|
| Мирослава Тодорова |
- Вие сте в уникалната ситуация да сте дългогодишен наказателен съдия и в същото време досега не сте получили правосъдие по двете Ви дела - срещу уволнението Ви от ВСС и за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Виждате проблемите и от двете гледни точки, толкова ли е трудно да бъдат решени?
- И двете дела са заведени не само за лична правна защита. Убедена съм, че тъкмо чрез водене на стратегически значими дела се намира изход от правния нихилизъм и практически се показва, че правото е най-важният социален регулатор - само то може да внесе ред и да дефинира допустимите граници на намеса на държавата. И двете дела са свързани по различен начин с утвърждаването на независимостта на съда.
Делото по обвинението за клевета срещу вътрешния министър цели да постави ясни граници пред стремежите на изпълнителната власт да прави популистка политика чрез "обезвластяване" на съда, чрез злепоставянето му в очите на гражданите, което означава, че те са насърчавани да не се подчиняват на съдебните актове, защото не им вярват. Развитието на това дело освен симптом за безотговорното отношение на управляващите към съдебната власт (защото отговорното означава адекватни закони и събиране на доказателства от МВР за корупционно поведение на магистратите, които не трябва да са в съдебната власт) ще бъде и моментна снимка на актуалното състояние на независимостта на съда от конюнктурно силния или силовия.
Второто дело за дисциплинарното уволнение е за създаване на гаранции за индивидуалната независимост на съдията от вътрешните посегателства - от административните ръководители, от кадровия му орган. То имаше много полезен ефект - постави във фокуса на вниманието въпроси, които години наред бяха отбягвани - за зависимостта на съдията от лошото управление на потока на делата, от привеждането му в състояние на нарушител, което го прави заложник на усмотрението на административната номенклатура.
- Дискусията с гражданите, която Съюзът на съдиите организира, даде ли нова перспектива към проблемите?
- Организирахме тази среща, защото на експертната конференция през февруари, на която представихме конкретните си законодателни предложения за реформа на съдебната власт, присъства представител на природозащитна организация, който заяви, че гражданите не разбират този разговор. Дадохме си сметка, че няма кой друг освен нас самите да "преведе" защо смятаме, че тъкмо подготвяният от нас пакет с мерки е отговор на гражданските искания за предвидимо и честно правораздаване.
Тази среща показа нещо изключително обнадеждаващо - добронамереният диалог е възможен. Участващите представители на НПО споделиха собствените си наблюдения за недостатъците на съдебната власт, които в значителна степен съвпадат с нашите. Стана ясно, че срещу езика на омразата, култивиран от самата държава срещу съда, единственото противодействие е пълната откритост.
- Казахте, че има форми за граждански контрол, но те са закърнели или гражданите не ги използват?
- Конституционният модел на съдебната власт включва форми на обществен контрол върху управлението и дейността й, за които гражданите не знаят или не припознават като свои. Парламентарната квота на ВСС (11 членове) е предвидена тъкмо за да не се капсулира съдебната власт. Стига да искат, народните представители могат да формират граждански инициативни комитети за излъчване на кандидати за членове на ВСС, да събират предложения от различни НПО и да провеждат публични дискусии за пригодността на кандидатите. Разбира се, "стига да искат" не означава, че само от тях зависи. Гражданите, които са избрали народните представители и така са ги овластили, имат право на своите претенции и на допустими форми на обществен натиск.
В конституцията е предвидена и друга форма на непосредствено гражданско участие в съдебната власт - при решаване на наказателните дела. Докато в САЩ съдебните заседатели участват в около 3% от наказателните процеси, у нас те участват в повече от 2/3 от наказателните дела пред първоинстанционния съд и винаги са мнозинство в съдебния състав. Подборът на кандидатите, които се номинират от общинските съвети, страда от същите недостатъци, както излъчването на парламентарната квота - процесът е непрозрачен и съдържа същите опасения за подбор по политически или други "връзки".
- Протестите показаха, че има огромно количество гражданска енергия, която обаче се разпилява. Част от тях настояват за пряк избор на съдиите.
- Изборността на съдиите на преки избори ще доведе до скрита корупция, защото съдиите ще трябва да участват в кампании, за които не би следвало нито да имат финансови средства сами да спонсорират, нито да имат време от същинската си работа по делата. Освен това съдийският труд, освен поведението на съдията в залата, което без съмнение може да бъде правилно оценено от гражданите, е експертен. Голяма част от институтите идват от римското право, резултат са на многовековно филтриране и научно развитие, поради което няма как да бъдат лесно достъпни за всички. Експертното познание е силата, която прави един съдия истински и гарантира решаването на делото съобразно точния разум на закона.
- В административното правосъдие положението изглежда страшно - лоялност на властта, непризнаване на обществения интерес, формализъм и вероятно корупция. Как може да се излезе от този кошмар?
- След оттеглянето на госпожа Марковска от процедурата за избор на конституционен съдия ССБ в открито писмо до ВСС обобщи въпросите, засягащи Върховния административен съд - съмненията за неслучайно разпределение на делата, сформирането на "специални" състави за "специални" дела. Преобладаващата част от съдиите в административните съдилища са почтени и компетентни и също страдат от липсата на доверие в работата им. Тези съдилища са създадени в годините на демократичния преход и са особено важни за политическата система, защото контролират актовете на държавната администрация и изпълнителната власт.
Ако ВСС обаче предприеме няколко прости управленски стъпки, статуквото, създаващо различни форми на видими и невидими зависимости, може да бъде разрушено. И това несъмнено трябва да се случи сега. Не само защото идват парламентарни избори и от независимостта на ВАС зависи значително каква ще бъде политическата макрорамка на страната, а и просто защото реформаторската енергия и общественото недоволство не допускат друго.
- Съюзът на съдиите успя ли да установи комуникация с действащия ВСС и с Министерството на правосъдието по решенията, които предлага?
- ССБ продължава да внася експертни, съвсем конкретни позиции по всички теми от компетентността на ВСС, за да го подпомогне при вземане на верните решения. По темата за натовареността участваме пряко в работни групи. По други въпроси - още чакаме отговор. Например - допустимо ли е във ВАС председателят на съда еднолично със заповед да определя кои съдии какви дела по вид материя ще разглеждат, докато във ВКС съобразно ЗСВ същите въпроси да се разглеждат и решават от Общото събрание на съда.
Засега идеята за разделянето на ВСС на две квоти също не е срещнала разбиране във ВСС и в Министерството на правосъдието. В момента не се спазва дори възприетото положение в края на мандата на предходния състав на ВСС прокурори и следователи да не бъдат включвани в дисциплинарните състави на съдиите, което съответства на стандартите, формулирани от различни институции на Съвета на Европа.
- Не беше ли грешка създаването на постояннодействащ ВСС?
- Постояннодействащият състав на ВСС действително създаде проблеми, а досега не реши нито един. Откъсването от основната работа за дълъг период от 5 години отблъсква съдиите, които обичат работата си и не искат да бъдат само администратори. Съществува и опасението, че за 5 години те ще се дисквалифицират. Поради това сред магистратите се развива и друго недоверие - че постояннодействащият състав е лесно изкушение за номенклатурни функционери, които не искат да гледат дела и най-вече никога не са могли особено добре да го правят. Със сигурност обаче в този ВСС има дългогодишни съдии от кариерата, които са естествени авторитети сред колегите си.
за всички постинги
