|
| Димитри Иванов |
1. През 2010 година високопоставен руснак си позволи да изрече глупо.. пардон - неумността, че България ще е троянски кон на Русия в ЕС "в добрия смисъл". Но няма "Троянски кон в добрия смисъл".
2. През 2013 година, макар с половин уста, България каза, че "Хисбула" е зад атентата на летището в Сарафово. Това беше неумно, понеже България стана троянският кон на Израел и САЩ в ЕС.
Ако следвах метода, "търси кой има интерес от престъплението, за да откриеш престъпника", щях да кажа, че Израел и САЩ са извършили атентата на летището в Сарафово, но няма да го кажа.
3. "The Economist" нарече деривативите троянски кон ("The 'Trojan Derivative"). Деривативите са "monkey money", зад които няма нищо, и те са дошли от нищото като демона на Максуел. Светът да отвори врати и да си вкара троянския кон на деривативите.
На 18 юли 2006 г. Буш каза на Меркел Германия да приеме деривативи, но уклончивият й отговор означаваше "не" на езика на дипломацията. На 9 май 2010 г. Обама изви жестоко ръката на Меркел. През 2008 г. The US Federal Reserve пласира половин трилион щатски долара на European Central Bank, на централните банки на Швейцария и Япония и другаде, общо към един трилион.
Споменах Демона на Максуел от физиката. Признавам си, че не съм го виждал, нито го разбирам. Робърт Максуел (капитан Боб) съм го виждал, но той също не ми е ясен. Уил (Уилфред Бърчет) ме запозна с него във Варна. Бяхме четирима на масата: капитан Боб, неговият син, аз и Бърчет. "The Pergamon Press" (една от компаниите на капитан Боб) издаваше трудовете на Тодор Живков. Исках с наивна ехидност да питам капитан Боб "трудовете" търсят ли се в Англия и САЩ, но не можах. Той ми каза само "Evening" и после "What" в смисъл какво ще пия. Със сина му също не успях да завържа разговор. Яхтингът на баща му, капитан Боб? Глупости. Сърф? Scuba diving ? Глупости. Защо е в България? Щото баща му с неговите глупости.
Мислех, че Капитан Боб ще е с лула, брада и капитанска фуражка, но той беше с блейзър, без брада, фуражка и лула. Сигурно е знаел да кара яхта. Малко преди да го намерят удавен, понеже "паднал" зад борда на неговата яхта на 5 ноември 1991 г. Ари Бен-Менаше, бивш офицер от Мосад, информирал, че през 1986 г. от Максуел и Ник Дейвис (външнополитически редактор на "Daily Mirror"; и той като Максуел - агент на Мосад) изтекла към "Sunday Times" информация на Мордехай Вануну (Mordechai Vanunu) за ядреното оръжие на Израел. Израел не потвърди, нито отрече. Това е причината, предполагам, капитанът да "падне" зад борда на своята яхта, макар че имаше и други причини. Той присвои пари на английски пенсионни фондове, пари от КГБ, български пари и парите за благотворителност, които събираше уж, за да ги даде на Майка Тереза.
Ние твърдим, че искаме да чуем истината. Не знам. Склонен съм да мисля, че ние искаме да ни лъжат и настръхваме от възмущение, като чуем истината. Нейчо Неев каза: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!". Гракнахме: "Ау, какъв гаф!". Ахмед Доган каза, че около всяка партия има обръчи от фирми. Възмутихме се. За информациите, че бил "агент Буда", ББ (Бойко Борисов) каза на журналистите, че той на всеки от тях може да спретне такъв компромат. ББ каза истината, ние се възмутихме като Тартюф, лицимера на Молиер.
Поетеси възпяваха ББ, журналистки му разточваха баници и му ги носеха в Банкя, форумци му скандираха "Мачкай ги, Бойко!". Тогава аз пишех против ББ. Сервилната медийна глутница (с изключение на БНР и няколко малотиражки като в. "Сега") все още брани ББ, но глутницата ще разкъса ББ, когато той падне, и тогава аз няма да се присъединя към глутницата. Ледът се пука, господа съдебни заседатели.. .
Сетих се за Тартюф, понеже един французин се възмути от нарасналата зависимост на българските медии от властта. На откровението на ББ, че той всекиму може да спретне компромат, французинът реагира като ощипана мома, пардон като демоазел.
Да го питам аз този френски Тартюф кой щеше сега да е президент на Франция, ако в САЩ не бяха скалъпили секскомпромат на 63-годишния DSK (Dominique Strauss-Kahn, former chief of the IMF).
DSK, който може да си поръча най-красивите нюйоркски call girls, бил искал да изнасили една черна и грозна камериерка. DSK бе елиминиран може би временно; капитан Боб завинаги. DSK имаше значителен шанс да стане президент на Франция. В резюмето споменах един трилион, с който САЩ искаха да се оперира по един мръснишки начин, а DSK по друг мръснишки начин. Повече няма да кажа.
Ще доразкажа, че същият варненски хотел, където капитан Боб ме почерпи с няколко уиски, после стана "Илая бей" и Илия Павлов никога не ме черпеше с няколко, а ми донасяше бутилка. После го застреляха с куршум в сърцето. Партито на Илия беше около плувния басейн и пищно. Вежди Рашидов беше в стихията си. Понеже имаше първа частна банка, първо частно не знам какво си, Вежди каза по микрофона "И първо частно правителство". Надмина професионален аниматор. Запитах го:
- Ти колко професии имаш?
- Само една професия имам аз - сопна ми се Вежди.
Не исках да го обидя, не искам да обиждам приятелите си, наричайки ги палячовци. Леонкавало написал прекрасната опера "Палячи". Моцарт въвел безсмъртните образи на Папагена и Папагено. Когато правеше лъв за емблема на банката на Илия Павлов, Илия каза: "Хубав лъв, ама няма пишка". Вежди каза: "Ще му направя пишка". Илия Павлов купи от капитан Боб бившата земеделска резиденция "Бистрица" и я направи свой централен офис. Купил я бил за без пари, понеже Боб и Илия били масони с висок ранг, но не твърдя, не съм вещ в масонските дела. Все пак думите на Вежди за първо частно правителство се оказаха пророчески.
И с други приятели скулптори се заяждах. Казвах им, че са като песовете, които опикават всеки дирек, за да оставят своята следа. А Хенри Мур, за когото Томски направи чудесен документален филм, като му поръчали нещо монументално, той предложил нещо мъничко, после обяснил "Ама вие казахте да е монументално, не казахте да е голямо."
Аз участвах в инициативата на "Всяка неделя" за възстановяване на войнишките паметници и знам, че може да е стар, малък, наивен паметникът, но като го възстановиш, ти се прекланяш хем пред забравените паднали български войници, хем пред забравените техни съселяни, които им направили паметник.
Ще се включа и парично, и всякак в инициатива да бъдат върнати на тяхното място пред сегашния НДК паметните плочи с имената на загиналите български войни от Първи и Шести пехотен полк. Махнаха ги при строежа на НДК. После ги зърнах струпани в двора на военния музей, където сегашните генерали бизнесмени щяха да строят "военното НДК" - комплекс, зали, хотел, не знам какво си. По ирония на съдбата плочите лежаха захвърлени до старите оръдия, които срещу комисиони едновремешните български генерали бизнесмени купували на старо и с тях въоръжавали загиналите, чиито имена са на плочите. Както сега рециклираните фрегати и US изтребители трета ръка.
Където бяха плочите, сега има паметник и параклисче на жертвите на комунизма. Достойно. Но не беше достойно да отмъкнат от старото гробище на село Гинци един стар каменен кръст, за да го побият пред параклисчето.
Влезеш ли в инициативен комитет, влизаш в глутница. Не искам да оглавявам, нито да ме оглавяват. Една като Лейди Гага си пъха гагата - аз да оглавя, щото съм кръщелник на Димитър Списаревски, друг додава: Няма паметник на жертвите на софийските бомбардировки, а има на американските убийци.
Някои от свалените и парашутирали US летци работеха на разсадника (пепиниерата) срещу сегашните тенис кортове без никаква охрана. Не бяха убийци. И те като Спайч бяха чудесни момчета. Ние дечурлигата им помагахме да товарят количките с пръст, после с една парцалена топка ги учехме да играят футбол, а те с една тояга и изгнила тенис топка ни учеха бейзбол. Прескачахме до басейна на "Мария Луиза", който сега е недостъпен, щото е на мутрите, но той тогава беше достъпен и там в студената вода те ни учеха да плуваме кроул като Джони Вайсмюлер; после, за да се сгреем всички, по налъми танцувахме "tap dance" (степ) като Фред Астер и беше чудесно. Какви ти убийци.
Най харесвам паметника в Ковънтри. Но не онзи за падналите по далечни земи в Първата световна война, а за жертвите през Втората световна война, когато бомбите на "Луфтвафе" сринали Ковънтри, включително черквата "Свети Михаил". Имало над 200 проекта как да се направи паметникът на загиналите през бомбардировките. Спенс (Spence) спечелил конкурса с идеята да не направи нищо. Щръкналите, грозни, опушени от пожара стени на черквата "Свети Михаил" да останат като паметник. Само една фигура на Свети Михаил с копие, но острието на копието не е насочено надолу към поваления рогат дявол на злото, понеже Свети Михаил не е светия на отмъщението.
Jusautor DI copyright
все още брани ББ
