Армията заприлича на битак. В момента тя продава всичко - от самолети и кораби до долни гащи и носни кърпички. Т.е. целият инвентар на закритите поделения и бази.

До изпълнението на "План 2004" остават малко повече от година, а освободените военни бази са десетки. Затова армията в момента се опитва бързо да превърне войсковите райони в апетитни за бизнесмените места.

А това не е никак лесна задача. До момента в регистъра на "Управление на частната държавна собственост на Министерството на отбраната" се водят



633 освободени войскови имота и района



От тях 45% са казарми, 14% - мобилизационни бази, 34% - складове, 7% - летища. Тук става дума за хиляди декари земя, стотици сгради и имущество за милиони левове. Още по-атрактивни са нещата, които се разпродават от отдел "Движимо имущество". В складовете на закритите поделения вече могат да се купят всякакви аксесоари и техника.

Една от най-интересните разпродажби предстои в закритата през май в Добрич 26-та авиобаза. На пистата й в момента са паркирани



37 бойни самолета, за които скоро ще бъде обявен конкурс



Между тях са 22 броя МиГ-21, 9 броя СУ-22, 1 брой МиГ-23. По-голяма част от самолетите не са набрали летателните часове, но пък са навъртели години в стоене по хамбарите. "Доста от машините могат да литнат отново в небето, след малък, но скъп ремонт", казва с носталгия командирът на бившата авиобаза полковник Иван Пейчев.

В заповедта на военния министър е записано, че самолетите могат да бъдат предоставяни за музейни цели, скрап и други дейности, довериха от ведомството. Не е ясно какво е имало предвид министерството под други дейности. Но според самите летци най-изгодно ще е купуването на машините за скрап. Един самолет СУ-22 тежи около 13 тона. В него обаче освен желязо има алуминий и други ценни метали, които се изкупуват скъпо от металопреработвателните заводи. МиГ-21 пък тежи 8 тона.

След обявяването на конкурса се очаква да има страшен наплив от желаещи да закупят самолети. Все още не е ясно каква ще е тяхната цена.

Продава се и голямо количество военни камиони и джипки. Цената на старите ЗИЛ-157 (джугани) е около 800 лева. 20-ина такива са паркирани в авиобазата в Балчик и чакат купувачи. По-скъпи са джипките, които стигат цена и до 1 800 лв. Най-много ги търсят за лов, тъй като са невероятно проходими.

В магазина на авиобазата в Балчик могат да се купят и всякакви военни аксесоари.



Долни гащи, манерки, каски и канчета по 60 стотинки,



телевизор за 18 лв., шинели по 1,20 лв. и дори носни кърпички само за 12 ст. бройката. Срещу 60 ст. могат да бъдат купени и томовете на Тодор Живков, както и всякаква друга пропагандна литература.

Според директора на програмата "Социална адаптация на военнослужещите" във фондация "Ресурсен център" Ефрем Радев съществуват няколко проблема пред превръщането на бившите бази в привлекателни за инвестиции и покупка обекти. На първо място е екологичният. В повечето бази са използвани големи количества различни химически вещества и боеприпаси. Армията започва да се спазва Методическото пособие за организацията на екологическата защита и опазването на околната среда в частите на БА едва от 2000 г.

Другата трудност е местоположението на бившите бази. Повечето от тях са на места, които не са атрактивни за бизнеса, индустрията или селското стопанство. Това обаче не е пречка, ако става дума за производство, изискващо тъкмо отдалеченост от населените места.

Другите два проблема са сградите и инфраструктурата. Само за няколко седмици повечето от напуснатите от армията сгради придобиват вид, близък до този на блоковете в Рамала. Инфраструктурата в районите пък не отговоря на съвременните изисквания нито на индустриален, нито на жилищен район. Там не са прокарани необходимите пътища, канализация, водоснабдяване и електричество. А държавата, която е собственик на имотите, няма пари, за да ги приведе в атрактивен вид за продаване.



Има два подхода за продажба на освободените войскови имоти



По закон бившите военни бази се продават от Министерството на отбраната. То обаче предпочита да продава само по-апетитните обекти. Такъв е случаят с терена на бившия военен музей в столицата. В следващите месеци предстои да се обяви търг за продажбата му, а началната цена е близо 14 млн. лв.

Другият начин е тези имоти да бъдат деактувани и да бъдат превърнати в общинска собственост. Друг е въпросът дали общините ще искат да се занимават с продажбата на съборетини. Така че проблемът в повечето случаи е висящ. Според Ефрем Радев тук вече е ролята на неправителствените организации като "Ресурсен център". Фондацията разполага с ноу-хау, обучени специалисти, които могат да направят анализ за освободения войскови район и да намерят съответния бизнесмен, който да инвестира. Прави се пълна характеристика на района - икономически, инфраструктурни, позитивни и отрицателни страни. Анализира се какво може да бъде направено с него и започва активно да се търсят бизнесмени, които при определени условия да инвестират в този район.

По този начин фондацията вече е стартирала



четири пилотни проекта за военни бази в Симитли, Разград, Сливен и Дългопол



Те са на обща стойност 33.566 млн. лв. За събиране на част от парите ще помага и централата на НАТО в Брюксел, откъдето са одобрили проектите.

Имотът в Разград е предложен за изграждане на завод за производство на биодизел, търговски център, сладкарски цех, фермерски център, затворен цикъл за гъбопроизводство, целогодишен панаирен център, супер и макромаркет, банков клон и селскостопанска аптека. За него кандидатстват 13 компании и община Разград. Необходимите пари за реализирането му са 16.931 млн. лв. Участието на държавата в тях е само 2.2%. Все още не е ясно как ще бъдат избрани най-добрите проекти. Оценката вероятно ще бъде правена от междуведомствена комисия, в която ще участват представители на Министерството на отбраната, на регионалното развитие и Агенцията за приватизация.

Военната база в Дългопол е предложена за зайцеферма, кланица и хладилна база, птицеферма и цех за алкохол и дестилация. Проектът е оценен за 5.037 млн. лв. и за него се борят шест търговски дружества.

Районът в местността Бършен до Сливен е поискан от бизнесмени за щраусовъдство и гъбарство, както и за пакетажен цех и Център за подкрепа на агробизнеса. За този проект са необходими 5.360 млн. лв. Имотът в Симитли е предложен за Център за унищожаване на излишната военна техника, изграждане на затворен цикъл в животновъдството (елитна кравеферма, мандра и месокомбинат) и Информационен и ресурсен център за подкрепа на малкия и средния бизнес. За него кандидатстват четири фирми, община Симитли и Американският университет, а стойността на проекта е 6.236 млн. лв. Очакванията от четирите проекта са за разкриване на общо 835 временни, 806 директни и 1410 недиректни работни места.

Идеята за превръщането на вече бивши военни бази във ферми или малки предприятия по принцип не е лоша. Става дума за стотици декари земя. В бившите бази съществуват и сгради със съответната инфраструктура. Голямата площ и отдалечеността на изоставените бази от населените места дават възможност те да бъдат използвани за различни производства, включително и такива, които са не типични за България.