Обикновено разцеплението на една парламентарна група се разглежда като предпоставка за нейната смърт. Или по-точно за преждевременната кончина на правителството, което тя поддържа с гласовете си.

Когато една партия е във властта, рано или късно най-изявените й фигури се оказват в различни лагери - общата кауза все по-малко ги свързва, но пък интересите (персонални или корпоративни) все по-често и остро ги разделят. Тъй по традиция разстоянието между някогашните "бойни другари" в рамките на една партия накрая се оказва значително по-голямо, отколкото между идеологическите противници в противостоящите си политически сили.

Нито СДС, нито БСП бяха отминати през тия 12 години от



хроничната болест на разцеплението



Само че докато Филип Димитров падна почти без съпротива жертва на заразата - още в края на 1-ата си премиерска година, - Иван Костов, поучен от съдбата му, хвърли неимоверни усилия в изграждане на имунитет. И успя - с цената на огромни компромиси - да отмести датата на разрива с отколешните си съратници до последния възможен момент. Затова кабинетът му успя единствен да изкара пълния си 4-годишен мандат. Но пак затова СДС изгуби следващите избори - заради дългото потискане на болестните симптоми, синята партия накрая се докара до имунен срив и той пролича при парламентарния вот.

На днешната управляваща партия НДСВ й предричат, че ще се разцепи още далеч преди тя да се сформира. И основанията за това са много - депутатските листи бяха правени на коляно и без ясни критерии, при това не от бъдещия премиер Сакскобургготски, а от антуража му. Така парламентът се оказа пълен със случайни или пък "поръчани" хора, които дърпат чергата в различни посоки. Начело на жълтата депутатска група застана човек, съвършено бос в политиката, без собствен обществен авторитет, греещ с отразената светлина на Симеон II и доведен за ръка при него от Стоян Ганев.

Че издигането на Пламен Панайотов до висш партиен и парламентарен началник е грешка, равна на подслоняването на Ганев в премиерската канцелария, се изписа доста мастило. По-важно е друго обаче -



тази "любима грешка" на премиера Сакскобургготски,



която очевидно той не мисли да поправя, може до доведе до уникален експеримент в българската парламентарна практика. А той е: НДСВ да се разцепи, но правителството (напук на разпада) да запази непокътната поддръжката си.

Това може да стане, ако т. нар. дисиденти сред жълтите депутати бъдат изправени окончателно до стената, ако ръководството ги лиши тотално от инициатива (като блокира всячески законопроектите и идеите им). И те се решат на най-радикалния от всичките варианти за действие: да напуснат казионната жълта група и да основат алтернативна - "нововремска", да кажем.

В ПГ на НДСВ вече са оформени лагерите на вътрешно противоборство и те не са само два. Но все пак



най-яркото противопоставяне тече по оста "панайотки"-"нововремци"



(ако ползваме жълтия фолклор). Очевидно е, че Емил Кошлуков и хората от неговата група за натиск "Новото време"+приятели няма да търпят дълго да ги неглижират. Ако някой тия дни се труди кампанийно, внася законопроекти и създава усещането, че върши работа (на фона на безхаберния като цяло парламент), то това са точно Кошлуков и съидейниците му Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков - техни са Изборният кодекс, Етичният депутатски кодекс, законите за референдумите и лобизма и т. н. Те не крият, че имат сложни, меко казано, отношения с ръководството на ПГ, но изглежда, са наясно, че Пламен Панайотов едва ли може да бъде изместен и с топ в момента от мястото му. Затова не им остават кой знае колко много други възможности освен да се опитат да предизвикат разместване сред Панайотовите заместници (тъй че да го оставят на върха, но в малцинство) или пък да заложат на екстремния вариант, отцепвайки се.

Целта им обаче със сигурност няма да е свалянето на правителството (с неговото бламиране ще си иде и целият 39-и парламент), а постигането на своеобразна политическа автономия, на еманципация спрямо сегашното "юридическо" ръководство. Това ще е силов начин да бъде накаран Пламен Панайотов да води преговори с доскорошните си подчинени, да се съобразява с мненията им, вместо да се прави, че не съществуват. Кръгът "Кошлуков" се състои от напористи и амбициозни млади хора, които не съвсем мислят края на сегашния парламент като точка на политическата си кариера. Ето защо те ще направят всичко възможно да се разграничат от пасивите, които носи на НДСВ линията "Панайотов", а тя се изразява главно в кадруване на държавните постове. И заедно с това очевидно ще продължават да подкрепят царя-премиер и правителството му.

Какво е нужно, за да се реализира тази ексцентрична хипотеза, до която би се стигнало едва след изчерпване на останалите възможности за победа на вътрешен терен? Недоволните от сегашното статукво отцепници трябва да са достатъчно много - повече от минимума за отделна парламентарна група (10 души) и поне 20 (за да не може да бъде компенсирана липсата им в ПГ на НДСВ от депутатите на Доган). Това ще постави парламентарното мнозинство в пряка зависимост от новосформираната група. Ще размести изцяло политическите пластове и ще изкара на повърхността нови ключови играчи. Така и царският пасианс ще трябва да се раздава наново.