Ние, обикновените български данъкоплатци, инвестираме много пари в политическата класа. Само за издръжката на 9-те партии, спечелили над 1% от гласовете на предишните парламентарни избори, сме платили 204 млн. лева - толкова са субсидиите им от бюджета за изминалите четири години. Ето защо имаме право да изискваме от политиците, които сега се състезават за власт, почтеност и ясни позиции по най-важните точки от нашия дневен ред. По инициатива на Дарик радио голяма група експерти, анализатори и журналисти загърбиха политическите си пристрастия, обединиха усилия, знания и опит и подготвиха Харта за добро управление на България през периода 2013-2017 г. Сред партньорите на проекта е и в. "Сега" заедно с още 24 медии.

Хартата всъщност е програма минимум за следващите 4 години - най-важните и неотложни задачи, които трябва да решават управляващите в бъдещия мандат, независимо от политическия им цвят. Идеята е чрез този документ да фокусираме предизборната кампания и да чуем какво мислят да правят по тези въпроси партиите и коалициите, които се стремят да спечелят доверието ни.

......................

Хартата съдържа минималния пакет практически задачи в 5 основни области - икономика, правосъдие и вътрешен ред, образование, здравеопазване и социална политика. Те се основават на стряскащи факти от днешната ни действителност, отчитат какво вгорчава живота на обикновените, нормалните българи и къде са нужни наистина спешни мерки и желязна воля.

Безработицата и бедността са истински бич за днешна България. Всеки трети младеж е безработен, 20% неграмотни трудоспособни граждани. 51.8% от децата ни живеят в риск от бедност и социално изключване. Имаме 2 пъти по-висока детска смъртност от средната в ЕС, 42% функционална неграмотност при 15-годишните ученици и 12.5% ранно напуснали училище. Демографската картина е лоша - една от най-бързо застаряващите нации сме на планетата. Расте пропастта между богата столица и бедната България. Критично висок е броят на българите, живеещи в крайна мизерия - затънали в дългове и останали без доходи. В същото време продължава харченето на бюджетни пари в стил наливане на вода в сахарски пясъци. Българите не вярват в институциите. И всичко това води до растящо усещане за несправедливост.

Ето какво трябва да се промени в България през 2013-2018 г. според авторите на хартата.

В икономиката няма нужда от експерименти - данъчната система, валутният борд и фискалните правила работят добре. Но е важно да бъде попълнен фискалният резерв, да се подобрят данъчните приходи, а бюджетните разходи да бъдат анализирани и по-добре прицелени. Ударение се поставя върху конкуренцията и прозрачността - в обществените поръчки, концесиите, договорите в енергетиката, публично-частните партньорства, в работата на министерства, агенции и комисии. Ключ за подобрение на бизнес средата е налагането на стандарт "бърза администрация" и масовизирането на електронните услуги.

Голямо предизвикателство пред следващите управляващи ще е да стимулират самонаетите - чрез оземляване, подпомагане на малки семейни предприемачески инициативи, стопанства, надомна заетост и др.

Крайно време е връзката между образованието и нуждите на предприятията да укрепне, ако фирмите търсят IT експерти, медицински сестри, стругари и заварчици, училищата - висши и средни, да ги осигурят.

На дневен ред са въвеждането на принципа "парите следват ученика" и реформата във финансирането на университетите - така че да се отчита връзката между образованието и успеха на студентите на пазара на труда. Необходимо е преразглеждането на регулациите на пазара на труда, така че да се насърчи създаване на нови работни места.

В образованието е наложителна реформа с главно Р! То трябва да е такова, че всеки 16-годишен българин да е подготвени за самостоятелен живот. Основна цел на задължителното образование не е дипломата, а постигането на функционална грамотност за всички деца - независимо от техния социален, етнически, произход, физическо или друго увреждане. България трябва да превърне в реалност лозунга "Учене през целия живот". Необходими са поне 150 нови училища, но освен това съществуващите трябва да постигнат нормалните стандарти - топла вода и сапун, съблекални и физкултурни салони, зали за групови занимания, лаборатории по химия, биология, физика. Имаме нужда от висококвалифицирани учители. Освен това учителската заплата трябва да се повиши до 20% над средната работна заплата за страната, а годишният отпуск в бранша да се намали до разумни граници.

В здравеопазването "терапията" минава през ограничаване на държавната намеса - премахване на лимитите и излишните изисквания към лечебните заведения. Вместо да се занимава с регулации, държавата трябва да се ангажира с национална скринингова програма и с програма за здравна просвета, да стимулира конкуренцията на пазара на лекарства и, което е особено важно, да се погрижи за пациентите - като заплащането на лечението се извършва само след изричното им съгласие и като се облекчат процедурите и таксите за съдебна защита, когато са нарушени правата им.

В областта на социална политика има много работа за вършене. Трябва да се върне доверието към пенсионното осигуряване и да се увеличи събираемостта на вноските, така че да се подобрят приходите. Важно е да бъдат създадени национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация. Необходимо е да се прилагат диференцирани социални политики - не може с еднакви мерки да се решават проблеми на големия индустриален град, на малкия град със затворени предприятия и на обезлюденото село.

Поддържането на субсидирани работни места е важна антикризисна мярка, но то трябва да е съобразено с икономическата конюнктура, да е фокусирано в дейности с трайна обществена полза и да е съчетано с обучение за преход към постоянна заетост.

Реформата в ТЕЛК - системата за оценка на трудоспособността на хората, е неизбежна, но тя ще е успешна само ако се фокусира върху техните възможности, а не върху недостатъците им.

В областта "правосъдие и вътрешен ред" от следващото управление се очаква да гарантира независимостта на съда - чрез разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска камара и чрез превръщането на парламентарната квота във ВСС в обществена. Укрепване на общественото участие в правосъдието може да стане чрез съживяване на института на съдебните заседатели. Хартата "хвърля ръкавица" на политиците, като предлага бързо въвеждане на електронно правосъдие, същинско, не на думи, случайно разпределение на делата, въвеждане на пряка конституционна жалба, реформи на прокуратурата и на МВР, подобряване на съдебната география - регулиране на натовареността на магистратите.

Политиците, които предложат работещи, конкретни мерки, имат по-голям шанс да спечелят - и предстоящите избори, и в дългосрочен план.



Пълният текст на хартата и списъка на участниците можете да видите на: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1073376