В интервю за BBC World премиерът Сакскобургготски отговори на въпрос за прословутите 800 дни така: "Казах, не съм обещал по време на кампанията си, че за 800 дни ще се опитам да задвижа и да оправя нещата. Никога не съм дръзвал да кажа, че за 800 дни ще променя нещата..." Любопитно - и един от най-добрите водещи на BBC Тим Себастиан, и още 6 милиона българи са останали с погрешно впечатление от миналогодишните предизборни обръщения на Симеон.

Трябва да се признае, че Сакскобургготски има невероятната дарба да кара хората да си задават фундаментални въпроси от рода: абе аз ли нещо не съм наред или...? Разбира се, само в България. В Англия хората знаят, че са си нормални, и когато някой ги излъже, реагират. Ако е близък - скъсват отношенията, ако е политик - с отстраняване от политическия живот.

Ние обаче сме друго. Къпем се в общите си измами и душа даваме за "консенсуса". Днес не може да се намери един, който да каже, че е гласувал за царя. Траят си от срам, че са се минали. Няма и да съберат кураж да питат своя избраник: защо ни излъга? Ще чакат. Като наближи краят, тогава ще излязат разгневени от "тежкото положение, до което ни докара тоя мръсен...".

Мъчително е да си представяме това вариете, което изглежда неизбежно. Като че ли българският живот си остава затворен цикъл, в който бъдещето е вече видяно, а настоящето е възможно само като преживяване на миналото.

Днес всичко се връща. Връща се "Всяка неделя", връща се "Богат, беден", връща се Живков, връщат се въздишките, когато хлябът беше 40 ст. Днес той е 50, но никой не забелязва това. Народът иска да си върне социализма и по-точно неговия дух.

При царя е точно обратното. Той, както сам обича да говори за себе си, е прагматик. И той си връща - само че "Царска Бистрица", "Врана", ловната хижа и неколкостотин декара земя. (Връща си го и на българите, но това е друга, по-патологична история.) За разлика от неадекватните си интервюта и загубените си поданици Симеон II проявява изключителна адекватност и прагматичност по собствените си делови въпроси. Като се почне от "Булгартабак" и се свърши с "Царска Бистрица". Нея правителството на Сакскобургготски реши да я върне на семейството на Сакскобургготски по случай сватбата на дъщерята. Може би затова Симеон каза пред BBC, че българите вече живеят по-добре.

Преди 120 години Драган Цанков възкликнал по повод на първия опит на българите да ги оправи чужденец - княз Батенберг: "Тоя немец ще ни костува много скъпо. Ний можехме да си намерим за България много по-икономичен княз." Това е цитат от "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. Тъй като е на мода връщането и тъй като споменахме за българския цикъл, предлагам няколко цитата от тази забележителна книга, която всички са чели и никой не помни. Събитията, описани в първия том, са се случили от 1879 до 1886 г. Заменете "млад" със "стар", "лъчезарна младост" с "подкупваща старост" и спокойно се пренесете в 21-ия век.



Посрещането



"В София князът биде посрещнат с необикновен блясък... Една огромна тълпа, състояща се от селяни, бе се стекла от Софийското поле да види княза. Тя се блъскаше покрай пътя, викайки до небесата ура. Учениците пееха "Шуми Марица" и хвърляха цветя пред колата на княза. Той поздравяваше като в сън, сияющ, с пламнало лице и детски радостни погледи. Както по целия път, и тук той би желал да каже на тоя народ нещо от това, което бликаше в признателното му сърце, някоя възторжена дума, но той не можеше да продума освен това, което го бяха научили - стереотипната фраза: "Да живее българският народ". Сегиз-тогиз при някой трогателен порив на народа той ставаше на крака, за да поздрави, и един безпомощен трепет, в който се удушваше неизказана някоя дума, заиграваше мъчително на устните му. Но той нямаше нужда да ораторствува: неговата лъчезарна младост говореше за него и тя прелъстяваше всички сърца."



За работата



"Князът се стараеше да убие скуката си с усилена работа и с много движение. Той ставаше на часа 5 сутринта..."



За депутатите



"Селските депутати създаваха често сцени на очарователна наивност. Това забавляваше много княза. Той се грижеше щото нищо да не им липсва... В двореца те се чувстваха като у дома си. Обстановката на княжеските салони им импонираше. Особено им импонираха стълбите. Едно голямо огледало бе поставено на едно извиване на тия проклети стълби и те неминуемо се сблъскваха с него, удряйки стъклото с челото си. Това огледало бе станало легендарно и ги плашеше като някое живо злорадо същество. Най-сетне князът заповяда да поставят пред него решетки."



За ЕС и НАТО (в случая великите сили) и Русия и руската мафия. Този откъс е забележителен не само заради сходството със ситуацията, но и с поразителната повторяемост на имената:



"Князът имаше инстинктивната нужда да се нрави и правеше всичко, за да бъдат хората около него щастливи и доволни. Каквото и да правеше той, невъзможно бе да задоволи напълно своя руски антураж. Шепелев и Паренсов не пропускаха случай да му припомнят, че той дължи престола си на Русия и че руските интереси за него трябва да бъдат свещени. Кои бяха тия руски интереси? Князът бе получил от Александра II съвета да се старае главно да добие благосклонността на великите сили, тъй като за покровителството на Русия няма какво да се грижи. Когато обаче князът слезе във Варна, едва стъпил на българска земя, пред него се представиха двама руси, Утин и Черни, агенти на петербургския банкер, евреина Гинсбург, които предявиха искане за концесии. Утин и Черни представиха два проекта: един за преустройството на Народната банка, основана от русите през време на окупацията, друг за построяването на една железница, която да свързва София с Дунава на Русчук или Свищов. Според проекта на Утина банката трябваше да се превърне на акционерно дружество със седалище в Париж. Предвиждаха се една серия от привилегии и монополи, които щяха да дадат на големите акционери Гинсбург и с-ие пълно господство над кредита и въобще над икономическия живот на страната..."



Според Радев няколко поредни правителства са се занимавали с Утин и Черни. Как завършва историята е добре да прочетете сами. Тук само ще добавим думите на екзарх Антим I: "Вие, русите, ни избавихте от турците, благодарим ви за това, но кой ще ни спаси сега от вас, Русите."



И Изпращането (след военен преврат):



"Когато князът слезе от Военното министерство, публиката се стече да го види. Тя се състоеше повечето от македонци, които работеха в зданието на х-л "България" и бяха нарочно докарани от Кесякова. От познатите софиянци личеха само двамина: Ив. Д. Гешов и Ал. Людсканов. Кесяков, възседнал едно дребно конче, циркулираше между зрителите, викайки: "Долу немецът!" Само няколко редки гласове подемаха неговите думи, множеството сега бе замислено и мълчаливо.

Князът се качи в първия файтон. Когато тръгваше, се чуха пак викове "Долу!" Кесяков се спусна към княза, за да го заплюе. Но файтонджията удари конете и кортежът потегли.

От тротоара Радко Димитриев гледаше как файтоните се отдалечават и ядеше геврек. Той се надигна към Кесякова и му каза нещо. И двамата се изсмяха високо.

А публиката почна да се разотива безшумно."