Имам няколко въпроса към всички генерали, които седят зад бюрата си и защитават евентуална американска военна интервенция в Сирия:

Дали човешкото страдание е причина САЩ да се намесят? Това е най-достойният и най-алтруистичен мотив, а 70-те хиляди загубени живота в Сирия са същинска трагедия. Но нима има някакъв праг, определян от броя жертви, след който намесата да следва логично и да е оправдана?

Нима геноцидът в Руанда не отне стотици хиляди животи? Нима войната в Конго не погуби 5 млн. души? Трябваше ли да се намесваме в тези конфликти? Трябва ли американската политика да следва формулата, че се намесваме, когато броят на жертвите или размерът на щетите в която и да е гражданска война по света достигне някаква критична стойност? Или трябва да изпращаме военните си само когато можем да видим ужаса по телевизията?

Дали фактът, че Башар Асад притежава химически оръжия и може да ги е използвал, е причина за военна намеса? Президентът на САЩ Обама нарече това "червената линия", която не бива да се пресича, и сега критиците го притискат да подкрепи думите си с дела. Но какво всъщност знаем?

Дали военните аналитици, които са единодушни, че в Сирия са използвани химически оръжия, са същите, които преди 10 г. бяха единодушни, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово поразяване? Не е ли вярно, че се оказа, че Хюсеин дори не е имал активна програма за сдобиване с оръжия за масово поразяване?

Не се ли научихме в Ирак, че консенсусът сред официалните представители на властта и коментаторите за тайните възможности за масово поразяване на един режим може да се окаже погрешен?

Ако в Сирия наистина са използвани оръжия за масово поразяване, можем ли да сме сигурни кой ги е използвал? Американски официални представители вярват, че е бил Асад, а представител на ООН каза, че може да са били бунтовниците. Нима не трябва да сме сигурни къде, кога, как и от кого е практикувана химическа война? Знаем, че Асад е чудовище, но не е ли нужно категорично да установим вина, преди да нанесем наказателния удар?

Не е ли стратегическото местоположение на Сирия в Близкия изток това, което прави необходима намесата на САЩ? Тревожим ли се, че продължаващият хаос там ще разпространи нестабилност в целия регион? И не е ли нашият страх този, който ни кара да мислим, че американската военна намеса ще подобри нещата?

Няма ли обсъжданите мерки - въздушни удари за ограничаване на военновъздушните сили на Асад, установяване на забранена за полети зона, снабдяване на бунтовниците с тежки оръжия, да направят ситуацията по-хаотична, поне на първо време? Можем ли да сме сигурни, че такава кампания ще притисне до стената режима на Асад? А ако не сме сигурни, тогава какво очакваме да се случи?

Ако Асад някак успее да се закрепи, да контролира части от сирийската територия, докато различни бунтовнически групи контролират останалата част от страната, няма ли тя да е застрашена от разпад? Ако сраженията продължат и бежанската криза в съседните Йордания, Турция и Ирак се влоши, няма ли тези американски съюзници да са в правото си да притискат Америка за сухопътна намеса в Сирия за стабилизиране на ситуацията?

Ако правителството на Асад падне, кой ще поеме властта? Според всички съобщения джихадистките бунтовнически групи са най-добре организираните и способните. Готови ли са тези, които посочват химическите оръжия на Асад като аргумент за военна намеса, да понесат идеологическото бреме от опита с "Ал Кайда"? Няма ли да е нужно нещо повече от думи, за да се гарантира, че химическите оръжия са унищожени или контролирани от по-умерени прозападни фракции? Ще трябва ли да установим военно присъствие на място?

Приложимо ли е още правилото - който свари, той натовари? Ние все още "притежаваме" Афганистан, където ЦРУ регулярно доставя чанти с пари на корумпирано правителство и най-голямата заплаха за американските сили идва от нашите съюзници. В известен смисъл ние все още "притежаваме" Ирак, където насилието отново е на път да излезе от контрол. Ако се намесим в Сирия, няма ли да "притежаваме" и тази страна?

И не е ли вярно, че Сирия не ни дава добри възможности, а само лоши? Не е ли неясно дали американска интервенция ще успее да облекчи поне малко страданието и болката на сирийския народ? И макар да се стои със скръстени ръце да е лоша алтернатива, нима единственият друг възможен избор - да се направи нещо само за да се направи нещо - не е по-лош?

И един последен въпрос: Воювахме в Афганистан 12 г., а в Ирак - десетилетие. Нима не научихме нищо?