Усложняващата се обстановка на Балканите ни кара да прелистим отново доклада на почетния пожизнен лидер на ДПС г-н Ахмед Доган пред отминалата национална конференция на движението. В този документ "перспективата на етнорелигиозните малцинства в Югоизточна Европа, т.е. Балканите", доста претенциозно е определена като "третия проблем", важен за България, и е адресиран към Европейската либерална общност. Защо се връщаме към това събитие?

Свидетели сме на трайна политическа нестабилност в съседна Македония, на противоречив и изпълнен с напрежение евроинтеграционен процес в Сърбия, на изострени междуетнически отношения в Босна и Херцеговина, на поддържан с международно военно-полицейско присъствие ред в "мултиетническо" Косово, на открити териториални претенции за обединение в една държава на районите, населени с албанци, които освен от Косово и Албания, са част от Сърбия, Черна гора, Македония и Гърция. Заредени с латентна конфликтност са също малцинствените претенции към България и Македония на неомакедонисткото екстремистко ръководство в Скопие.

Лидерът на една партия, която дълги години упорито се опитва да съблече етнорелигиозната си кожа и да се афишира като европейска гражданска партия, подминава всичко това и се нагърбва с



мисията да зададе "стратегическа формула за малцинствата"



Да види през тази формула бъдещето на Балканите - осъществимо или желано. Както сполучливо се бе изразил социологът доц. Иво Христов, г-н Доган си представя полуострова като една композиция от различни малцинства със своя субектност и право на пряка комуникация с Европейския съюз, независимо от националните държави - членки в него. Защото - обърнете внимание - "Балканският свят е толкова специфичен, че той твърде условно може да се сравни с други европейски региони", а според докладчика "постмодернизмът пасва повече на "ЕС на регионите".

В такава Европа на плуралистична субектност се чертаят перспективи на едно ново регионализиране и нов тип политически представителства, при което г-н Доган е недвусмислен: "А на ДПС й подхожда да има директна връзка с Брюксел". Недоречено остава единствено кои от регионите в България ще са предмет на евентуален нов тип пряко политическо представителство в Брюксел чрез ДПС: Родопите, Лудогорието, Кърджали...

Когато му беше времето, Вашингтон и Брюксел не пожелаха да впишат като възможен еврорегион сръбската автономна област Косово. И създадоха от този уж sui generis казус своеобразна балканска матрица. По тази матрица правителството на тройната коалиция се изкуши неочаквано бързо да признае самопровъзгласената независимост на Косово. Но изкушението от използване на същата матрица не е избегнато. И няма да е никак чудно, ако международният фактор при определена регионална ситуация му се отдаде.

Днес в близост до България се наблюдават все по-ясни опити за воинстващо регионално етнонационално обособяване и капсулиране.



Нека си спомним размириците в съседна Македония



в 2000-2001 г. и бунтовете по същото време в населения с компактно албанско население Сръбски юг - т.нар. Прешевска долина, назовавана от управляващите в съседна Прищина "Източно Косово". Правителството на националната държава в Скопие не можа да се справи с албанските бунтове и с помощта на международната общност, главно на САЩ, се роди Охридският договор. Той стана крайъгълен камък за по-нататъшно подкопаване на интегритета на македонската държава чрез реализиране на претенции за втори официален език, за автономия, кантонизация, федерализация, конфедерализация и пр. либерални модели на държавно устройство. Така се развиха и укрепнаха, ако използваме наратива на г-н Доган, "кълновете на поливалентното битие на мултикултурализма". При братята ни в съседство те "покълнаха" със създаването на Албанския университет в Тетово и вече растат и дават плодове с разделянето по етнически признак на образователните институции на всички равнища, с преименуване на селища, училища, улици и площади, с издигане на паметници и развяване на байряци... и стигат до претенции за нов тип политическо представителство.

На стотина километра от София през януари т.г. властите в Белград отстраниха незаконно издигнат пред общината на гр. Прешево паметник на 27 борци на разформированата паравоенна Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац (АОПМБ), загинали при сражения със сръбските власти "за свободата на албанския народ". Конкретен повод стана 100-годишнината от създаването на албанската държава (1912 г.) в резултат на Балканската война. Местното самоуправление и ръководствата на албанските политически партии призоваха Албания и Косово да внесат спора за паметника в международните институции и да упражнят натиск над Сърбия. А "ветераните" от АОПМБ заплашиха Белград с въоръжена съпротива.

Бог знае защо, наум ми дойде



конфликтът с почетното гражданство на освободителя на Кърджали



ген. Делов и провала на мултикултурализма в доминирания от ДПС общински съвет? Ако се доверим на експертизата на г-н Доган, трябва да се съгласим с неговата постановка, че във връзка с честването на 100-годишнината от Балканската война "почти всички страни реагираха еднозначно за нарушената историческа справедливост спрямо нейните географски резултати" и с "общата позиция за малцинствата като исторически активи на културното наследство в загубените територии".

Друга предпоставена теза на г-н Доган внушава, че в България битува възприемането на "ДПС като османско културно наследство на Балканите" - теза, която по-скоро пасва на концепцията на съвременния неоосманизъм. Тя ни кара обаче да се замислим чие "културно наследство" на Балканите са мюсюлманската Партия на демократичното действие във Федерация Босна и Херцеговина, в Република Сръбска, в сръбската област Санджак, няколкото албански партии в сръбските южни общини Прешево, Медведжа и Буяновац, в Македония, Косово и Черна гора - и всяка от тях с европретенции. И ако, както ни учи г-н Доган, "постмодернизмът пасва повече на Европа на регионите", в Брюксел трябва сериозно да се замислят за бъдещия плурализъм на съюза, когато реши да усъвършенства принципите, върху които се изграждаше досегашна обединена Европа. Тогава трябва и ние да се замислим с какви "кълнове" България ще я обогати? И дали подкопаването на основите на националните европейски държави чрез утвърждаване "кълновете на поливалентното битие на мултикултурализма" в условията на всеобхватна криза на европейския дух и идентичност няма да пренесе вируса на етнонационалния и малцинствен сепаратизъм и в други европейски региони и да намали шансовете за оцеляването на европейския интеграционен проект?