|
| Конституционният съд се пусна в половингодишна ваканция. |
Нещо подобно се получава в българския Конституционен съд в последните седмици.
След всички циркове около невъзможността на Народното събрание да избере човек от своята квота, след провалите с кандидатурите на съдийката Венета Марковска и на прокурорката Галя Гугушева, изведнъж се оказа, че КС вместо с 12 члена (както е по конституция и по устройствен закон) е с 11 и на практика не работи. И то по решение единствено на самия съд, на мнозинството на неговите 11 редовно избрани или назначени съдии.
"Тълкуването, че Конституционният съд
(КС) не може да функционира, което бе наложено в полза на управляващите, е много удобно за тях. Всички знаем, че Конституционният съд контролира конституционността на законите, които се приемат от това мнозинство. Конституционният съд би трябвало да функционира и в този състав. Ако е загрижен за авторитета си, трябва да започне работа." Това обяви само преди няколко дни депутатът от "Коалиция за България" Михаил Миков. Така той изрази едната теза на юристите, според които няма никакъв проблем КС да работи дори и с 11 души. Най-малкото, защото дори и за обявяване на противоконституционност на даден закон стигат 7 души.
Другите аргументи за това, че КС трябва да работи в момента, е и че той е постоянно действащ орган, предвиден и в конституцията и няма мандат - мандат имат индивидуалните му членове. Освен това самият КС е обявявал в свои решения, че е колективен орган, а не съд - това означава, че за да работи, трябва да има кворум от 2/3. Нищо повече. Отгоре на всичко през годините се е случвало десетки пъти КС да работи с намален състав - от 1,2, че и 3-ма членове дори. Това е било заради болест, командировка, заради непопълване на състава - при това с месеци. Дори по едно време близо
половин година стоя без двама съдии
и това не му пречеше да работи, да решава дела.
Застъпниците на тезата, че КС не трябва да работи (които всъщност май са единствено от самия съд), смятат, че започва мандат на нов състав и затова не може да се почне дейност, докато няма редовно избран 12-и член. Освен това трябвало да има избран нов председател на съда, а този избор не можел да бъде извършен само от 11 души. Това, последното, нещо също звучи твърде лекомислено, като се има предвид, че първото заседание на Конституционния съд, на което се избира председател на съда, се ръководи от най-възрастния съдия. Както и че при отсъствие, председателят на съда се замества пак от най-възрастния съдия. Повече от очевидно законодателят е предвидил достатъчно хипотези, точно за да не може да се блокира от липсата на председател
Всъщност,
България няма Конституционен съд от 13 октомври
м.г. Тогава КС реши, че ако приема решения след тази дата, то те щели да бъдат противоконституционни.
Причината, че изтичал деветгодишният мандат на четирима от членовете. Може би тук е мястото да се каже, че на всеки три години се подменя една трета от състава, като различно е квотното съотношение - например един път двама от квотата на парламента, а по един от съдийската квота и от тази на президента, после двама от тази на държавния глава и по един от НС и от магистратската квота и т.н. Сега е ред на двама от парламента, единият от които бе избран и се закле - депутатът от ГЕРБ Анастас Анастасов. Един съдия има деветгодишен мандат и повече никога не може да повтаря.
Всъщност през октомври конституционните съдии се разбързаха по едно-единствено дело - това по депутатско искане срещу Закона за конфискацията, и дори обявиха, че ще работят и в събота, за да го решат. И после
излязоха в дълга почивка - вече близо 4 месеца
Нещо твърде проблематично, като се има предвид, че КС изобщо не е случайно нещо. Става дума за институция, която може да свали президента, да отмени всеки закон, приет от парламента, да блокира или да пусне дадена реформа, да закрие политическа партия и да я обяви извън закона, да каже дали държавният глава или пък даден депутат е избран по правилата и ако не - да касира избора, да обяви дали един международен договор - включително и примерно този за членство в ЕС, съответства на конституцията и ако не - да забрани неговото действие. Или иначе казано - ако иска и реши, КС може не само да е една от важните институция. Тя може да е най-важната. И да е всъщност самата власт в България.
Според конституцията и Закона за Конституционния съд, последният може да бъде сезиран от главния прокурор, президента, правителството, двете върховни съдилища, от поне 48 депутати и отскоро и от омбудсмана, но само при противоречие на даден закон със заложени в конституцията права на гражданите.
И дори в момента
има много висящи дела в КС. И то много важни.
Като например тези срещу Закона за конфискацията, срещу Закона за управление на отпадъците. Има дела и срещу Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, както и срещу текстове от Закона за чужденците и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съвсем скоро омбудсманът Константин Пенчев вкара в съда и много важно искане - срещу разпоредби от законите за държавната собственост и за общинската собственост. Тук става дума за проблемни текстове, които предвиждат извършване на принудително отчуждаване на имоти, дори без да е платено или дадено обезщетението. Оспорени са текстове от Закона за радиото и телевизията, срещу важни разпоредби от Гражданския процесуален кодекс. И няма кой да ги разгледа. Поне от кумова срама 11-те от КС си разпределиха делата и си определиха докладчици, но приеха, че докато няма 12-и, няма да има произнасяне. А пък по закон решенията на Конституционния съд действат само занапред - от приемането им, и не може да им се придава обратна сила. Да не говорим какво би станало, ако примерно има спешни дела, като преди няколко години, в които трябваше да се изяснява бързо какво е чужда войска и какво е нейно преминаване през територията на България. И тогава ли КС ще каже, че не може да работи?
Всъщност има нещо изначално сбъркано и странно в сегашната уредба на Конституционния съд, което, за съжаление, е заложено и в конституцията, и в закона, определящ работата му. Така например висшите съдии не са обвързани с каквито и да било срокове, в рамките на които да се произнасят с решения. Така едно дело може да се точи и по няколко месеца, колкото и важно да е то. Освен това КС не е обвързан с никаква своя практика - по сходни казуси те могат да решат веднъж по един начин, а втори път по абсолютно различен. На трето място идва и странното решение на конституционния законодател, според което не се спира действието на атакуван пред КС закон. Заложено е и че решенията на КС се вземат само с мнозинство повече от половината от всички съдии. Тоест за да бъде отменен един закон, са необходими поне 7 гласа от всичките 12.
Текст, който изначално е абсурден
Защото не е нормално 6-има съдии да смятат, че даден закон е лош, другите 6-има да защитават точно противната теза и накрая законът да не бъде отменен. Казано иначе, конституцията отваря широка вратичка, през която висшите съдии могат да избягат, когато не им стига смелост да решат едно дело. Затова те нямат вина, но пък безспорно е, че някак много често взеха да ползват този вариант - при това по най-важните дела.
А започнаха още през 1991 г. с делото за законността на "Движението за права и свободи". Тогава 6-има конституционни съдии смятаха, че партията е незаконна, 5-има застъпиха обратната теза. Липсата на 7-и глас остави ДПС в правния мир. Тази практика обаче стана трайна през последните 4-5 години. КС се разцепи по делото срещу промените в Закона за застраховането, според които бе забранено да се атакува пред съд отнемането на лицензи на застрахователни дружества. Същото стана и по делото срещу и по делото "Анти-Чорни", по което се оспорваше текст от Закона за чужденците.
И тук човек започва да се чуди за право и закони ли става дума, за конституция или за някакъв "алъш-вериш" и бягане от отговорност. Да не говорим, че е пълен абсурд уж учили едни и същи юридически учебници хора, практикували в едни и същи съдилища и институции изведнъж да извадят коренно противоположни тълкувания.
Както и в момента.
Решили да не работят? Защо?
Било противоконституционно. И кой точно текст на конституцията е нарушен. И кой единствен може да каже дали има нарушение на конституцията - същият този КС. Всъщност тук е важно да се отбележи, че никой и пред никого не може да се оспори решенията на КС. Затова и те си правят точно каквото поискат. Което не е добре за самия КС, за неговия авторитет.
А всъщност изобщо не е без значение какъв КС ще има България (а е сигурно, че такъв е необходим) и при какви процедури и практики работи. Защото той може да е не само политически и обществен отдушник, но и наистина пазител на конституционността и законността в държавата. И не е без значение възможността да се въведе индивидуална жалба, чрез която засегнати от закони обществени групи или хора да се обръщат към него и да разчитат на справедливо решение. Или пък гаранциите, че КС няма да играе политически игрички и че в него съдии ще са само най-достойните и авторитетни юристи в България. Дали винаги е било така? И дали и сега е така? Да не говорим, че самият КС в момента се постави в зависимост от органа, чиито актове единствено той може да отмени, като противоконституционни например. Защото се чака точно НС да избере 12-и човек. С това си поведение КС се поставя в странни зависимости - ами следващия път президентът може да не назначи с месеци и години своя пореден нов човек. Това означава ли, че и примерно тогава КС няма да работи, защото няма нов, 12-и човек? Просто сегашната ситуация е повече от абсурдна.
Затова, както и да го погледне човек, самият съд определено има нужда от промени, при това кардинално, издълбоко.
