По какъв начин напускат страната малолетните и непълнолетните, когато трябва да пътуват зад граница за състезания, за да учат или пък за посещения на свои близки? Какво става, ако има несъгласие детето да бъде пуснато или пък не може да бъде открит един от родителите, за да даде съгласие за съответното пътуване?

Ф.Ч., София





България е една от малкото държави, в които има едновременно изключително строг режим по темата - забрани, изисквания за декларации, съгласия, и в същото време постоянни оплаквания за нарушения на режима.

Безспорно е, че особено през последните 20 години България много се отвори към света, облекчен бе и режимът за напускане на страната, което пък, от своя страна, постави и сериозни проблеми. Включително и по отношение на пътуванията на малолетните и непълнолетните. Това се задълбочи още повече след приемане на България в Европейския съюз.

Както Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР сама отбелязва: "органите за гранична полицейска проверка на ГКПП изпълняват значителен обем от дейности, свързани с предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица". Това произтича от разпоредбите на Кодекса на общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), приет с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. Той изисква граничните контролни органи да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица.

Този режим е претворен и в българското законодателство, но много по-рестриктивно. Така или иначе, в момента според закона (Закон за българските лични документи - ЗБЛД) и указанията на гранична полиция малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт. Непълнолетните български граждани (навършилите 14-годишна възраст) пък напускат страната с паспорт (основно) или лична карта. Известно е, че с лична карта може да се пътува само в рамките на ЕС и в страни, с които има двустранни договори.

Съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

ГД "Гранична полиция" дори е посочила на сайта си примерен текст на декларация, съдържаща такова съгласие. Той може да се намери на интернет адрес:



http://www.nsgp.mvr.bg/NR/rdonlyres/827F5101-3BB0-4FB6-9C88-E61D631B83AC/0/deklaracia.doc



Липсата на заверена декларация е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин. На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.

Ако пък детето пътува само с единия от родителите е необходим документ със съгласието на другия родител - също дадено писмено и нотариално заверено.

Има и едно изключение - то е за децата български граждани, които са постоянно пребиваващи в чужбина или са с двойно гражданство и чиито родители живеят постоянно или дългосрочно в друга държава. Тогава няма задължение за представяне на декларация от родителите.

Всъщност има и още две хипотези, в които не се изисква декларация за съгласие. Едната е, когато отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт. Тогава се представя оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт. Втората хипотеза е, когато в удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт - на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.

В Семейния кодекс има специален раздел "Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина". Според чл.127 а от СК по правило "въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите". Когато родителите не постигнат съгласие, то тогава спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини и може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдебното решение на практика замества съгласието на несъгласния родител.