Новината, че през следващия програмен период 2014-2020 Брюксел ще дава пари на България само срещу изпълнени реформи, би трябвало да гали ухото на всеки българин почти като "Я кажи ми, облаче ле бяло".

Погледнато през призмата на предстоящите избори - да ни накара да се замислим кой от политиците, опаковани в партийните оферти, може да носи на реформи, т.е. правил е и поема отговорността за тях.

Това е истинска добра новина, която дава надежда отвъд тунела, в който се движим вече близо четвърт век. Надеждата е, че колкото и да избягват реформите, за да харчат публични средства в своя угода и изгода на обръчите си, управляващите партии този път ще трябва да ги осъществят. На принципа: "Пари има - действайте".

При това Европейската комисия иска писмени гаранции от София. Същите уверения поискаха европейските финансови министри от Гърция в началото на 2012 г., за да бъдат убедени, че икономиите, предвидени срещу отпусканите милиарди, ще се случат.



Мярката може да изглежда обидна



за такъв отличник по финансова дисциплина като България, която ще трябва да подготви пътна карта на реформите по различните оперативни програми.

Това означава, че ако от предвидените за България 15 милиарда евро за периода някой ветеринарен лекар, превъплътил се по волята на партията в министър, иска да даде пачка на някое обещаващо Криси - госпожица от пресцентъра, стъпката трябва да е защитена предварително.

А пред ЕК 25 000 евро за "Фейсбук" страница и акаунт в "Туитър" са цел, трудна за отбраняване. У нас бяха сервирани като луксозно подаръче през обществена поръчка.

Или че няма как шеф на държавна агенция, пак през обществени поръчки, да позлати фирми на братята си с над 120 млн. лева. Макар че заради аферата "Батко и братко" през 2008-а ЕК спря парите от предприсъединителните фондове ИСПА и ФАР - над 165 милиона евро, за България, Веселин Георгиев още не е осъден. (По неслучайно стечение на обстоятелствата - и неслучайно разпределение на дела - няколкото фалстарта на делото дължим на съдии като Георги Колев и Петя Крънчева.)

Ако стъпките за реформи бяха разписани, 1.4 милиона лева за нещо, определено като лого на България, определено почти еднозначно като голямо недоразумение, също не биха били защитими.

Седем месеца преди министърът по европейските въпроси Илияна Цанова да съобщи изискването на Брюксел, го обяви някак си между другото предшественикът й Томислав Дончев. През октомври м.г. той каза още, че подготовката за реформите даже е започнала - още през лятото на 2012-а.

Цанова съобщи тези дни, че условието е записано в проектоспоразумение между България и Европейската комисия, което трябва да бъде парафирано до есента. Дори вече протичало съгласуване между неправителствените организации и правителствените експерти, както и научни среди по съгласуването на документа.



Но защо информацията не е публично достъпна и общоизвестна?



Документът ще определи посоката на развитие на България и гражданите й в период, по-голям от редовен мандат - чак до 2020 г. Няма причина, която да налага споменатото "съгласуване" да не бъде огласено, сякаш реформите засягат незначителен брой хора - колкото успяха да се облагодетелстват и от европейските пари.

Парите от Европа у нас се усвояват през оперативните програми. За всяка програма ще се залагат конкретни реформи и индикатори. Иначе няма да бъде отпуснато и едно евро.

Изискванията на Брюксел може да вкарат ред и в подготовката на следващите бюджети на България. Обещаваното ни от над 10 години програмно бюджетиране - пари срещу резултати, има шанс да се случи. Какво значи това? Ами ако вземем над едномилиардния бюджет на МВР, значи, че няма да се дават пари на калпак - или по волята на Цв. Цветанов, а защото ще бъде записана цел/цели. Да речем - намаляване на битовата престъпност с 3, 5, 7 процента...



Къде попиват парите



До края на годината трябва да усвоим 2 млрд. евро, което е почти колкото отпуснатите средства за последните близо три години, стана ясно неотдавна. Томислав Дончев се самооцени с "петица" за свършената през мандата работа по усвояване на средствата от ЕС. Не си писа шест, за да не изглежда прекалено самодоволен, а и защото, както е ясно на всички, шестица се полага само на началника Борисов.

Спрямо наследството на тройната коалиция Дончев наистина е отличник. През 2009-а България е усвоила малко над 2% от полагащите й се средства, през 2011-а - 30%, а през 2012 г. - около 37 на сто. Но дори и с тези темпове страната ни е пак е на дъното на таблицата - в обичайната компания на Румъния.

Само че екипът на вицепремиера без портфейл в служебното правителство Илияна Цанова има една доста по-важна задача от споразумението, чието одобрение ще остане за не-служебния кабинет. Става въпрос за т.нар. релокация - преместване или пренасочване на пари, които не могат да бъдат усвоени, от една губеща мярка в друга. Както в рамките на една програма, така и от програма в програма. В противен случай можем да се простим със стотици милиони евро по ОП "Конкурентоспособност", "Програма за развитие на селските райони" и "Околна среда".

Това е работа на комитетите по наблюдение, каквито има по оперативните програми у нас. А оперативните програми са "подвластни" на отделните министри, тъй като именно те със своя заповед определят състава на Комитетите за наблюдение.

Подменени ли са, или не съставите им предвид новите служебни министри, или още работят назначените от ГЕРБ чиновници? Питаме, за да знаем кому да "благодарим" за изгубените средства.



Консенсус за реформи



Вицепремиерът Цанова обясни, че първият преглед, който Европейската комисия ще направи за изпълнението на тези предварителни условия, ще е през 2017 г. В случай че имаме правителство, което ще изкара целия си мандат, прегледът ще е в последната година от властта му.

Ако не са изпълнени някои от тези условия и Комисията прецени, че има съществен риск за неефективно използване на този ресурс, има правото да спре парите по съответната програма или конкретен приоритет, заяви тя. Тоест - 2017-а ще е заплаха или победа за управлявалите дотогава.

Макар да няма категорично изискване за ратификация на споразумението за реформите с ЕК от парламента, независими експерти препоръчват да бъде гласувано от 42-рото НС, за да има консенсус.

Това означава, че партиите, които ще влязат в бъдещия парламент, имат исторически шанс да бъдат запомнени като реформатори, а някои - и да поизмият срама от предишните си нечисти и престъпни действия спрямо обществените интереси.

Големият въпрос е кой може - и му стиска, да извърши реформите, от които всички досега се побояха. Помислете за този отговор поне в деня на размисъл.