Полша подписа европейската Конвенция за борба с домашното насилие в края на миналата година, с което предизвика спор за причините за съществуването му. В документа се казва, че домашното насилие може да бъде подтиквано от културата, религията и традициите. Архиепископ Йозеф Михалик по време на своята проповед в Пшемисл заяви, че конвенцията е удар срещу семейството, а подобни правни действия са чудовищна лъжа, която се натрапва на страната от ЕС. Варшавският митрополит кардинал Казимеж Нич добави, че католическата църква ще се бори с опитите да бъде манипулирано семейството, което е съюз, узаконен от Бога. Протестираха също Президиумът на Полската католическа епископска конференция и Федерацията на движението Pro Life от името на 130 организации.

Особени подозрения у протестиращите породи



определението на пола



Конвенцията гласи, че полът следва да се възприема като "социално изградени роли, поведения, дейност и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете". Мъжете и жените, възразиха висшите духовници срещу конвенцията, се различават по своята природа, а натрапването на нестандартни роли е опит да се пропагандира хомосексуализъм.

Вече 30 години заедно с понятието "биологичен пол" науката използва и понятието "културен пол" (джендър) - своеобразен набор от социални очаквания. Ако например дадена култура високо цени независимостта на жената, то това поведение получава одобрение - на същия принцип както в културите, предпочитащи блондинките, се ценят светлите коси. На практика силните културни кодове оставят малко място за живот, изграден върху индивидуален избор и лични вкусове.

Културният код се превръща в особено тежко бреме за жертвите на насилие. Специалистите, работещи със семейства, в които има домашно насилие, подчертават, че е невъзможно да се окаже помощ на такова семейство, докато битата (рядко битият) или унизената не се отдели от своя насилник. При това много



неосъзнати социални механизми



пречат това да стане. Тук не става дума дори за църковния постулат за ненарушимостта на брака. Този аспект лежи на повърхността, но по-важното е програмираното безсилие на жертвата.

Наскоро актрисата Катажина Фигура разказа, че години наред заради благополучието на децата си е криела ужасната обстановка в семейството си дори от най-близките си. Въпреки че икономическите условия са позволявали на жертвата да си отиде, тя не е можела да го направи заради страданието, което ще причини на децата. Това е въпрос на особени процеси, потвърдени от десетки психологически експерименти - свикналият с неприятните дразнители мозък закърнява, става равнодушен и апатичен. Кучетата, затворени в клетки, са избягвали онази част от пода, която е била свързана с електричество. Когато обаче целият под на клетките е бил свързан с ток, който постоянно разтърсвал кучетата, те се отказали от всякакви усилия и не се опитвали да избягат, дори при отворените врати на клетките. Те обречено са търпели. Горе-долу същото става с жертвите на насилие - срещу тях работи собственият им мозък. Върху този базов механизъм се наслагват поведенчески аспекти. В Полша техният списък може да започне с патоса за моралното превъзходство на жертвата.

В модела за женственост са включени страданието и жертвоготовността. Религията пък добавя своя гледна точка -



страданията облагородяват,



трябва да носиш кръста си, а в мъките да се търси смисъл. Молитвата за нечестивите мъже остава постоянен елемент на проповедите дори в най-големите градски храмове - свещениците предлагат жертвата да поеме отговорността за превъзпитанието на насилника. Психолозите пък искат точно обратното.

В Полша да си жертва в определен смисъл дори е изгодно. Човек, който е подлаган на бой и страда, но изтърпява това с достойнство, може да разчита на съчувствие и подкрепа. Той не търси други начини, за да спечели признанието на околните. Масло в огъня налива романтичната митология, че "крайните емоции са истинската любов". "Насилникът не само причинява страдания, той може да бъде мил, грижовен, да подарява цветя. Тези похвати използва по време на т.нар. меден месец - един от циклите, който сменя агресията и периодите на ад", обяснява психотерапевтът Луис Аларкон, един от основателите на неотложната помощ за жертвите на насилие "Синята линия". "Жените, които се обръщат за помощ, разказват, че техният съпруг е уважаван човек и прекрасен баща, грижи се за дома. Те дори вярват в любовта, но я определят като "сложна". Често те се самообвиняват, че са огорчили или са провокирали партньора. Според сексуалните стереотипи, срещу чието разкриване се обявяват църковните среди, за всички емоции е отговорна жената. Тя е виновна, ако в семейното огнище са възникнали някакви проблеми.

В страната на



"малките побойници с големи шлемове"



жертвеният патос се простира и върху децата. Това също е класически случай от психологията на зависимостта - детето като защитник и спасител на семейството. Съзрявайки преждевременно, то ще откъсне бащата от чашката и ще го върне у дома, където чака изтормозената майка. Детето защитник обикновено е в тясна емоционална връзка с майката. Това е поредният романтичен културен конгломерат, който според психологията въвлича детето в ролята на заместник на партньора. Подобен механизъм пречи на порасналите деца да изграждат собствени отношения, а значителна част от тях наследяват от бащиния дом убеждението, че агресията е най-действеният метод за разрешаване на проблемите.

Проблемът има и друг аспект - средно всяка трета полякиня, която решава да има дете, излиза от пазара на труда за продължителен период от време. Това я лишава от икономическа сигурност. Ако се е оказала обвързана с отношения, в които се практикува насилие, тя вече не може да се върне към самостоятелност. Нещо по-лошо, при такова положение като жертва може да се почувства и нейният партньор.

В европейската конвенция се набляга изрично, че образованието е ключът към освобождаването от стереотипите на насилие. Повече психология, повече познания за сексуалните стереотипи и в крайна сметка по-критично отношение към концепциите какво се полага на жената и какво на мъжа и какви са задълженията им. Заедно с това се набляга и върху подкрепата на равноправието в различните му форми - между половете, поколенията, при избора на традиционна, алтернативна или дори някаква необичайна роля в живота.

Конвенцията всъщност е



набор от цивилизационни баналности



Тя гласи, че подписалите я държави (те са 26 и в нито една не е имало спорове, подобни на полските) ще положат всички възможни усилия за борба с насилието, ще задействат службите за доверие, ще осигурят места в центровете за временно пребиваване, психологическа и юридическа помощ, подкрепа в намирането на работа и нормализирането на живота след бягството от дома, в който се прилага насилие. Държавите, подписали конвенцията, приемат в законодателството и практиката си понятия за психическо и сексуално насилие, а също натрапчиво преследване. Тоест прави се всичко онова, което в нашата страна вече действа. Влизането в сила на конвенцията внася промени само в реда за разглеждане на делата за изнасилване. Преди разследването започваше само ако жертвата внесеше жалба, докато сега прокурорът може автоматично да заведе дело (за да не задълбочава страданието на пострадалата страна).

Конвенцията трябва да бъде приета от парламента, а след това подписана от президента. Междувременно католическото духовенство бе подкрепено от част от политиците на партията "Право и справедливост", които изразиха своя протест. Така че ни очаква вълна от политическа ярост...