълт, 3т. за виолетов, 2т. за син и 1т. за червен
Студент В: дава4 т. за виолетов, 3т. за жълт, 2т. за червен и 1 т. за син
РЕКАПИТУЛАЦИЯ ПО ЦВЕТОВЕ:
син- 4+1+2+1= 8 т., червен: 4+1+1+2 = 8 т. , жълт: 4+2+2+3=11 т., виолетов: 4+3+3+3= 13 т. . ФАВОРИТ ще е виолетовият цвят !!!
Схемата е приложимо във всички случаи от живия Живот, където сега решенията се взимат с Болшинство , при всякакъв избор с гласуване /без значение е за какво иде реч !/
”С консенсус” могат да бъдат избирани КМЕТОВЕ, ДЕПУТАТИ, ПРЕЗИДЕНТ и т.н.
Дори и Министерския съвет може да бъде съставен на принципа на Консесускрацията: предварително се оценява в точки “креслото” на всяко министерство, и партиите/всички, които са получили над определен процент от гласовете- %тът може да е по- малък от този, който е нужен за влизане в Парламента!/ получават министерски кресла- за съответния брой "точки", които са набрали в изборите!
Е, това е В ОБЩИ ЛИНИИ ! Важното е да се разбере главното: при КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА няма противопоставяне и фаворизиране на ВОЛИ !!! Там става това, за което са дали СЪГЛАСИЕ в с и ч к и !!!
PARAGRAPH39
в..”Черноморски фар”- гр. Бургас
11.11.1990 г.
Актуализирано:
30.05.2004 г./Форум на в.”Сега”/
04 Февруари 2013 00:13
Браво Пара!
Дано си почнал по отдолу на хурката, че да ти стигне мястото.
04 Февруари 2013 09:06
Мдаааа.... Няма криза на идеи в България! Пак се сетихме да заничаме при комшията. И да се хваим, какво се видяли. А иначе - нищо лошо в хуйландския модел. Ама тази консесусокрация дето я описва Параграфа - ами то много страшно бе! Дай боже да не става никога!
.......................
Параграфе, или се будалкаш, или изобщо не си наясно какво точно си описал!
04 Февруари 2013 09:11
Това да не са ти игричките на Морено! За уличен пророк - психотерапевт става, ама когато в политиката, и в икономиката, и в държавно-организирата престъпност е било правено.... Затвори си параграфските очички и се опитай да си спомниш къде, кога и как това, което описваш, е ставало. Сам ще се уплашиш от себе си....
04 Февруари 2013 09:52
ТОДЕВ,
/:/ "...Затвори си параграфските очички и се опитай да си спомниш къде, кога и как това, което описваш, е ставало. Сам ще се уплашиш от себе си...."
............................................................................
Първо, НЕ съм от страхливите!
Второ, НЕ схващам (контра)"аргментите" ти?!
Трето, НЕ приемам, че щом нещо не е било("ставало"досега, то не трябва да става?! Ако беше така, Човечеството щеше да бъде все още в първобитнообщинния строй!!!
04 Февруари 2013 11:18
Те управляващите и сега работят в съгласие като си пълнят гушките. В тази държава всяка форма на съгласие е просто кръжок по интереси
04 Февруари 2013 15:01
А Несъгласието между управляващи и опозиция си е "безкръвна гражданска война"!!!
04 Февруари 2013 20:02
споделянето на трудностите върху благоденствието

А!
Ето къде е заровено кучето.
Въпросите свързани с благоденствието са ИЗВЪН ПОЛИТИКАНСТВАНЕТО.
И Над него.
Благоденствието в Холандия е ОБЩА ЦЕЛ на развитието. Разбирането е, че не може да има "политика" с друга крайна цел освен благоденствие, ЗА ВСИЧКИ.
В Холандия има план за развитие. Който периодично се осъвременява в публичен диалог, и се приема от парламента.
Веднъж приет, той НЕ Е ПРЕДМЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СПОРОВЕ!

С извинение за повишения тон, но това го говоря от години, и ето ви ясен и нагледен пример, че
една държава трябва да има надпартийни, ОБЩИ за всички граждани, цели.
04 Февруари 2013 21:04
Холандия мисли за благоденствието.
Тук манерките знаят, че "Алчността е добро".
Е?
Благоденствие или алчност?
05 Февруари 2013 05:17
Партиите са от и заради ГРУПА от хора в Обществното и "демократичната" държава, които имат еднакви социално-икономически(КЛАСОВИ!) интереси!
Ако пред различните партии стои въпросът "Какво да се прави и направи в държавата, чрез управлението й?", отговорът на този въпрос го дава всяка партия(чрез Програмата и Устава й), в зависимост от интересите на членовете и феновете й! Но ако различни партии имат еднакъв отговор на този въпрос, очевидно е, че има излишни партии! "! Впрочем, НЯМА нужда от повече от 3(4) партии в Обществото и държавата, тъй като социално-икономическите интереси на хората са КЛАСОВО обусловени! А Класите в Обществото са три, според класическото определение за Класа! Аз прибавям и четвърта Класа- това са хората, които НЕ принадлежат към никоя от трите основни Класи! А трите основни класи са: 1. "Нисша Класа"- тази на хората на наемния труд(които продават Труда си за Заплата). 2. "Висша Класа"- тази на хората-работодатели(които купуват чужд Труд, срещу даване на Заплата).3. "Средна Класа"- хората, които нито продават Труда си за Заплата, нито купуват чужд Труд срещу Заплата, а продават Резултата от Труда си- най-общо казано, "самоосигуряващите се": лекари, адвокати, семейни занаятчии и фермери и подобни). 4. "Нулева"("Зеро" Класа- това са учащите се, пенсионерите, клошарите и подобни, които НЕ участват в производствотона стоки и услуги за Пазара).
Ерго, ако партиите са повече от 3-4, значи става въпрос НЕ за "Какво?", а за "Как?" да бъдат реализирани и защитени интересите на членовете и феновете им! Всъщност, става въпрос за "Вождомания", май- защото на въпрос "Как?", отговор могат да дават и различни "течения" вътре в самата партия!!!
"Холандският модел" е, всъщност, форма на Консенсускрация: да се прави, чрез управлението на държавата, това, което е в интерес на ВСИЧКИ групи от хора(Класи) в Обществото, а НЕ само в интерес на най-многобройната от тези групи! Консенсускрацията е управляваща Коалиция от всички партии в Обществото и държавата- и е постижима само "по общо съгласие", че всяка от групите ще се откаже частично от пълния обем на целите си, в името на някаква обща осреднена цел! Това е по-добрият и по-справедивият вариант на държавно управление на Обществото- защото такова управление ще е(би трябвало да бъде!) по волята и в интерес на всички, а НЕ само по волята и в интерес на повечето(и против интересите на по-малкото!)! Аз вярвам, че след Демокрацията, ще дойде, неминуемо, времето и на Консенсускрацията! Може би началото й вече е поставено- чрез "Холандския модел"?!
05 Февруари 2013 05:42
Лицемерието и йезуитщината на съвременното понятие "Демокрация" е в това, че манипулативно внушава, че Народът(като едно цяло!) управлява държавата! А това съвсем НЕ е така при Демокрацията- при Демокрацията управлението на държавата е в ръцете на господстващата Класа(която и да е тя) и съответната й партия(и)- т.е, НЕуправляващите части от Народа са управлявани от други части от Народа и НЕ в интерес на НЕуправляващата част от Народа! Сиреч, "Демокрацията" НЕ е демократична!
05 Февруари 2013 09:48
Политическото противопоставяне е способ за властване над цели народи още от времето на Френската революция насам - първоначално между буржоазия и аристокрация, а след това между леви и десни. Всички тези социални експерименти костват на Европа милиони човешки животи, невъобразими страдания и разрушения. Днес обаче сме изправени пред епоха, в която традиционните идеологии загиват буквално пред очите ни - и на изток, и на запад. Последният път, когато това се случи в Европа, се роди нацистката идеология. Какво ли ще се роди днес?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД