През ранната есен на 2010 г. във варненското село Климентово се състоя пищен празник. Виха се хора, ля се вино, хапна се агне. Журналисти отразиха тържеството и за Климентово заговори цяла България. Поводът - селяните запретнаха ръкави и сами ремонтираха ужасното кратерно шосе до Климентово. Събраха пари, купиха бетон, хванаха лопати и за десет дни запълниха над 4 хиляди дупки върху 4-километрова отсечка, простираща се от разклона на пътя Варна-Добрич до входната табела на селото. Тъй трасето, собственост на община Аксаково, придоби приличен вид.

На въпросното тържество бе прерязана лентата, а местните шеговито обясняваха, че откриват "магистрала, построена по програма "Направи си сам".



Бойко Борисов го нямаше,



липсваха и кой знае какви официални лица. Нямаше и защо да присъстват - за цялостна истинска реконструкция на пътя са нужни 3.7 млн. лв., държавата дълги години не ги намира. Пропада и опит на община Аксаково за кандидатстване пред ЕС. В един хубав юлски ден на 2010 г. стари и млади (доколкото ги има), български и британски селяни (има ги), богати и бедни вземат нещата в свои ръце и надяват ватенките. Ясно защо - положението е нетърпимо, срамно, всеки ден трошат колите си по този път.

Агнето е изядено, но веднага се появяват "експерти", които почват да разправят, че селяните нищо кой знае какво не са свършили. Няма проект, дупките се пълнят не с асфалт, а с бетон. Път на парче, без подходящата технология, не може да се прави. Следователно траповете ще зейнат отново с първия дъжд. Тези съображения се изказват от общинари, представители на държавната власт, "специалисти" от форумите и социалните мрежи.

Три години, след много дъждове и бури, пътят до Климентово е в ужасно състояние. Отново. Само че бетонните кръпки стоят. Поддава и зейва другата настилка. Бетонът е тук-там леко напукан,



но като цяло здрав, в добро състояние



Автомобилите, ако има откъде да минат, е точно върху бетона.

Кметският наместник Киро Михов още през 2010 г. знаеше, че бетонът ще издържи. Днес обяснява защо. "Нашият път никога не е имал асфалт. Само бе чакълиран - дебел камък, дребен, заравняване после, запечатка отгоре. Всичко това стана някъде 1988-89 г. Трябваше да мине една година, да улегне настилката и да сложат асфалт с поне 20-годишна трайност. Но дойде демокрацията, пропаднаха нещата. Та сега, като правихме пътя, нямаше проблем да сложим бетон. Гледахме да влезе хубаво в чакъла, в камъчетата, с кирки и лопати оформяхме дупките. Сложихме му фибри, стана по-здрав. Един от дарителите осигури вода за почистване на дупките и обливане, друг се погрижи за шахтите, за да се оттичат дъждовете. Здрава работа беше", обяснява бай Киро.

"Бетонната технология" се ражда спонтанно. Преди това големи дупки е имало и в самото село. Местен човек казва на кмета: "Бе що не им сложим бетон? Какво да ги правим друго?". Дупките са запълват, "не мръдват" с години.

В момента по климентовския път зейват съседните на бетона участъци, старата недовършена настилка поддава. Всяка пролет община Аксаково кърпи новите трапове. През лятото положението е горе-долу спасено, но през зимата става ужасно. Работата на парче няма как да доведе до траен резултат. Ясно е също, че "бетонният ентусиазъм" е временно решение.

Но стореното от жителите на Климентово заслужава внимание. Не само защото са хора, които след дългогодишно чакане и ядове са се хванали да свършат



нещо, което съвсем не е тяхна работа



Те показват как само с 4-5 хиляди лева (дарени материали, транспорт, остойностен труд) може да се направи път, годен няколко години. Естествено, селяните не действат професионално, нищо грандиозно не са сторили, нямат и претенцията. Но с желание, безкористност и малка финансова инвестиция постигат това, което държавата и общините не могат, харчейки милиони.

Всяка година община Варна например заделя значими средства за рехабилитация на улиците. През 2013-а са 4.5 млн. лв. Варненските шофьори са сигурни, че част от запълнените дупки след година-две ще бъдат наново кърпени. Опитът сочи точно това. В Шумен наскоро се състоя скандал заради некачествени ремонти, в София - също, както и в южните морски общини. Такова е положението навсякъде. Дори строителството на магистрала "Тракия" бе компрометирано няколко пъти заради полагане на милионен некачествен асфалт.

В криза парите са кът. "Бюджетната рамка за тази година на община Аксаково предвижда 200 000 лв. за пътища, общо за всичките 21 села и два града в нея", казва бай Киро. Ясно е, че средства за строителство на нов път няма да има.

И все пак надежда съществува. Община Аксаково е разработила проект за изграждане на Център за изложение на местна селскостопанска продукция. Тази година трябва да бъде одобрен. Предвижда се изложбена зала, увеселителна част, сцена, пейки, алеи - голяма работа. Ако бъде осъществена, отива й премиер да среже лентата. "Ще дойде Бойко Борисов да я открива, ама откъде ще мине? Трябва по пътя, а пък по развален път няма как да мине. Затова и пътя ще трябва да оправят", смее се бай Киро.



Смее се, ама май друг начин няма



Над бюрото, под портрета на Левски, е сложил свои снимки с Цветан Цветанов. Бай Киро е бивш полицай, с вицепремиера се знаят отдавна. Но Цветанов днес е натоварен с "важни дела", не отговаря за някакъв път. Преди две години Киро Михов потърси съдействие и от депутата Павел Димитров (ГЕРБ). Получи отговор, че Симеон Дянков трудно ще даде 4 млн. лв. за общинско шосе.

Не помагат и приумиците на Росен Марков. Това е изобретателят на т.нар. Партия на българските мъже. Марков има имот в селото и измисля всякакви лудории за рекламата му. Последната, надлежно входирана при бай Киро, е изграждане на паметник в прослава на съединението, което прави силата. "Паметникът" всъщност ще изобразява казан. Казанът щял да показва, че българите, вместо да се обединяват, се придърпват към пъкъла. Бай Киро заявява с усмивка, че паметник ще има. Практиката сочи, че телевизиите ще дойдат, ще снимат, около Климентово ще се пошуми, за пътя ще се обели дума. Някой отговорен фактор може и да обещае нещо.

В Климентово, което е на 25 километра от Варна, живеят около 200 души. През лятото стават към 350-400. В активна възраст са 20-30, работят в града. Дете в ученическа възраст има едно - на чужди преселници. Няма производства, поминък, но пък въздухът е кристален. Морето е на хвърлей.

Бай Киро се надява, че селото има бъдеще като крайградска вилна зона на Варна. Стига, разбира се, да може да се стигне до него.