|
| Теменужка Петкова |
- Г-жо Петкова, проверявахте проекта "Белене", но гласувахте ли на референдума? Какво се случва на заседанията на комисията за Втора атомна в парламента?
- Да, гласувах. А на последното заседание на т.нар. комисия "Белене" в парламента представихме резултатите от последния доклад на финансовата инспекция на НЕК, свързана с проекта. Трябваше да проверим дали е имало нарушения при получаването и изразходването на кредита от банка "Париба", който е в размер на 250 млн. евро, или половин милиард лева. Изводите са, че има нарушения както при избора на банката през 2007 г., така и при харченето на парите.
За мен обаче най-сериозното и най-фрапиращото нарушение са действията на бившите изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мадрик Папазян, които са променили предназначението на този кредит. Обществената поръчка, проведена през 2007 г., е за осигуряването на мостово финансиране на проекта АЕЦ "Белене". За такъв кредит е дадено и разрешението на принципала - министъра на икономиката по това време Румен Овчаров. След като договорът с банката е бил сключен обаче, парите отиват за покриване на общите фирмени разходи на НЕК, а не за това, за което са били предназначени. Този кредит е трябвало да бъде използван с инвестиционна цел. Мотивите изобщо да бъде взет са били именно такива - след изграждането на централата да има сериозни приходи от нейната дейност, а с очакваната печалба да се покриват плащанията по заема.
- Това означава ли, че сте предали този доклад на прокуратурата?
- Да, ние сме установили кои са лицата, които имат отношение към извършените нарушения. Сезирахме прокуратурата и нещата вече са в тяхната компетенция. Срокът за търсене на административно-наказателна отговорност по Закона за обществените поръчки е три години и на практика е изтекъл. Но по отношение на сроковете за търсене на друг вид отговорност от страна на прокуратурата сроковете са различни.
- Какво показва отчетът ви за миналата година?
- Ние подготвяме отчета за дейността си до края на май. В момента тече процедура по обобщаване на резултатите от проверките, извършени през 2012 г. - общо 453. Проверили сме над 2000 обществени поръчки. При тях сме установили близо 1900 нарушения, за които сме съставили актове. Една от най-интересните и важни проверки през м.г. беше финансовата инспекция на НЕК ЕАД, която бе възложена по постановление на прокуратурата. Проверихме най-голямата по стойност обществена поръчка в България - за близо 8 млрд. лв., свързана с изграждането на АЕЦ "Белене", при която се натъкнахме на куп нарушения.
- Всъщност кои са най-честите нарушения, които се правят - липсата на процедури, умишленото раздробяване на поръчки...?
- Нарушенията са в целия спектър на закона. Има много случаи, при които не се обявяват търгове, въпреки че за тях има всички основания. Това е най-сериозното и най-тежкото нарушение на закона. В случаите, когато даден възложител не е провел конкурс, а е сключил договор директно с определена фирма, той тотално е нарушил правилата за прозрачност, за честна и лоялна конкуренция. С това се поставя под съмнение изборът на фирмата и дали той е икономически най-изгоден. Все пак на един търг могат да се явят повече фирми, които да предложат по-добра цена и условия. Въпросът е дали това, което сме платили, струва толкова в действителност.
- Кой е най-големият нарушител - централната или местната власт?
- Трудно е да се каже, защото ние не водим такава класация. Нарушения установяваме както при общините и държавата, така и при федерации например. Още през м.г. при финансова инспекция на федерацията по волейбол констатирахме неспазване на Закона за обществените поръчки. Затова включихме още подобни организации, при които нашите съмнения за нарушения се потвърдиха.
През последното тримесечие на м.г. например приключихме финансови инспекции в общини, които не са провели процедури за обществени поръчки за над 300 хил. лв. - това са Сливен, Златоград, Доспат. Установихме и общини, които не са провели поръчки за над 200 хил. лв. - Велико Търново, Чепеларе, Опака. Подобни бяха и резултатите от проверки на държавни институции като държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". За периода 2010 -2011 г. то не е провело поръчки за почти 400 хил. лв.
Любопитен беше и друг случай от миналата година. Става въпрос за проверката на НЕК - клон Белово. Там установихме, че през 2008-2009 г. за едни и същи дейности са сключвани отделни контракти. Като се събере всичко обаче, се получава сумата от 1.3 млн. лв. Имало е всички условия да се проведе конкурс, на който да се избере най-добрата цена и оферта, но той не е направен. Това реално е класически случай на разделяне на обществена поръчка.
- Говорите за сериозни суми. Доколко подобни нарушения са резултат от немарливост и доколко - от умишлени действия?
- Основната ни задача е да установяваме проблемите, а техният анализ трябва да бъде задача на самите възложители. Те трябва да видят къде нещо се пропуква в тяхната система. Причините могат да бъдат много и различни. От една страна, може да са свързани с липсата на капацитет. Ако говорим за нарушение, извършено от малка община, там може да става въпрос за липса на специалисти, които да следят разходите и да правят планирането. От друга страна обаче - в много случаи имаме съмнения за умишлени деяния. Тогава уведомяваме прокуратурата, която също може да започне проверка.
- Не е ли твърде кратък давностният срок от 3 години? В много от случаите, при които доказвате нарушения, на практика виновни няма, тъй като той е изтекъл. Сещам се за редица такива случаи - освен при проверките в НЕК за АЕЦ "Белене" срокът бе изтекъл и за ревизията на Пловдивския панаир и по-конкретно - случая "Хохегер"...
- Нашата работа е да докажем кой е нарушителят. В случаите, когато давностният срок е изтекъл, нямаме законово основание да съставяме актове за административни нарушения. Но може да се търси наказателна отговорност.
Има и нещо друго. Само допреди две години финансовата инспекция имаше законодателни пречки сама да определя кого да проверява. Работеше се единствено по постъпили сигнали и искания, постановления на прокуратурата и др. През 2006 г., след мащабна реформа на държавния финансов контрол, численият състав на агенцията беше намален и от 1200 човека останаха по-малко от 100 финансови инспектори. В същото време това, което имахме възможност да проверяваме, се ограничаваше с информацията, която се съдържаше в получените искания. Така че, ако сме получили сигнали за нарушения от 2007 г. например, ние няма как да проверим по собствена инициатива какво се е случвало през някакъв друг период. Това е и причината, поради която при част от проверките давностният срок е изтекъл.
- Но сега е различно.
- Да. През 2011 г. това се промени и вече можем да правим проверки и планово. Освен това имаме уверението на правителството, че броят на инспекторите ще бъде увеличен. Говорим за още около 80 служители, които ще бъдат назначени до края на 2014 г. Това за нас е добре, тъй като в момента финансовите инспектори са 123.
- Какво предвиждат плановите проверки за тази година?
- В плана през тази година са включени инспекции на лечебни заведения. Ще проверим как са се извършвали доставки на медикаменти, на болнична храна и изобщо всичко, свързано с начина, по който са се харчили парите за здравеопазване. Важно е какво ще покажат тези проверки, защото в тази сфера се изразходва много голям финансов ресурс. При анализа, който извършихме, става ясно, че НЗОК през м.г. е предоставила над 1.2 млрд. лв. на болничните заведения.
- Колко болници ще бъдат ревизирани?
- Ще проверим около 160 лечебни заведения. Част от проверките вече вървят от началото на годината. В годишния ни план са включени и изцяло частни лечебни заведения. Те също са обект на проверка, тъй като според Закона за обществените поръчки, ако повече от 30% от приходите им идват от НЗОК, те придобиват статут на възложител и са длъжни да провеждат търгове.
