Имам брак с човек, който изчезна от България и не мога да го открия, а искам да се разведа. Какво трябва да направя? Нали трябва да го уведомя по някакъв начин? Възможен ли е изобщо развод при тези обстоятелства?

Х.М., София



За съжаление подобни случаи нарастват, и то постоянно. Това е свързано основно с отварянето на България към света, свободното движение на хората, при което двойки се разделят, за да работи единият в чужбина, с нарастване на браковете между българи и чужденци, както и очевидно с по-честите разводи през последните години.

Всички тези обстоятелства вкупом водят до много проблеми, въпроси и различни процедури, на които няколко нормативни акта и съдебната практика се опитват да дадат отговори. Няма как и да е иначе, след като нерядко съпрузи се разделят, но не се развеждат - и в един момент просто на някого от тях се губят следите. Просто те спират да дават информация дори за местонахождението си. Отделно има и много случаи, в които чужденци се женят у нас, но в един момент решават, че нещо не им понася, и зарязват жени и деца.

И става така, че съпругът, който е изоставен, се оказва в много неизгодна ситуация. Защото нито може да се разведе, нито пък може да сключи нов брак. Просто защото в България полигамията е престъпление по Наказателния кодекс. Да не говорим, че нито може да се разпорежда свободно със съпружеската имуществена общност. Дори и примерно да има големи нужди за децата, свързани с тяхно образование или пък лечение.

И тук стигаме до отговорите на конкретните въпроси. Изначално е важно да се отбележи, че има правила, които може да се открият и извлекат основно в Семейния кодекс (СК) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и които се отнасят за случаите на развод при отсъствие на другия съпруг.

Всичко тръгва като един обикновен развод. Ясно е, че той няма да е по взаимно съгласие, а ще е по исков ред. Това става с подаване на искова молба до районния съд. С нея се иска постановяване на решение за развод. В молбата се описват причините, поради които се иска прекратяване на брака.

Най-добре е още в този документ да се посочи последният известен адрес на другия съпруг за призоваване. Ако съдът не открие лицето на този адрес, ще даде срок за посочване на друг адрес за призоваване. Възможно е още с исковата молба да се поиска от съда да се издаде съдебно удостоверение, чрез което да се изиска от съответната дирекция на полицията справка за заявения от ответника постоянен и настоящ адрес.

Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то се залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Ако се установи, че няма такъв настоящ или постоянен адрес, се стига и до призоваване чрез "Държавен вестник". Това правило го имаше и преди, но в новия ГПК то придоби нова редакция. "Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", пише в сегашния чл. 48 на ГПК.

Съдът разрешава връчването да стане по този ред само при определени условия. Едно от тях е ищецът да удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация. Другото е и ищецът да потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. И двете трябва да са едновременно налице. Ако въпреки публикацията в "Държавен вестник" ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, то тогава съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

В чл. 29 на ГПК е определено, че лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна. Т.е. от ищеца. Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.