Новоразцъфналата идея за създаването на "индустриални зони" ми напомня много за онази "втора България", дето градихме за една петилетка. И тогава щяхме да привличаме чужди капитали, да влагаме държавни пари във високи технологии, да съживяваме Странджа-Сакар и безлюдните селски райони. Тази втора България наистина се появи, за по-малко от петилетка щръкна тя в пасива на баланса. И изяде целия годишен брутен продукт на първата България.



Няколко поколения ще плащат провала



на грандиозните проекти да създадем на зелени поляни нови индустриални колоси. Днес продукти на тогавашната гигантомания още стърчат недооглозгани в Червена могила, Дебелт, "Долината на голямата химия", Правец, Кремиковци и десетки още безсмислени паметници на една грандиозна държавническа глупост. Това ни остана за спомен от външния дълг, теглен за ненужното строителство. Но докато дългът неумолимо всяка година гълта средно около милиард долара главници и лихви, неговите индустриални рожби друго освен загуби не са донесли. С проекта за новите "индустриални зони"



можем да повторим същата грешка



(макар и не в същия размер, защото държавата нито разполага с онзи обем инвестиционни ресурси, нито пък някой би ни дал още 10 милиарда долара външни заеми). Сред целия недоимък, лишения и предизвестени фалити на болници и училища проектът за "зоните" прехвърля върху общините и областните власти задачата да отделят земи, да съградят модерна инфраструктура (т.е. пътища, вода, канализация, електропроводи...) и да зачакат на гюме примамените чужди инвеститори, за да им отдадат безплатно или "за един лев" правото за строеж на нови заводи в така спретнатите "зони". Ами ако не се примамят? Има ли разумен човек, който строи къща за Нероден Петко? Още отсега се виждат ясно очертани



два варианта за краха



на поредния индустриално-възродителен държавен план.

Най-вероятно е от "индустриалните зони" нищо да не излезе поради липса на бюджетни пари за тях. А ако не се осигурят поне по стотина милиона на "зона", целият замисъл тъй ще си остане на книга като поредни тезиси от българските стопански мечтания. По-страшно ще е, ако с новата идея се захване някоя изоставаща с плана за кредитиране на България международна финансова бюрокрация. Например Световната банка - известен любител на мегапроекти. Тогава като нищо ще се ширнат на най-невероятни места (например край Лом, откъдето и кучетата напоследък бягат прегладнели) едни тучни бетонни полета с опънати до тях нови магистрали и проводи. Наоколо - мъртвило, а инвеститор се не види. Та питам се



защо въобще са нужни "зони"



на пазарно функционираща България? Ние нямаме нищо общо с огромната планова държава Китай, където няколко зони са изолирани за островчета на капитализма (за да "растат всички цветя"). Защо само в някакви изолирани територии да се прилага облекчен режим за бързо и без разтакаване административно обслужване? Нима не трябва да е точно толкова бърза администрацията във всяка българска община? Защо в няколко "парка" държавата ще може да подпомага инвеститорите, а по останалата територия ще ги юди навсякъде, където се крият? Защо само на отделни и избрани места ще се допуска да се "ползва юрисдикция, различна от българската" (т.е. там българският закон няма да важи), вместо да премахнем за цялата територия на страната пречките за нормална стопанска дейност. Ако допускаме (както видимо правят авторите на законопроекта на зоните), че нашият закон и институции няма скоро да стигнат света, защо тогава не дадем на всички търговци навсякъде по страната правото да сключват сделки по чуждо право и подсъдни на чуждите съдилища? (Ясно, че това е абсурд, но може ли да се позволи дори на един квадратен километър българска земя нашите закони да не действат?)



"Икономическите зони" са измислица



от друго време - изкуствени оазиси на растежа и опит за бягство от общите проблеми на страната, чиято огромна част остава стопанска пустиня пред прага на оазиса. Такива островни решения са ненужни и отвличат от главната цел: България - с цялата си територия - да стане скоро част от европейското пазарно стопанство. За тази цел цялата страна трябва да е същата привлекателна "бизнессреда", каквато щели да станат "икономическите зони". И без този изкуствен елемент новият пакет от мерки, представен от правителството, е достатъчно амбициозен. Дори да изпълни само обещанието "до средата на 2003 г." да намери работни места за сто хиляди безработни (без други 100 хиляди да останат на улицата), правителството ще е свършило достатъчно много. От измислицата "икономически зони" няма да има нужда, стига останалите осем точки от новия програмен пакет да бъдат изпълнени.