Резюме. В това писмо споменавам:

1. Citibank New York, която оперира в България чрез свои клонове в по-големите български градове. Не е лошо, добре е различни банки да оперират в България, ако това бе спряло попълзновението на българската официална и неофициална политическа власт да създаде своя, нечестно фаворизирана банкова креатура и чрез нея да притежава сервилни медии, сривайки достоверността на българските медии в очите на българите и в световните рейтинги.

2. Споменавам свиващия се като шагренова кожа пазар на труда по света и у нас, което не е добре, лошо е, но ми изглежда неизбежно.

3. Споменавам старите къщи във Варна, защото те бяха следи от една изчезнала материална култура. Културата не е само духовна. Повечето хора знаят за очарователните къщи в Копривщица, Мелник и другаде, а не знаят за изчезналите варненски къщи зад Морската градина, която също се смалява като шагренова кожа.

Край на резюмето.



ББ ("Генерал-лейтенант-доктор" Бойко Борисов) остави следа. Преди той да се оттегли преждевременно, някои медии го иронизираха, повечето му правеха метани, аз бях против него и неговите политически съперници. ББ може да се върне, ако българските избиратели решат, че другите жадуващи власт са по-калпави от него. Междувременно част от медиите, които правеха метани на ББ, се завъртяха като ветропоказатели против ББ. Народът го е казал по-цветисто - "Въртят си гъза като калайджии". Не знам защо така го е казал народът; циганите калайджии в Царство България калайдисваха менци и тенджери, от труда си живееха, не толкова от кражби.

Не ще коментирам как "генералът" се вайкал, че искали да го убият и че го подслушвали в клозета. Даже уважаваният икономист Джон Кенет Гълбрайт не се гнусял от клозетната тема, когато разказвал за инфлацията. Гълбрайт разказал следното:

През 1920 г. млад икономист от Харвард тръгнал за Съветска Русия. Посъветвали го: "Вземи си тоалетна хартия". "В Москва няма ли?" - попитал той. "В Москва има майстори джебчии. Дръж си рублите във вътрешните джобове, външните ги натъпчи с тоалетна хартия".

В Москва харвардският икономист усетил, че го преджобват, но се усмихнал, щото му бъркали в джобовете с тоалетната хартия. В хотела си направил сметката и се намръщил. Рублите му чинели по-малко от открадната тоалетна хартия.

В дядовата къща във Варна тоалетната беше на двора, в нея имаше добре калайдисан ибрик и ченгел с набодени рубли. Не знам защо ибрик, никога не са живели мюсюлмани в тази къща, нито баба и дядо, нито семейството белогвардейци, които пристигнали с куфари, натъпкани с обезценени рубли. Белогвардейците казвали, че пристигнали с "пироскаф"; те не казвали "пароход".

България бе представена като турски кенеф в изложба на входа на сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Да можех да му покажа на тоя чех Давид Черни, дето правил колажа, в какви варненски къщи са отсядали чехите Антон Новак и тримата братя Шкорпил, които докарали паркостроител от дворците Шьонбрун и Белведере във Виена да прави Морската градина във Варна.

Къщата на д-р Кръстю Пенчев и леля Янка беше по-близо до Морската градина, по-хубава от нашата и в нея имаше повече неща, с които да си играеш - морски компаси, секстант, астролабия и вътрешна тоалетна, на която се изкачваш по стъпала като на трон между два синджира. Под седалката едно нещо като голяма лъжица. Дърпаш единия синджир, лъжицата се обръща, каквото има в нея се изсипва надолу в шахтата, дърпаш другия синджир и струята от казанчето измива лъжицата. Не знам дали това е варненско битово изобретение, или е чуждоземно. Ако някой стар варненец знае, моля го да ми каже, понеже наред с духовните постижения, битовата култура също е част от културата. Французите измислили парфюмите, за да прикриват лоши миризми, когато в Париж било нормално да изхвърлиш през прозореца на улицата съдържанието на нощното гърне. По-младите българи не знаят колко бяха мръсни обществените тоалетни в България по времето на "соца".

Въобще в леля Янкината къща беше по-интересно, отколкото у нас, където тоалетната беше на двора, в сандъка на тавана имаше къс абордажен ятаган и дълга кавалерийска сабя, с която като гвардеец марширувах на двора, но като се спънах, сабята ми сцепи челото и още ми стои белегът. Имаше също дебели конопени и сезалови въжета за швартоване на гемийката на дядо Димитри, който бил "кюмюрджия", карал кюмюр, сиреч дървени въглища, за Цариград, където се отоплявали с мангали, и се връщал във Варна с бурета маслини и други стоки, но той плавал каботажно (соаstwise navigation), няма компаси, няма уреди. В къщата на леля Янка имаше и тя беше по-близо до Морската градина, където отивахме привечер.

- Маминке - поправях аз баба си, - няма да казваш пироскаф, а параход, не варка, а барка или баркетина.

Но големите момчета и момичета казваха варка. Те се събираха в Морската градина, момчетата акомпанираха с мандоли и мандолини, момичетата пееха:

"Ти моя варка

Вярна ми другарка

Пори вълните."

После, когато вече имаше радио, Микис Теодоракис запя "Лодка в морето":

"Варка сто гяло варка сто гяло

Гластра ме зубули ке василико."

После батковците оставяха мандолите и мандолините и за да се изфукат пред момичетата, хукваха в тъмнината към морето. Капаранга с писклив фалцет имитираше нечия майка: Ако се удавис, голям бой се ядес!

Капаранг е моряшки жаргон (капитан первого ранга). Тарторите (лидерите по сегашному), трябва да имат прякори - Генерала, Дучето, Капаранга. Руснаците прикачиха на Маргарет Тачър прозвище Желязната лейди и то й остана.

"Като шагренова кожа се смалява Морската градина във Варна", прочетох във Фейсбук.

"La Peau de Chagrin" в българския превод е "Шагренова кожа", а в английските преводи е: 1. "Магическата кожа" (The Magic Skin), 2. "Кожата на магарето" (The Skin of the Ass) и 3. "Кожата на дивото магаре" (The Wild Ass's Skin). Английските преводи са много, понеже английските банкери искали нови и нови преводи на "Шагренова кожа" на Балзак. Това не съвпада с нашата представа за банкер. Нито с представата, че магическият реализъм започнал с Маркес. В "Шагренова кожа", роман от многотомната поредица "Човешката комедия" на Балзак, е вплетена ориенталската приказка за магическия талисман - кожа от задницата на праисторическо магаре, която сбъдва желания, но се смалява с всяко сбъднато желание.

В "Шагренова кожа" Йожен дьо Растиняк обяснява банковия кредит - колкото по задлъжняваш, толкова по те ухажват заемодателите.

Предвидливият банкер прави опозиционен вестник на юлската монархия на Луи-Филип през 1830 г., а издателят ветропоказател ту славослови владетеля, ту го хули. Върти си задника като калайджия, ала както и да се въртиш, задникът ти е винаги отзад. Нищо не е от днес.

Е, днешният свят не е вчерашният. Ако телефонираш на Citibank, може да ти отговорят This is the Shitty Bank, понеже си "аутсорсвали" телефонните услуги в Индия. В Делхи депутатите отиваха на работа с велосипеди, за да не минават с автомобили пред бедняците. Сега Ню Йорк ще стане град с велосипедни алеи. Във Вашингтон се возих в един "сенатор". Не беше "Opel-Senator luxury automobile", а най-прост Cadillac, но човекът, който го караше, беше истински сенатор и не в служебна кола със служебен шофьор, а в своята лична кола, по-точно в една от колите си. Моля някой да ми каже в САЩ още ли е така - народът не субсидира партиите чрез бюджета, не купува на депутатите мерцедеси с щатни шофьори?

Като събрах броя на сенаторите и на конгресмените в Долната камара (щатските законодатели аз ги броя за местни власти, щото те не са федерални) и ги съотнесох към броя на населението на САЩ, излезе ми, че в българския парламент депутатите не трябва да са 240, а 11.92. Моля проверете дали не греша. Цар Борис III намалил депутатите от 243 на 160 и банкерът Буров му казал, че на бедна България и 160 са й много.

САЩ също имат депутати, полицаи, шпиони, хора, които подслушват, но ми се се струва, че пропорционално те са по-малко. А че кризата е световна, световна е. Ако един завод е давал хляб на стотици работници, сега е автоматизиран и може само с неколцина. Можеш и да внасяш от Китай. Безработните стават повече и цяр няма. Че ядем вносни домати и краставици знаете, ами аз да ви кажа за "талавизията". Похвалих се миналата сряда, че трима - аз, камераменът Добролюб Илиев и режисьорката Васа Ганчева, направихме филм за Монголия. Лъжеш, каза един форумец. За звукозаписа си има отделен тонрежисьор. Телевизионният режисьор не монтира, а казва на монтажистките как да монтират. Аз добавям: После консултант от Външно гледа филма, дава съвети, внася поправки; после консултант от външния отдел на ЦК на БКП - и той. После дирекционният съвет се произнася. Значи не трима, а трийсетина души е трябвало да бъдем, но ние бяхме трима, понеже Иван Славков - Батето ни беше приятел и препикавахме системата.

Системата хранеше много хора. Телевизионният щат стана няколко хиляди души. Поне да бяха опазили архива, в който е историята на България от 1959 г. насам. Циганите разбили филмохранилището при "Захарна фабрика", взели кръглите метални кутии да ги продадат за скрап, изхвърлили филмовите ленти в тях. Но не взели пластмасовите кутии с тежките рулони AMPEX, показващи, че на 1 май 1986 след Чернобил на трибуната на мавзолея липсваха големите началници. Лъжеш, Джимо, там бяха, каза един форумец, натисни тук. Натиснах. Не аз, той лъжеше. Нямаше кадри от трибуната. Само манифестанти, носещи портрети на Ленин и Димитър Благоев. Немислеща форумка се възрадва, че паметта ми изневерявала, сякаш паметта е жена, та да ми изневерява. И тя като онези, които подмятат, че не съм превеждал в ефир зад кадър прилуняването на "Аполо". Но рулоните AMPEX със записите на излъчванията с маркирани дата и час са доказателство. Клеветници мои, омразници мои, дано Христос Спасителят спаси всички нас от злината в нас. Христос воскресе, драги форумци!

Jusautor DI copyright