Протестиращите, които вярват, че обществените съвети и гарантирането на 50% гражданско участие в държавните органи са панацеята за по-добра система на управление и за вземане на решения, сигурно ще се разочароват, ако разберат, че и в момента съществуват куп такива структури - обществени, консултативни, експертни, национални и пр. За съжаление обаче, България не е Исландия и те са се изродили в проформа на гражданска власт - място, където институциите да слушат, но да не чуват нищо.

Ако някое предложение формално е минало през обществен съвет или обществено обсъждане, независимо какво гражданите са казали на него, това е достатъчно основание управляващите да го смятат за легитимирано и почти никога не отстъпват от идеите си. Обществените обсъждания, кръглите маси по законодателни промени, откритите заседания на общински съвети също се използват само за параван от управляващите и имитация на включване на гражданите в изготвянето на решения.

Показателен е случаят с природозащитниците, които използваха всяка форма на обществено участие във вземането на решения, за да протестират срещу опасните промени в закона за горите от момента на оповестяването им, но чак когато поправките бяха окончателно приети и гражданите блокираха Орлов мост със същите искания премиерът



Борисов изведнъж ги забеляза



По същия начин и със същия резултат протече и широкото участие на гражданските сдружения в законодателните промени, породени от скандала с дюните в Несебър. От самото начало власт и граждани говореха на различни езици, в окончателно приетия преди дни закон не остана и дума от исканията на еколозите, но това не попречи на президента и премиера да легитимират своята версия, че той е консенсусен и се вписва напълно в исканията на обществото.

Дори когато общественият съвет е легитимиран от закон, това съвсем не гарантира чуваемост. Тук фрапантен случай е Националният съвет за тристранно сътрудничество. С него кабинетът е задължен по закон да съгласува предварително всички решения, касаещи жизненото равнище на хората. Но естествено не е длъжен да се съобразява с мнението на т.нар. социални партньори - синдикати и работодатели. Затова често в този иначе сериозен орган се разиграва следният цирк - синдикатите завеждат дело срещу дадено решение, защото не е съгласувано с тях, съветът се свиква на пожар, решението се свежда до знанието на партньорите, те го отхвърлят, но това няма значение, защото то вече е легитимно. И така до следващия път.

На ниво местна власт, където диалогът между кметствата и гражданите трябва да е по-лесен, отколкото с едно министерство например, управляващите правят всичко възможно обществените обсъждания да останат добре скрита тайна. Редица обществени обсъждания на устройствените планове в столицата са имитация на гражданско участие. Първо информацията за събитията е така добре замаскирана, че гражданите трябва да развият детективски способности, за да разберат за съществуването им. За всеки случай общината поставя и второ препятствие - обсъжданията по правило се провеждат в работно време. Успелите да се доберат до събитието се запознават с проектите обикновено на място. На обсъжданията гражданите се надвикват с управляващите и със себе си, а представителите на местната власт обясняват как друга възможност просто не съществува. Накрая всички си тръгват - управляващите доволни, че са си осигурили "алиби" за действията, а гражданите - с горчивия вкус, че



нищо не зависи от тях



Обществени съвети по най-различни въпроси - икономически, социални, здравни, екологични и прочие, имат редица общини у нас. Чрез тях местната власт трябва да се консултира с общността за въпросите от местно значение. Няма обаче никаква информация тези съвети да работят реално - сайтовете им не са пипани от години, на тях обикновено има само правилник и никакви данни за дейност. Да вземем актуалната напоследък община Несебър. "Общественият съвет цели да осигури участието на широк кръг представители на гражданското общество в обществения и икономически живот и да служи като постоянна форма на диалог между местните общински власти и структурите на гражданското общество", пише на сайта на общината. Кухо пожелание, което никога не става реалност.

В София отскоро има подобен съвет за бюджета, където участват работодателски организации. Отделно столичният бюджет чисто формално се обсъжда и със синдикатите. Но какво от това - в резултата на тези "обсъждания" не следва промяна и в една цифра. Но пък това е добро оправдание за кмета да твърди, че бюджетът се радва на широка обществена подкрепа. Същото е с комисиите към Столичната община - те са открити за граждани, но малцината, които идват от чист инат, нямат право да се изказват, а съветниците се отнасят с открита насмешка към тях. Единственият вариант остават писмените жалби и писма, които да чакат да бъдат включени в дневния ред.

Странно чувство за дежа вю вероятно ще обземе протестиращите днес граждани, ако отворят сайта saveti.government.bg. Там ще открият, че по всички възможни въпроси вече има по някоя гражданска структура, която трябва да оказва обществения натиск върху вземането на решения. Справката показва, че със закон са създадени 35 консултативни съвета, с постановление - 21, а с "друго" - 18. Това са 74 структури, които с малки изключения не произвеждат нищо. Не заседават, нямат програма за работа. Те би трябвало да са експертни и рационално да влияят върху решенията на властта. Нищо подобно - повечето от тях нямат никаква дейност.

Да вземем откритите заседания на най-горещата в момента комисия в държавата - за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). На тези заседания по принцип граждани няма, но дори и някой да избяга от работа и да отиде, той може да е само зрител и няма право да взема участие. На сайта на ДКЕВР е публикуван списък с поканени на обществено обсъждане от 12 юни 2012 г. На това обществено обсъждане е трябвало да се дискутира горещия въпрос за 13-процентното увеличение на тока. Предполага се, че интересът е трябвало да бъде голям. Нищо подобно - на поканата не се отзовават икономическото ведомство, синдикатите, работодателите, браншовите федерации, федерацията на потребителите и още куп структури.



Омбудсманът, който днес шумно симпатизира



на протестите, също не намира за нужно да присъства.

Положението в момента чудесно устройва институциите, които също не желаят да им се бъркат гражданите в работата. Покрай безобразията на ЕРП-та се заговори (включително от политици), че е необходим обществен съвет към икономическото министерство, който да защитава правата на потребителите в областта на енергетиката. Защо? Нима в момента няма Национален съвет за защита на потребителите към министъра на икономиката. Показателно е, че на въпросния сайт като икономически министър е посочен Трайчо Трайков (той не е такъв от 1 година), а единственият документ е правилникът за работа. И толкоз. Дали, кога и колко пъти е заседавал този съвет, е пълна мистерия.

Така че още един обществен съвет, ако (не) работи по същия начин, ще е безсмислен. Воден от първоначалната енергия на улицата може да поработи малко, но докога? Ако половината от местата в институциите се дадат на гражданите, кой ще ги избере и те експерти ли ще са в съответната област? Как ще се гарантира, че този съвет ще стига до компромиси, за да взема някакви решения и няма всеки да дърпа към себе си? Много въпроси, на които в сегашната патова ситуация няма отговор.