Имаме едно жилище, в което живея със съпруга си и децата ни. Апартаментът е негов, даден му от родителите. Иска да го продава и да излизаме под наем. Имам ли някаква дума аз по въпроса, или той може да си прави каквото иска?

Хр.И., София



Семейният кодекс (СК) отделя сериозно внимание на проблема със семейното жилище, и то с пълно основание. У нас, от една страна, е традиция хората да имат собственост върху недвижим имот. От друга, в огромната си част семействата разполагат с едно жилище. При това придобито на различни основания - купено от двамата съпрузи или пък единият го е получил по наследство, или пък двамата го имат като дарение, или са го придобили по договор за издръжка и гледане, или пък им е дадено за ползване примерно от родителите на единия или другия.

По смисъла на закона това е т.нар. семейно жилище и се подчинява на строго определени - както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод.

Ако семейното жилище е придобито по време на брака и е част от съпружеската имуществена общност, то тогава нещата са сравнително прости. Разпореждането с него става като всеки общ недвижим имот или отделно право върху него. Общото правило е, че разпореждането - продажбата, замяната, даряването, даването под наем, се извършва от двамата съпрузи. Чисто технически може да го направи и само единият съпруг, но ако е упълномощен с нотариално заверено изрично пълномощно от другия съпруг. Възможна е и още една хипотеза, която изобщо не е за пробване и за препоръчване. При нея единият се разпорежда с общата недвижима вещ и свързаните с нея права - апартамент, къща, вила, земя, право на строеж, на пристрояване, но без знанието на другия. Това може да е и примерно дори семейното жилище. Тук се изпада в сложната ситуация, при която на съпруга, който не знае, му се дава възможност в 6-месечен срок от узнаването на сделката, но не по-късно от три години от извършването й да я оспори пред съд. При това с всички шансове да успее. И това ще постави и двамата съпрузи, но и купувача в твърде деликатно положение.

Затова е най-добре разпореждането да стане не само със съгласието, но и с подписите на двамата съпрузи. Тези правила важат с пълна сила и за разпореждането със семейното жилище, когато то е част от съпружеската имуществена общност. Със семейното жилище обаче възникват много трудности, проблеми и специфики именно когато то е лична собственост на единия съпруг. Тези ситуации изобщо не са единични. Така единият съпруг може да е придобил имота по наследство или чрез дарение, или да го е купил преди брака. Във всички случаи обаче то е негова лична собственост и той може да се разпорежда с него, както си иска. Ако обаче този имот е семейното жилище, ако семейството живее в него, то тогава съпругът собственик е силно ограничен във възможността да се разпореди с него, както поиска.

СК предвижда специален раздел "Разпореждане със семейното жилище - лична собственост". Така според чл. 26 "действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях". "Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството", добавя още Семейният кодекс. Последното означава, че съпругът, който иска да се разпореди с имота, трябва да докаже, че това няма да пречи на децата, че те ще имат къде да живеят и т.н. В противен случай няма почти никакъв шанс пред съда.

Същите правила всъщност се спазват и ако някой от съпрузите тръгне да се разпорежда със семейното жилище, собственост и на двамата. Това изрично е посочено в чл. 34 от СК, който препраща към режима за семейното жилище, лична собственост само на единия.

Семейното жилище отговаря на специфични правила и при прекратяване на брака, включително и когато това става с развод. Ако последният е по взаимно съгласие, то нещата са ясни - пред съда трябва да се представи споразумение между съпрузите по много неща, едно от които е задължително как ще става ползването на семейното жилище.

При развод по исков ред съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, ако то не може да се ползва от двамата поотделно. И това е общото правило, като се има предвид какви са имотите в България като големина. Според чл.56 от СК "при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, то съдът задължително и служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

Проблем обаче възниква, ако семейното жилище е лична собственост на единия съпруг. Кодексът изрично предвижда, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, то съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Нещо повече. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, то съдът може да даде ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.