- С какви новини се върнахте от Люксембург, г-н министър? Какво констатираха там за нашето правосъдие?

- Срещата беше от редовните срещи на министрите на правосъдието и вътрешните работи от страните-членки на ЕС и страните-кандидатки. Темата, по която аз говорих, беше международно-правното сътрудничество в контекста на евроинтеграцията. По оценка на представителя на Обединеното кралство това е един от най-трудните въпроси, които ще бъдат решавани. Защото предаването на собствен гражданин за съдене на чужда държава е въпрос, както на национален суверенитет, така и на много високо доверие между различните държави.

От обобщението в края на дискусията стана ясно, че проблемите са еднакви, както при кандидатките, така и при членките на Европейския съюз. Проблемът от юридическа гледна точка опира до делегиране на суверенитет от една държава на друга и има предложения за юридически механизми, които следва да приемем, защото обединена Европа означава единно пространство на свобода, справедливост и правосъдие.

- Значи ли това, че ще променяме наказателните закони, които изрично забраняват да предаваме наши граждани за съдене от чужди съдилища?

- Промените са неизбежни за нас, желаейки членство в ЕС и в НАТО. Като е пожелала да участва в един политически и икономически съюз България трябва да приеме ценностите на този съюз. А в случая не виждам нищо страшно - целта е да има наказуемост на престъпления независимо къде са извършени.

- Кога точно ще направим промените?

- Трудно ми е да отговоря кога точно. В рамките на 2-3 години.

- Посещението в Люксембург почти съвпадна по време с обществения дебат за престъпността в България. Как гледате на отчетените негативни нагласи към работата на съдебната система? На какво се дължат те?

- Това социологическо изследване беше уникален експеримент за Източна Европа. Поразен съм от обществените нагласи и от посоките, в които те се промениха в рамките на 2 дни. За себе си извлякох поуката, че диалогът с обществото е единствено верният път за определяне на политиката занапред. Окуражен съм, че, в крайна сметка, при приключване на изследването резултатите изцяло се припокриват с нашите идеи за съдебна реформа. Това ме кара да се чувствам много по-уверен, много по-подкрепен. И пак ще кажа - трябва да говорим повече с хората, те повече да знаят какво правим ние.

- Как си представяте този диалог - ще последвате ли примера на ген.Борисов за разходки по улиците и непосредствен контакт с народа?



----каре--------

- Екипът на Министерството на правосъдието до момента залагаше на професионалния диалог. Убеден съм, че той даде резултат. Макар да се смята, че Върховният касационен съд с атакуването на Закона за съдебната власт се е обявил срещу тези реформи. Искам ясно да се разбере, че мнението на Върховния касационен съд не е мнението на всички магистрати в България. Но уважавам и мнението на върховните съдии, макар че ме притеснява тяхното единомислие. Много ми напомня на партийната дисциплина от близкото минало. Аз съм човек, който предпочита свободата на убежденията, свободата на мисълта и такава свобода се опитваме да лансираме, да направим с нашата реформа.

----------------

- Но тезата е трудно разбираема за хората. Те очевидно най-добре приемат категорични реплики, категорични закани. Олицетворение на този тип пропаганда е ген.Борисов. С какво ще отговорите вие? Как ще докажете правотата на вашата гледна точка?

- Мисля, че ние сме не по-малко категорични в това, което настояваме да се направи. Категорично искаме реформа. И това също много категорично го заяви българският народ в изследването, което обсъждахме. Говоря за конституционните промени, за промени в законите, за съкращаване на сроковете, за приключване на наказателните производства, за издигане авторитета на съда на един пиедестал, който той заслужава, но все още няма. Това са неща, които много категорично желаем и много категорично ще преследваме тези цели докрай. Но искаме целите да бъдат постигнати и вътре в съзнанието на хората. Затова ме радва, че българинът започва да мисли по тези проблеми.



---каре-----

А що се отнася до улицата, неведнъж съм казвал, че обичам да се разхождам по улиците, не обичам да се возя на служебната си кола. Искам да се чувствам свободен, спокоен, както всеки българин би го искал. Затова мисля, че диалогът с хората е важен, точно там - на улицата, на село много по-добре се усеща какво всъщност става.

И се радвам, че година и нещо след обявяването на нашите идеи за реформа те са стигнали до съзнанието на хората по един или друг начин. Ще ми се обаче да напомня и друго - все пак искаме да направим реформа, а не реклама.

------------------

- Така или иначе каквото и да искат хората, политиците са тези, които решават какво ще стане. Затова ви питам - какви изисквания ни поставя ЕС в частта за правосъдието, за да затворим главата "Правосъдие и вътрешни работи" и съответно какви ангажименти сме поели ние? Сюжетът с исканията и ангажиментите в европреговорите е доста неясен.

- Ще се върна на наскоро излезлият доклад на Европейската комисия и по-конкретно на частта "правосъдие". Към нашето правосъдие продължава да има забележки от ЕС. В същото време можем да се поздравим, че за първи път получаваме положителна оценка за реформата в съдебната система. В доклада ясно е определено, че посоката на реформата е вярна. Това обуславя и затварянето на Глава 24 като преговори. Имаме очакване, че под гръцкото председателство, което започва от януари догодина, бихме могли да изпълним условията, за да затворим тази глава. Но затварянето на главата не приключва процеса на реформи. Затварянето на главата за нас означава едно - ЕС е преценил, че сме поели вярната посока на реформите. А те трябва да бъдат осъществени до фактическото ни приемане като член на ЕС.

Що се отнася до Глава 24 изискванията към нас са много конкретни и ясни и не представляват никаква тайна, както впрочем, няма тайни и по другите глави. Правосъдието, на първо място, се разглежда като гарант на вътрешната сигурност и на действащата пазарна икономика. В този смисъл са и препоръките към нас.

- Т.е. ЕС ни сочи искания краен резултат и оставя преценката как точно да стане това на нас?

- Има жалони, които са посочени. Например изпълнение на някои политически цели. Но конкретните стъпки зависят от нас.

- Какви политически цели трябва да изпълним?



----------каре----------

- Правят ни се забележки за конституционния модел. Поставен е въпросът за мястото на следствието, като недвусмислено се дава препоръка, че не е редно да е в съдебната власт. Отново се поставя въпросът за функционирането на Висшия съдебен съвет и, задължително, за имунитета на магистратите. За това се говори във всеки един доклад всяка година. Което ни връща на темата, че реформата на правосъдието е приоритет на политиката на правителството и парламента в следващата поне една година.

-----------------

- Как ще изглежда този приоритет N1? Какво точно ще правите?

- На базата на излезлия доклад на Европейската комисия ще направим преоценка на стратегията за съдебна реформа. В смисъл - отчет на изпълненото по стратегияга от миналата година и съответно обозначаване на новите задачи, които ни предстоят. Не сме изпълнили ангажимента за реформа в съдебното изпълнение - много важен въпрос за правораздаването. Без силно и ефективно съдебно изпълнение не можем да имаме работеща съдебна система, изпълнението е мечът на Темида. Иска се промяна на принципи, на философии, обявили сме, че искаме да приватизираме съдебното изпълнение. Това ще е един от приоритетите ни за догодина - да успеем да си реализираме идеите.

Информационните технологии в правораздаването също трябва да намерят своето място, защото те осигуряват прозрачността, общественият контрол и бързината на правораздаването. С промените в съдебния закон поехме ангажимент за създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността. Трябва да обезпечим финансово и други вече направени промени в съдебния закон - създаването на Национален институт за правосъдието, на съдебната охрана.

- Но всички промени са атакувани в КС и Висшият съдебен съвет отказа да ги изпълнява.

---------каре--------

- Отказът на ВСС да изпълнява закона говори за наследените недостатъци на съдебната система, които за мен идват още от конституционния модел.

------------------

- И пак стигаме до ремонта на конституцията. След като не ни е поставено изрично условие да я ремонтираме, за да затворим главата "Правосъдие и вътрешни работи", кога ще я променим? Можем ли да влезем в ЕС с този основен закон?

- Трябва да спрем да се крием зад евролозунгите и да погледнем собствените си проблеми в очите. В крайна сметка правим реформи, за да живеем ние по-добре. Конституционните реформи са необходими на България веднага. Всяко отлагане на този проблем означава удължаване на агонията в съдебната ни система. Която продължава повече от 12 г. Така че не сроковете за приемането ни в ЕС, а случващото се всеки ден и час в българското правораздаване налага веднага да се поеме отговорност за промяна на конституцията.

- Кой пречи това да стане?

- Процесът ще е труден, но започна. Допреди година никой не смееше да говори за промяна на конституцията. Сега всеки се изживява като експерт по темата, което е добре. За мен промяната на конституцията вече е започнала поне в съзнанието ни. Има и категорична подкрепа на НДСВ за промяна на конституцията в частта за съдебната власт.

- Лансира се тезата, че промяната за съдебната власт трябва да се направи от Велико Народно събрание, понеже ще се смени формата на държавно управление.

---------каре-----------

- Искрено се забавлявах, когато го чух от прокурор от Върховната касационна прокуратура - че ще се промени формата на държавно управление. В кръга на шегата бих казал, че е абсолютно вярно - България от прокурорска република ще трябва да премине към някаква друга форма на управление.

Ако говорим сериозно ще напомня, че формите на държавно управление ясно са дефинирани в теорията на конституционното право. Промяната в съдебната власт по никакъв начин не ги засяга и не е необходимо наличието на дълбоки теоретични познания по въпроса, за да стане ясно, че този парламент би могъл да промени конституцията в частта за съдебната власт.

-------------------------

- Но удачно ли е да променяме основния закон на части? Мнозинството обяви намерения да ремонтира и други конституционни текстове. Тях кога ги разполагате във времето?

- Не може да се иска промяна на конституцията тази година в едната част, а догодина - в следваща. Това е недопустимо, засяга стабилитета на държавата. Но в същото време трябва да оценяваме кои са болните проблеми за обществото - кое е важното, за кое сме узрели и кое може да чака. Да, в конституцията има и други проблеми. Но пак ще повторя - всяко отлагане на промените в частта за съдебната власт означава удължаване на агонията на правосъдието и обществото.