Наскоро военен съд в американския щат Колорадо осъди 30-годишната военнослужеща Кимбърли Ривера за дезертьорство. Майка на четири деца, тя е първата американка, осъдена за подобно деяние.

Преди да постъпи на военна служба, Кимбърли Ривера дълги години е живяла в 139-хилядния тексаски град Мескито, където е работила в местния клон на веригата супермаркети "Уолмарт". Омъжила се за Марио Ривера, след което двамата решили, че поради финансови причини един от тях трябва да постъпи на служба в армията. Двамата обаче били твърде пълни и се наложило да отслабнат. Кимбърли сторила това по-бързо и през януари 2006 г. подписала договор с Пентагона, след което била изпратена в Ирак. Там тя служила предимно като охрана на американска база в Багдад (според други сведения била и шофьорка на военно превозно средство). След едногодишна служба й е била дадена двуседмична отпуска, която прекарала в САЩ. Когато обаче получила повиквателна отново да се върне в Ирак, тя избягала със семейството си в Канада.

Според в. "Колорадо спрингс газет" в Канада Кимбърли започнала открито да демонстрира антивоенните си настроения чрез свой блог, създаден от нейни приятели, служили в Ирак. Тя твърдяла, че се е разочаровала от войната в Ирак, където да вижда "всеки ден ранени и убити цивилни бе нещо нормално". Макар първоначално да е смятала, че подкрепя демокрацията в Ирак, по време на службата си тя открила само "лъжи" и чувствала, че била предадена от правителството на страната си.

В Канада тя последователно подала молби за статут на бежанка, за постоянно жителство и за оставане по хуманитарни причини. Молбите й обаче били отхвърлени от канадското правителство. Нещо повече, през 2009 г. Отава взела решение да я депортира в САЩ, което Кимбърли впоследствие безуспешно обжалвала. Съответно в Страната на кленовия лист се надигнало обществено движение в нейна защита. В интернет било пуснато обръщение срещу депортирането, което било подписано от 19 000 души. В редица градове на страната се провели митинги в нейна защита. Срещу депортирането се обявили нобелистът архиепископ Дезмънд Туту и организацията "Ветерани за мир".

Впрочем Страната на клена, която иначе е съюзничка на САЩ, се оказа убежище за десетки американски дезертьори от Ирак, въпреки че те доброволно са влезли в армията. В Канада има 200 американци, дезертирали от Ирак през 2007-2008 г., твърди местната организация "Кампания в подкрепа на дезертьорите от войната", цитирана от в. "Вашингтон пост". Тази роля на Канада не е случайна - по време на Виетнамската война (1965-1973) там са се укрили от задължителната военна служба 90 000 американци. Впоследствие мнозинството от тях се върнали в САЩ, след като в края на 70-те години президентът Джими Картър ги бе амнистирал.

Така или иначе жалбата на Кимбърли била отхвърлена и през септември 2012 г. Канада я депортирала. Според Отава ситуацията от времето на Виетнамската война коренно се е променила, защото сега американската армията се състои не от срочно служещи, а от доброволно постъпили в нея лица. Кимбърли е арестувана още на границата и веднага е прехвърлена във Форт Карсън, щата Колорадо, където е базата на частта, в която е служила. С нея в САЩ се е върнало и семейството й. "Колорадо спрингс газет" твърди още, че в момента тя е бременна с петото дете, което трябва да се роди през декември.

Между другото досега САЩ са осъдили само един дезертирал в Канада военносужещ. Това е Ролин Лонг, който през 2008 г. получи 15 месеца затвор.

Международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" възрази срещу задържането на Кимбърли и я обяви за "затворничка на съвестта". Организацията смята, че правото на отказ от служба в армията поради убеждения е част от свободата на мисълта, на съвестта и на религията и е признато съгласно член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 18 от Международния пакт за граждански и политически права. "Амнести" обяви също, че възприема Кимбърли



като протестираща по съвест



- или като лице, което по съвест или дълбоко убеждение отказва да участва във война заради целите й или заради начина, по който тя се води.

Дали обаче Кимбърли наистина е спадала към тази категория хора?

Според съвременното международно право протестиращите по съвест са "лица, които твърдят, че имат право да отказват военна служба заради свободата на мисълта, на съвестта и/или религия". Подобна трактовка е залегнала в няколко резолюции на ООН.

Като цяло тази категория е валидна за страните със задължителна военна служба (която в САЩ е премахната преди 30 години). Тя обаче е призната и в страни с професионални армии като Великобритания, Германия и Холандия. Частично е призната и в САЩ, където законът за военната служба признава религиозните убеждения като основание за признаването на статута на протестиращ по съвест. В същото време се уточнява, че "причините за отказ от участие във война не могат да се базират на политика, личен интерес и корист". Критериите за класификацията на такава категория военнослужещи са два. Първият е лицето да се възпротивява във всякаква форма и, второ, възражението трябва да бъде искрено - с други думи, лицето трябва да докаже, че възражението му се базира на религиозно обучение и практика, а не просто на нерелигиозни, па макар и морални убеждения. Решението пък дали даден военнослужещ може да бъде регистриран като протестиращ по съвест се разглежда от специална комисия, включваща психиатри, военни свещеници и офицери.

Статутът на протестиращ по съвест дава на съответното лице две опции. Едната е да продължи военната служба, но без да носи оръжие и да участва в бойни действия (примерно в медицинска военна част). Другата е да бъде прехвърлено на алтернативна служба в гражданския сектор (здравеопазването, сферата на сигурността, към религиозни организации).

По време на съдебния процес Кимбърли Ривера потвърди публичните си изявления, че по време на службата в Ирак е останала разочарована от войната на САЩ в тази страна. Съдията полк. Тимъти Гремъл я попитал колко време тя е възнамерявала да отсъства. "Колкото възможно по-дълго... Смятах да се откажа от службата завинаги", отвърнала Кимбърли, цитирана от британския в. "Дейли мейл". Нейният цивилен адвокат Матю Брейнъм се опита да подсили защитата й с довода, че тя не се е регистрирала като протестираща по съвест, защото не е знаела за тази възможност. Според него тя е трябвало да бъде информирана за подобна опция от армейския свещеник, пред когото се изповядала, че не може да отнема човешки живот. Но не е била уведомена. Идеята на адвоката е, че ако тя е знаела за възможността, нямало да дезертира и е щяла да се върне в частта си в Ирак. Явно като опитен юрист защитникът съзира в случая и хуманен аспект, който съответно "разиграва" в съдебната зала: "Може би е бил спасен животът на хора, защото един ненадежден войник не се върнал на служба".



Обвинението обаче извадило контратеза,



която оборила защитата. То доказало, че Кимбърли била пусната в отпуска заради семейни проблеми и отказала да се върне в Ирак, защото съпругът й заплашил да я напусне заедно с децата. Според някои съобщения той бил и болен. Очевидно дълбоката причина Кимбърли Ривера да не се върне в частта си не са религиозните убеждения, а личният интерес, поради което бягството й в Канада не може да се тълкува като протест. Освен това в съда не бяха представени доказателства, че преди армията тя е изповядвала религия или е членувала в религиозна секта, изключваща убиването на хора дори по време на война. В крайна сметка съдът приел тезата на обвинението, че основната причина за дезертьорството е заплахата на съпруга, а не религиозните убеждения, поради което Кимбърли не може да бъде категоризирана като протестираща по съвест.

В САЩ самоотлъчването и дезертьорството в армията се наказват със затвор от един месец до доживотна и дори смъртна присъда - в зависимост от продължителността и обстоятелствата на дезертирането. Кимбърли попадаше под ударите на клауза, която предвижда затвор до 5 години. В крайна сметка тя бе осъдена на 10 месеца затвор, като наказанието включва и уволнение от армията, което я лишава от привилегиите на военнослужеща. Фактически тя би трябвало да роди петото дете зад решетките.

Но това обаче не е краят на случая и тя може да го роди на свобода. Сега всичко зависи от ген. Джоузеф Андерсън командирът на частта, в която тя е служила. Според сайта на "Амнести интернешънъл" той ще реши дали да одобри присъдата, да я отмени цялата или част от нея. "Писмата на обществеността могат да му помогнат да прояви снизходителност", надява се организацията. Като се отчете бременността на Кимбърли, а и силните антивоенни настроения в САЩ заради иракската война, нищо чудно петото дете на семейството да не бъде родено от майка затворничка.