Истинските мащаби на участието на Великобритания в колониалната търговия с роби лъсват от документи, разкриващи как най-богатите фамилии в страната са получили милиарди лири стерлинги (според днешна стойност) компенсации, след като робството е отменено.

Непоказвани досега архиви показват кой точно е получил пари от правителството, след като притежанието на роби е отменено във Великобритания и тези факти са смущаващи за наследниците на тези хора днес. Около една пета от богатите британци през Викторианската епоха дължат част или цялото си състояние на робската икономика, твърди д-р Ник Дрейпър от Юнивърсити Колидж в Лондон, който е изследвал компенсационните архиви.

В резултат на това и днес има богати семейства в цяла Великобритания, които непряко се наслаждават на охолство благодарение на наследяването на някогашните придобивки от робството. Става дума за колосални суми по думите на д-р Дрейпър. Джон Остин например притежавал 415 роби и получил като компенсация след освобождаването им 20 511 паунда, равняващи се на



почти 17 млн. паунда днес



Много други са получили много повече.

Учени от Юнивърсити Колидж, сред които и д-р Дрейпър, посвещават 3 г. на събирането на 46 000 документа за платени компенсации на британските робовладелци и на обобщаването им в единна интернет база данни, която е достъпна публично на адрес ucl.ac.uk/lbs от миналата сряда. Той обаче подчертава, че заявленията за компенсации съвсем не били само от най-богатите фамилии, сред тях имало и такива от "съвсем обикновени мъже и жени" и покривали целия спектър на обществото.

Според д-р Дрейпър тази база данни може би ще се отрази на дебата за репарациите. Барбадос вече поведе кампания и настоява за репарации от бившите колониални сили за несправедливостите, понесени от робите и техните семейства.

Сред облагодетелствалите се от робството са предшественици на настоящия премиер Дейвид Камерън, на бившия министър Дъглас Хог, на писателите Греъм Грийн и Джордж Оруел, на поетесата Елизабет Барет Браунинг. В списъците са и имената с патриарсите на най-старите британски банкови фамилии - Барингс, втория граф на Хеърууд Хенри Ласел, предшественик на братовчед на кралицата. Някои фамилии използвали средствата от обезщетенията, за да инвестират в железницата и други двигатели на индустриалната революция, други купили имения, част от парите отишли за благотворителност. Прапрадядото на Джордж Оруел - Чарлз Блеър например получил 4442 лири стерлинги, равняващи се на 3 млн. паунда днес за 218-те роби, които притежавал.

Британското правителство изплатило 20 млн. лири стерлинги на около 3000 семейства, притежавали роби като компенсация за загубата на тяхната "собственост",



когато робството е отменено



в британските колонии през 1833 г. Това число е 40 на сто от годишния бюджет на хазната и днес се равнява на около 16.5 млрд. лири.

10 млн. лири отишли у робовладелчески семейства в Карибския басейн и Африка, друга част била изплатена на собственици, живели във Великобритания. Най-голямата компенсация била присъдена на Джеймс Блеър (който не е свързан с Оруел), той бил депутат с жилища в Марилбоун, централен Лондон и в Шотландия. Присъдили му обезщетение от 83 530 лири, равни на 65 млн. лири днес, за 1598 роби, работили на плантациите, които той имал като наследство в Британска Гвиана.

Тази сума обаче изостава далеч от сумата, която получил Джон Гладстоун, баща на премиера от XIX век Уилям Гладстоун. Той взел 106 769 лири (83 млн. паунда съвременен еквивалент) за общо 2508 роби, които работели в 9 плантации. Синът му, управлявал 4 мандата, бил силно ангажиран с делата по компенсиране на баща си.

Архивите сочат, че настоящият премиер Камерън също има предшественици робовладелци в рода на баща си. Според документите ген. сър Джеймс Дъф, син на втория граф на Файф - един от прапрачичовците на Дейвид Камерън, получил 4101 лири, равни на повече от 3 млн. лири днес, като компенсация за 202-ма роби, работили в неговата Голяма захарна плантация в Ямайка.

Друга политическа фамилия, която все още носи името на голям робовладелец, е династията Хог, от която е и бившият министър Дъглас Хог. Те са наследниците на Чарлз МакГаръл, търговец, натрупал богатство от притежание на роби. Между 1835 г. и 1837 г. той взема 129 464 паунда, или 101 млн. днешни лири за 2489 роби. По-късно МакГаръл включва по-младия си зет Куинтин Хог в изключително успешната си фирма за захар, която все още използва евтина работна ръка в плантациите в Британска Гвиана, създадени по време на робството. И синът, и внукът на Куинтин служат като министри.

"Повторението на имената на робовладелците във фамилните имена през XX и XXI в. е доста силен начин да си спомним откъде произхождат тези фамилии. Да имаме двама министри във Великобритания на XX век, носещи името на робовладелец от Британска Гвиана, отишъл там без пукната пара и върнал се като много богат мъж, допринесъл и за създаването на политическа династия - за мен това е завладяваща история".

Дъглас Хог отказа коментар, добавяйки, че "не знаел нищо по този въпрос". Премиерът Камерън също отказа коментар, след като отправихме запитване до пресслужбата на "Даунинг стрийт" 10.





ЖЕСТОКА ТЪРГОВИЯ



Робството в индустриални размери е било основен източник за богатство в Британската империя, експлоатацията е в основата на търговията със захар на Западната Индийска компания и на памучните плантации в Северна Америка. От нея печелят не само робовладелците, а и инвеститорите в транспортирането на африканци за роби. В продължение на век до 1810 г. британски кораби са транспортирали около 3 млн. роби.

Кампанията срещу робството започва в края на XVIII век. Тя довежда първо до отмяна на робството, което става със закон през 1808 г., а 26 г. по-късно с акт на парламента е обявена еманципация на робите. Именно този закон дава възможност за компенсация на робовладелците, но не дава и пени репарация за бившите вече роби.

Освен това законът предвижда само децата под 6 г. да бъдат незабавно освободени, останалите са третирани като "чираци", които в замяна единствено на безплатна храна и подслон са задължени да работят по 40 часа и половина и това продължава до 1840 г. След няколко сериозни бунта срокът е изтеглен по-рано и през 1838 г. окончателно са освободени 700 000 роби от Западната Индийска компания, 40 000 в Южна Африка и 20 000 на Мавриций.