Според малкия и среден бизнес в България най-много корупция има при обществените поръчки, следвани от "минаването" на митницата, получаването на разрешения за строеж и сключване на договори с големи предприятия.

Това е един от основните изводи от национално социологическо проучване на тема "Корупцията в малкия и среден бизнес", извършено от "Витоша рисърч". В изследването са участвали ръководители на 642 фирми (с персонал до 100 човека), като са били проведени 611 успешни интервюта.

Малкият и среден бизнес определя корупцията като свой трети проблем - непосредствено след високото данъчно бреме и усложнените процедури при издаване на разрешителни и лицензи.

55 на сто от анкетираните споделят, че са формирали мнението си за корупцията при "лични контакти с корумпирани служители". Според изследването най-често като подкуп се дават



пари в брой и на ръка - в 90 на сто от случаите



Следват подаръците, политическите протекции и личните връзки на ниво семейство, приятели и близки.

50 на сто от бизснесмените обявяват, че са правили неофициални плащания при получаване на обществени поръчки. Според изследването обществените служители, оказващи най-голям натиск върху малкия и среден бизнес, са митническите власти, инспекторите (имат се предвид ХЕИ, данъчни, пожарна и т.н), адвокатите и полицейските служители.

Като "най-скъпи" са определени подкупите, които се плащат за получаването на банкови и други кредити и сключването на договори с големи фирми.

Най-често за даване на подкупи съобщават шефовете на фирми от областта на търговията - 68 на сто, следвани от тези в производството и в строителството. На практика именно тази категория са под най-силен корупционен натиск.

В 46 на сто от случаите корупцията е резултат от взаимно "търсене" и "предлагане" на подкуп.

60 на сто не са сигурни, че когато дадат подкуп, работата, за която го дават, ще бъде свършена.

В изследването е определена и



средна цена на неофициалните плащания по институции



Най-много пари се плащат на бизнеспартньорите - по 811,52 лв. Следват държавните компании - 715. лв., и обществените институции - 576,39 лв.

81 на сто от анкетираните бизнесмени са декларирали, че нямат доверие на съдебната система. За 68 на сто пък при нарушаване на законите контролиращите органи или не се намесват, или са неефективни. Същото се отнася и до наказателната система. 44,3 на сто считат, че подаването на оплакване за некачествено обслужване в определена институция няма да промени особено нещата. Според близо 70 на сто от анкетираните корупцията изобщо не се наказва и не е застрашена от каквото и да е било.

Според изводите на изследването огромна част от малкия и среден бизнес не разполага с информация относно използването и управлението на обществените финанси и събирането на данъци например. Именно неинформираността относно дейността на публичната администрация и процедурите е посочена като едно от основните условия за корупция.

Едва 37 на сто от анкетираните декларират готовност да съобщят размера на подкупа и личността, която им го е поискала пред неутрална антикорупционна организация, при това само ако имат гаранции за анонимност.

Ето и



някои от най-интересните конкретни случаи на корупция,



с които са се сблъсквали ръководителите на малки и средни предприятия според изследването на "Витоша рисърч".

Изброените примери са описвани от анкетираните.



* При категорично спечелване на търг впоследствие протоколът беше променен от същите членове на комисията, които преди това ни бяха класирали на първо място. Бяхме отстранени по "технически причини".

* Години наред в София конкурсите за доставка на гуми за

градския транспорт се печелят от фирма, която не дава най-добрата цена за една и съща марка гуми. Това е поради

включения критерий в тръжните документи за "максимален

пробег на гумата". В световната практика нито един

производител не дава точна цифра, тъй като пробегът е

функция на много величини, неопределени и специфични за

всяко превозно средство, в зависимост от техническото му

състояние. Но в крайна сметка градският автотранспорт купува

една и съща стока на по-висока цена само поради

"гарантирани" повече километри пробег. (Става въпрос за

загуби от 15000-20000 лв. годишно.)

* Държавната такса при изваждане на удостоверение за актуално състояние на фирмата е 5 лв. за срок от 7-8 работни дни. На мен ми поискаха 50 лв ., за да го получа за 2 работни дни.

* Това, че не искам да плащам, неофициално ми е пречило и ми пречи да участвам в приватизацията - за закупуване на малко производствено помещение.

* Инспекторите от ХЕИ си тръгват от магазините с бутилка уиски, бонбони и др.

* Навсякъде, където трябва да отида за решаването на даден проблем, трябва да нося най-малко от продукцията, която произвеждаме (торти, кексове). Служителите го приемат като нещо редно, а за мен това е изнудване.

* Не се съгласих да платя и след това ми откраднаха колата. Върнаха ми я срещу откуп.

* В едно министерство мъж чакаше да влезе при министъра. Носеше прозрачна торба с шпек салам. Като излезе, беше без торбата. Е?!

* Идва при мен един господин и от вратата казва: "Онзи... ми дава 10% и поема поръчката. Ти какво ще кажеш?" В същия тон му отговорих: "12%." Взехме поръчката. Разбирайте го както искате.

* Обикновено при участие в търг за спечелване на линии за превоз на пътници и товари. Винаги се пишат точни, обосновани и възможно най-ниски оферти. Предлагат се и допълнителни отстъпки. Накрая търгът се печели "неизвестно" как от съвсем други фирми. Впоследствие става ясно, че техните оферти по никой начин не са по-добри от нашите!

* На обявен публичен търг за строителен обект фирмите, близки до инвеститора, предлагат нереалистично ниска оценка. Печелят търга, след което инвеститорът и изпълнителят сключват анекс към договора и се разплащат помежду си.

* Заради корупция в общината се провали изграждането на три обекта. Кметът обяви търга за обектите за невалиден, тъй като не беше спечелен от неговата фирма.

* Редовно за лиценза се дават пари всяка година при подновяването му (за бързина).

* Пропуснат срок в "Златарска дейност". За да бъдем изправни без глоба, която беше голяма, поискаха неофициално плащане от $ 1000.

* Трябваше да прехвърля договора с "Електроснабдяване"-Добрич от стария ползвател на моята фирма. Това ми костваше огромни усилия и загуба на време на стойност 250 лв .

* Идва инспектор, хваща се за нещо и иска да състави акт за 1000 лв. Пита: "Пишем ли?", което означава да му бутна в джобчето половината сума и той да си тръгне по живо по здраво.

* За изготвяне план за строеж - фирма, посочена от служителя, който трябва да го одобри.

* За разрешително от ХЕИ. Посещават ме четирима служители и изтъкват измислена причина за отказ (осветление в помещението). След уточнението, че това е сервиз, а не шивашки цех, и "почерпка" въпросът е решен.

* За включване към елзахранване. Изискване за подземен кабел от трафопоста до сградата. След "уточнения" прокараха въздушна линия.

* При посещение на органите на пожарната охрана за разкриване на обект се наложи да дам подкуп за по-бързото уреждане на разрешителното.

* Държавен служител намекна, че няма да ме регистрира като земеделски производител, ако не платя, но той катастрофира и го замести друг, така че се разминах с плащането.

* Човекът беше от Столична агенция по приватизация. Поиска ми голяма сума за уреждане на един обект, но изобщо не беше свършил никаква работа. За щастие успях да го контролирам чрез известни лични връзки от друг служител, без да плащам.

* Обектът е работил повече от 50 г., а за 5 г. не можах да го регистрирам по новите изисквания. Накрая се наложи да го регистрирам срещу известна сума.

* Много ярки случаи! Последният: при платена сума не ми се издава лиценз за продажба на алкохол и цигари. Защо? Жалбата до съда - укрита! Съдът отлага делото от март за ноември; от ноември - за март. Как да се реши въпросът?

* Да платя 10% от стойността на поръчката.

* Тече процедура за получаване на инвестиционен кредит. Бях принудена да заверя нотариално декларация, да заплатя "комисиона" от 10% върху общия кредит на определено лице за услугата.

* Имахме много проблеми с прекарването на телефона. Платихме и го прокараха.

* Предварително заплащане на 10% от стойността на договора, за да бъде одобрена нашата оферта.

* Най-ненаситни са инспекторите от ХЕИ (нашата област - търговия с хранителни стоки). Документите ни невинаги са редовни по обективни причини, те го знаят и често ни наобикалят - събират си парите! И те са доволни, и ние сме доволни.

* За одобряване на проект, който след реализацията си може да получи субсидия по програма САПАРД (50% от вложените средства), се изисква официално плащане за разработка на 40 бр. документи (проект) от посочени лица, вкл. и с неофициално плащане - около 10% от стойността на очакваната субсидия, която може и след осъществяване на инвестицията да не се получи.