Уважаеми мистър Атлантик, как искате да ви повярваме, че водите балансирана външна политика, когато цялата ви професионална кариера е била свързана все със САЩ?
Защо загърбихте Москва? Не смятате ли, че интересите на България са свързани повече с Москва, отколкото със западните държави. Вместо това ние им въведохме визи и ги отрязахме от нашите пазари. Какво прави вашето правителство, за да си подобрим отношенията с Русия?
Васил Василев, София
Почитаеми г-н Василев, професионалната ми кариера е съвсем убедително свързана с България - и преди като математик, и сега като дипломат.
Що се отнася до отношенията с Русия, то аз бях първият български министър на външните работи, който направи официално посещение в Москва от 12 години насам. Ключова визита в Москва направи и вицепремиерът Николай Василев. След което логично дойде и силната визита на премиера Симеон Сакскобургготски. Подписахме визова спогодба и споразумение за дълга, с което бе решен един въпрос, висящ вече цяло десетилетие. Накрая, като естествен завършек на тази изключително наситена "българо-руска дипломатическа година", дойде и гостуването на президента Георги Първанов в Русия. Накратко, днес отношенията ни с Русия са по-коректни и взаимноизгодни, отколкото когато и да било след Втората световна война насам.
Г-н министре, тези дни четох, че с Вселенския патриарх Вартоломей сте говорили за някаква икуменическа среща в София. Можете ли по-подробно да ни разкриете какво вие влагате в идеята за икуменизма и как виждате бъдещето на православната църква при това положение? Говорили ли сте по тази тема и с българския патриарх Максим?
Илия Илиев
Уважаеми г-н Илиев, с Вселенския патриарх Вартоломей разговаряхме за диалога между цивилизации и религии, включително диалога между християнство, ислям, будизъм, юдаизъм. Подобни теми не пропускам да обсъдя с Негово светейшество патриарх Максим.
Г-н министър, смятате ли, че подхожда на първия дипломат на държавата да се държи като шоумен? Чух, че след като пропяхте рап с Румънеца и Енчев, сега сте намислили да скачате от последния етаж на вашето ведомство. Какво сте готов още да направите, за да влезем в НАТО? Салто-мортале с шпагат? Има хора, които смятат, че клоунадата няма място в дипломацията. Вие не сте ли си говорили с такива? Наистина, оригинален сте понякога, но ако бъдете разумен, ще спрете да возите всеки един чужденец с трабант, защото скоро ще се разчуе и никой няма да идва повече у нас. Какво символизира прословутото ви гедеерско возило? Не е ли демодирана поза?
С надежда да успеете въпреки всичко: Светломира, София
Драга Светломира, голяма част от това, което сте чула съвсем не отговаря на истината: нито съм пял с Румънеца и Енчев, нито мога да направя салто мортале с шпагат. Но вярно е, че не пестя усилия, за да влезем в ЕС и НАТО. Колкото до трабанта - като жест на приятелство предлагам на някои от най-скъпите си гости разходка с него. Може наистина да се е демодирал вече, но аз принадлежа към онова поколение, което израсна с други символи и трабантът е един от тях. Много се радвам, че вашето поколение има далеч по-прогресивна символика като Интернет например. Аз не жаля сили да догоня новото време, което неизбежно един ден ще изпревари и мен.
Г-н Паси, може би след ген. Борисов вие сте човекът с най-силно медийно присъствие сред управляващите. Но това не винаги е за добре. Мисля, че както генералът, така и вие отдавна пресолихте манджата. Прощавайте за откровеността, но въпреки че одобрявам дейността ви като политик и вас лично като много добър колега математик, отдавна вече ме дразните още щом ви зърна на екрана. Раздразнението ми се увеличава в пъти, след като чуя какво говорите. Мисля, че думите ви вече звучат откровено самохвално и нагло. А маскарадните ви изяви като тези да ходите с такси в МС или да се свързвате моменталически по телефона с наши сънародници в чужбина, изпаднали в беда, или с техните близки у нас единствено с цел да разбере цяла България какъв министър си има, хич не ви правят чест.
Г-н Паси, не знам давате ли си сметка, че вече приличате на медиен палячо. Това не е добре нито за вас, нито за успешната ни иначе външна политика. Така че въпросът ми, или по-скоро молбата ми е - спрете се малко, бъдете по-сериозен. Не всичко е медийно шоу.
С уважение (все още) Петър Георгиев, София
Уважаеми г-н Георгиев, често се връщам в мислите си към математиката. От нея научих много неща, но най-важното е, че истината не трябва да се укрива. Вие определяте външната ни политика като успешна и аз ви благодаря за тази оценка. А това как и с какви средства да постигнем успехите, за които говорите, трябва да прецени външният министър, съобразявайки се с конституцията и законите на България. Смятам, че няма нищо унизително в това, че един външен министър ходи и с такси на работа. Шофьорите на такситата, поради естеството на работата си, са изключително осведомени хора. И всеки път, когато се возя с такси, научавам новини, които ми помагат.
Що се отнася до нашите сънародници зад граница, изпаднали в беда - това е тема, по която аз съм изключително чувствителен. Делото в Либия трябва да бъде като тежка обеца на ухото на всяко българско правителство, а страданията и мъките на нашите клети медици трябва да бъдат за нас един изстрадан урок за в бъдеще. Така че, с риск да ви разочаровам, и в бъдеще ще продължавам да се вълнувам от съдбата на нашите сънародници зад граница. Впрочем, дано не дава Господ, и вие да изпаднете в беда в чужбина. Но точно тогава коренно бихте променили мнението си за това какво трябва да правят външните министри.
Коя е любимата ви кола - вашият трабант или министерският мерцедес? С коя от двете се стига по-бързо до успеха? Обичате ли да слушате "черна музика"?
Илиан Атанасов, ученик в 7 клас, София
Драги Илиане, естествено, че с трабанта ме свързват много емоции, но работата ми налага да се возя и на други коли. Трудно ми е да ти кажа с коя кола се стига бързо до успеха, тъй като не смятам, че съм го постигнал. Но ако, с Божията помощ, го постигна, или когато ти решиш, че съм при него, пиши ми пак и ще се радвам да ти отговоря. По последния ти въпрос - нямам много време за слушане на музика. Дори когато съм в колата, чета документи, диктувам писма или говоря по телефона. Но покрай децата ми съм се научил да слушам всякаква музика.











