Преди месец България се озова в челната световна десетка по неприветливо отношение към туристите, особено чуждестранните. Глобално проучване ни постави в компанията на държави като Иран, Пакистан, Китай, Русия. Наши туроператори направо се обидиха. Но всеки, стъпвал по Черноморието, вероятно може да потвърди незавидното място на страната ни. Години наред видим контрол по плажовете нямаше. Непрекъснато избухваха скандали между летовници и концесионери, стигаше се дори до схватки и до неравна борба за място сред гора от платени чадъри, мръсотия и сергии на всеки свободен сантиметър.

Че контрола назад във времето хич го е нямало, най-добре показват числата. През миналото лято са наложени санкции и глоби за 1.4 млн. лв. За лятото на 2011 г. сумата е била едва 350 хил. лв. По правило при всяко нарушение концесионерът се санкционира с 0.5% от стойността на годишната концесионна или наемна такса. Разбира се, стопаните не са решили изведнъж миналото лято масово да спрат да спазват правилата. Просто проверките достигнаха рекорден брой за последните години. Още в началото на сезона инспекторите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) установиха това, което знае всеки, стъпвал на българското море - 60% от плажовете не осигуряват изискваните по закон 50% от територията си за свободно ползване. 60% от плажовете имаха повече сергии и други преместваеми обекти от разрешеното. Удивителното е, че при цели 80% от отдадените плажове нямаше дори минималното - или спасители, или медицински пунктове.

Равносметката в края на сезона показва, че "безмилостният" контрол е подействал, но само донякъде - делът на нарушителите беше сведен до около 50%. В черен списък бяха поставени 11 плажа с особено големи прегрешения. Другият списък - на изрядните, беше съвсем кратичък.



Отговарящ на всички изисквания бе... един плаж



- "Китен - юг". В резултат на системните нарушения регионалното министерство прекрати 2 концесии и 5 наема. С наемателите и концесионерите си се разделиха "Каваците - север", "Шкорпиловци - север", "Иканталъка 2", "Ахелой", "Червенка", "Приморско - централен" и "Созопол - Буджака". Концесионерът на "Каваците" "Терем" ЕАД получи множество забележки при миналогодишните проверки, а плажът често бе посочван от бившия министър Лиляна Павлова като най-зле стопанисвания по цялото Черноморие. Концесионерът в Шкорпиловци - "Блек Сий Холидейс", също е с прекратен договор, защото не бе осигурил спасители, а и дължеше на държавата 35 хил. лв. такси и неустойки. Прекратените наеми също са заради неплатени задължения към държавата.

Старанието за повече контрол, уви, не върви с желание за повече публичност. Какво точно е изпълнението на концесионните договори се оказа добре пазена тайна. Последният такъв отчет на сайта на МРРБ е от 2009 г. Отчетите, които приема Министерският съвет всяка година, не се публикуват никъде, а администрацията на служебния премиер препраща към заявление за достъп до обществена информация, ако някой ги поиска - странно, на фона на заявките за прозрачност. Така вероятно и през предстоящия сезон медии и летовници остава да се надяват регионалното министерство да благоволи да им сведе до вниманието задълженията на концесионера и правата на гражданите. Тази проста справка от десетина реда миналата година се превърна в "гореща новина" именно заради безпрецедентния си характер.

По данни на регионалното ведомство към момента 58 плажа са отдадени на концесия, а 63 са под наем. Все още



не е ясно кои ще останат неохраняеми това лято,



защото по закон те трябва да бъдат обявени в края на май. Миналия летен сезон неохраняеми бяха 61 плажа, а този се очертават над 70. Сред тях бяха "Русалка", "Крапец", "Чайка", "Каварна", "Сарафово" и още 7 плажа в община Царево. Трите плажа в Бургаско на "Крайморие" също не си намериха стопани. Никой не поиска "Крайморие - юг" с площ от 12 282 кв. м и начална наемна цена от близо 12 хил. лв. без ДДС годишно. Същата съдба имаха и "Крайморие - север" - 4635 кв. м за малко над 4 хил. лв. без ДДС годишно, и "Крайморие" - с площ от 13 775 кв. м за 14 480 лв. без ДДС. Обяснението тук, както и при много други, е, че цените са високи, а за голямата площ разходите за спасители и прочие - огромни. Сред неохраняемите обаче има и такива плажове, които не могат да бъдат отдадени, защото са свързани с националната сигурност или са част от резервати.

Апетитните плажове до един са наети, но има значителен брой без стопани. Част от обяснението бе, че изискванията за концесиите са твърде завишени, процедурите - тромави, в резултат на което инвеститори не се явяват. Според старите правила държавата или областни управители не можеха да намалят тръжната цена с повече от 50%, ако на първия търг не се явят кандидати. Така след два неуспешни конкурса плажовете оставаха неохраняеми, опасни и в повечето случаи - мръсни.

За да улеснят стопанисването на плажовете, в името на концесионерите в последните дни на последното Народно събрание депутатите намериха време да пришпорят през пленарна зала промените в Закона за Черноморското крайбрежие, които отлежаваха около година. Покрай т.нар. "спешни промени", свързани с дефиницията на дюни и разрешението да се строи върху тях, бяха променени и правилата за концесиите. Любопитен детайл бе, че депутатите от ГЕРБ въведоха и възможността да се дават на концесия



изкуствено построени от държавата плажове в морето



Кой е адресатът на тази поправка предстои да видим. Отпадна изискването при липсата на интерес при първия търг цената при следващите обявявания да не може да се намалява над 50 на сто от първоначалната. Парадоксално, но след като държавата си взе плажа "Русалка", миналото лято областната управа обяви три търга за отдаване на концесия - и трите неуспешни. Кандидати не се явиха дори на третия път, когато първоначалната годишна такса беше намалена наполовина - на 7739 лв. Другата промяна в закона увеличава срока на концесията от 10 на 15 г. Предстои да видим дали това ще привлече интереса към бизнеса този сезон.

Наред с облекченията обаче държавата разочарова инвеститорите с друг пакет от поправки, които ги товарят със сериозни разходи. Става дума за новото изискване на проектонаредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Концесионерите вече задължително трябва да осигуряват спасители на всеки сто метра и медицински екип на плажа от 1 юни до 30 септември. Промяната беше приета на пожар миналия септември, след като се оказа, че въпреки топлото време и наплива към морето повечето стопани за икономия са освободили служителите си. Новото задължение не се приема радушно от предприемачите. Едва дочакали служебното правителство да встъпи в длъжност, те започнаха да лобират за промени. Концесионерите твърдят, че у нас няма как да се поддържа 4-месечен сезон и че едва ще намерят спасители за юни, тъй като за тази работа разчитат основно на ученици. Освен това смятат за необосновани разходите да поддържат не само спасители, но и реаниматор за ивици над 500 м. Те настояват



сезонът да бъде изместен от 15 юни до 15 септември,



а по-дългият период да важи само за градските плажове, големите курорти и ваканционните комплекси.

"Няма как за шепа хора да се осигури пълен брой спасители и лекари на даден плаж, тъй като това е доста голямо перо от бюджета. И зимата има хора, които се къпят. На този принцип дайте да охраняваме целогодишно плажовете", коментира неотдавна по телевизията Николай Иванов, който е отговорник за плажове "Бургас - север" и "Черноморец". По неговите изчисления, за да замени обходните двойки в началото и в края на сезона с постоянни спасители, община Бургас трябва да отдели още 15 000 лв., понеже тя поддържа централния плаж.

По-късно откриване на плажовете във Варненско пък прогнозира представителят на концесионерите на варненските плажове Андрей Василев. Според варненските концесионери има плажове, които се посещават активно само през два месеца от сезона, а през останалото време са почти непосещаеми - като плажа на Фичоза, и за тях условието с постоянните спасители е нерентабилно. "Друг подобен плаж е този в кв. "Аспарухово", където няма нужда от повече от шест поста. Там обаче според наредбата се изискват 13. Вместо постове на 100 м концесионерите предлагат за по-слабо посещаемите плажове да има обходни двойки спасители. Според наредбата спасителите трябва да имат термометри за вода, въздух, ветроупорни мембрани на постовете, бинокъл, лодки и т.н. "Защо му е на спасителя термометър, при положение че метеорологичната служба извежда непрекъснато информация за градусите на въздуха и водата, ами и лодката - те ако ще спасяват някого с лодка, то човекът ще се удави, докато я вкарат в морето, че да стигнат до него. Хубаво е да има лодка, но чак пък на всеки пост - това е абсолютно безумие", каза още Василев.

Иначе летовниците могат да се надяват на една положителна промяна. Според закона вече дори неохраняемите плажове не трябва да са съвсем без надзор. Грижата за тях е на областния управител и тя далеч не се свежда само до поставяне на табела, че плажът е неохраняем. Затова от тази година областните управи ще получават по 10% от приходите от плажовете, които се падат на регионалното министерство. Как обаче на практика ще става това още не е разписано от МРРБ.



ПРИХОДИТЕ

Дали заради проверките или заради проведени търгове според пазарните цени миналото лято донесе рекордни постъпления от концесионни такси и наеми за държавата. Близо 14 млн. лв. са разделени поравно между регионалното министерство и между съответните общини. В тези пари влиза и рекордната сума, събрана от наложени санкции и глоби - 1.4 млн. лв. Приходите на държавата растат всяка година - за 2011 г. бяха над 11.7 млн. лв., за 2010 г. - 9.6 млн. лв.