България не може да се оправи не само с усвояването на еврофондовете, но и да изпълни целите им. Програмата за регионално развитие например е замислена да подпомага сближаването на регионите. Но у нас тя действа точно в обратната посока - регионалните различия в България нарастват, вместо да се свиват, и най-бедните райони смогват да привлекат в пъти по-малко финансиране от най-богатия регион - София. Лошото изпълнение досега не пречи на държавата да залага квантов скок за следващия програмен период до 2020 г.

Как ще изглежда България след седем години според набелязаните цели? Сходни шансове за заетост от Видин до Пловдив, идентични приходи от гръбнака на икономиката - малките и средните фирми, по-малко бедни...

Иначе казано, през 2020 г. всички региони трябва да са се сближили по икономическо и социално развитие. Така заетостта сред българите между 20 и 64 г. трябва да бъде между 77% за Южния централен район (сега 63.4%) и 72% за Северозападния и за Северния централен район (сега съответно 58.3 и 62.5%), но Югозападният (където е София) пак ще е значително по-напред сред равните с 80% заетост (69.1% сега). Приходите от дейността на малкия и среден бизнес са излети като под калъп - по 30 млрд. лв. навсякъде с изключение на Северния централен район. Там се предвиждат 20 млрд. лв. Сега над 30 млрд. лв. БВП произвежда само Югозападният район, останалите са в пъти по-малко - между 5 и 10 млрд. лв. С около 16% трябва да намалеят хората, живеещи под прага на бедността за цялата страна. В Северозападния район обаче намалението ще е с 11%, а в Югозападния - с 20%. 17% по-малко хора под прага на бедността трябва да живеят в Североизточния район.

Всеки регион има и свой индикатор, по който се равнява. Северозападният район например желае през 2020 г. да получава от един турист 150 лв. В Югоизточния район пък директно са заложили приходите от нощувки в хотели да стигнат 239 млн. лв. В Североизточния район планират ремонт на 20 болници, училища и детски градини. В Югоизточния размахът е много по-внушителен - обновени трябва да са 318 здравни и образователни обекти. Въпреки че по-слабите райони (три от шестте) трябва да получават с до 10% повече инвестиции, на практика от сметките излиза друго. Макар и нови,



целите ще се постигат със стари, добре известни проекти



В Югозападния район, който е най-напреднал, отново ще се налеят най-много пари - освен 3.9 млрд. лв. инвестиции в други проекти, тук идват и близо 15 млрд. за транспортна инфраструктура - две магистрали - "Струма" и "Калотина", 4 жп линии от столицата към Драгоман, Пловдив и Радомир и от Видин към София, околовръстното шосе на София и 143-те км скоростен път "Рила". 4-лентовият път "Рила" трябва да свързва всички аутобани - "Струма", "Хемус" и "Тракия" и скоростния път София - Гюешево.

Извън транспортните проекти столицата ще кандидатства с проект за "повишаване на енергийната ефективност и диверсификация на горивната база на "Топлофикация - София"). Има и идея за газопровод Ихтиман -Костенец -Долна баня, път от Етрополе през Златица до Панагюрище, подмяна на ВиК мрежата на Перник, Брезник, на няколко радомирски села. Понеже сме в мандата на ГЕРБ, в образованието са включени само спортни зали. При туристическите обекти впечатление прави намерението за изграждане на 4-сезонен спортно-туристически комплекс "Костенец-Белмекен".

В района на областите Варна, Шумен, Добрич и Търговище са планирани най-малко инвестиции - 1.8 млрд. лв. Източниците на тези средства са не само европейските фондове, но и местното (държавно и общинско) съфинансиране, както и заеми. Туризмът и пътните проекти са основни акценти в плановете за развитие. Проектантите, наети от МРРБ да изготвят плановете за развитие на регионите, залагат изграждане и ремонт на нисък клас пътища. При реалната опасност в следващия програмен период Брюксел да не дава пари за втори и трети клас пътища тези проекти ще се стоварят изцяло върху общинските и държавните бюджети. А това намалява значително шансът им да се реализират.

За най-слабо развития и беден регион в Европейския съюз - Северозападния район, планът предвижда над 2.3 млрд. лв. Те трябва да развият възможностите за туризъм, като планът повтаря вече обсъждани идеи. Като например проекта за изграждане на ски комплекс в община Берковица. За комплекса е написано, че ще са необходими 7 млн. лв., но не става ясно дали има идеен или пък работен проект и как е сметната сумата. Предвижда се и реставрация и възстановяване на археологическия резерват "Улпия Ескус" в плевенското село Гиген (с индикативна стойност 15 млн. лв.). На картата ще се появи и още един археологически резерват - "Рациария" край с. Арчар, като издигането му в статут се прави, за да се спре разграбването. Ще бъдат проучени ресурсите на минерални води във Видинския регион.

По отношение на образованието се планира



откриване на филиал на Русенския университет "Ангел Кънчев" в Монтана.



Записана е и друга отдавна тиражирана идея - за нов университет във Видин. Градът може да се сдобие и с летище, след като се планира възстановяването му, но за това има само идеен проект без прогнозни средства. Сред пътните проекти по-значимите са изграждането на високоскоростен път Видин - Монтана - Враца - Ботевград, както и превръщането на пътя от Враца до Оряхово в четирилентов. Тунел под прохода "Петрохан", обход на Плевен, нов мост Оряхово - Бекет, модернизация на пристанището в Лом и път от Враца до Леденика са сред идеите за региона. За модернизация на жп линията от Видин до София има работен проект за около 50 млн. евро.

Прогнозните 1.8 млрд. лв. за Североизточния район трябва да помогнат да се преодолее силното изоставане на всички градове спрямо Варна. "Няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и неравенства в района и се задълбочават неравенствата в благосъстоянието между центъра, особено град Варна, и периферията на района (отдалечените селски ра­йони)", пише в плана. Почти същата е сумата и за Югоизточния район - близо 2 млрд. лв.

За Северния централен район националната концепция предвижда 3.7 млрд. лв. Тук са планирани реконструкцията и модернизацията на моста Русе - Гюргево, изграждане на скоростен път и жп линия Русе - Велико Търново - Габрово. Основен пътен проект след 2014 г. в региона ще е строителството на обходен път на Габрово, включващ тунел под Шипка, дълъг 3220 м. Има идея за мост между Силистра и Кълъраш, както и за пускане в експлоатация на ферибота Тутракан - Олтеница и др. Задача пред региона е да се използва Дунав за туризъм - да се изгради Дунавски панорамен път между Русе и Свищов и Дунавска велоалея (част от трансевропейската Тhe Danube Bike Lane). Планът възражда и един



проект с близо 100-годишна история -



за изграждане на тунел с жп връзка Троян - Христо Даново. Тунелът ще свързва южната и северната част на страната и макар през годините да е имало инвеститорски интерес към него, така и не се е стигнало до реализация.

В Южния централен район трябва да се инвестират близо 5.2 млрд. лв. Със заема от Световната банка (и 20% национално съфинансиране) до края на 2015 г. трябва да се построят язовирите за питейна вода "Пловдивци" (в Рудозем) и "Луда Яна" (в Панагюрище). Вече има проекти по ОП "Транспорт" за реконструкция на жп линията от Свиленград до турската граница (за 30 млн. евро), както и жп линията Пловдив - Бургас (219 млн. евро) и модернизиране на железопътния участък от Септември до Пловдив (102 млн. евро). Дали обаче митичните транспортни проекти ще помогнат за сближаване на различията? По всичко личи, че следващите шест години няма да се различават от предходните. И изравнените на книга региони ще останат все така разхвърляни между мизерията и благоденствието.