|
| Ако и този път прокуратурата не стигне докрай, то незаконното подслушване и следене ще се възпроизведат в още по-злокобни измерения. И тогава ще е без значение дали студената вода се пие от шише, или от чаша. |
Затова изобщо не беше никаква изненада как вкупом целият държавен, полицейски, магистратски и политически елит се разтресе от страх, започна да се обяснява и да насища публичното пространство с това колко лошо било изтичането на скандалните записи, как било поставено под съмнение противодействието на престъпността от страна на МВР, как била заплашена дори националната сигурност, как се разпадала държавата и т.н.
Главният секретар на МВР Калин Георгиев дори заяви, че цялата история била
движение по тънък лед,
че било победа на политиците над вътрешното министерство. И че вече губел интерес към работата си във ведомството, като че ли някой го задържа насила там. Той направи нещо неразумно - заложи честта си, че нямало нищо незаконно в МВР. Неразумно, тъй като той има досег и достъп до 20-30% от процеса на подслушване и следене. Нищо, че е най-високо в професионалната пирамида на вътрешното министерство.
Или пък да вземем президентът Росен Плевнелиев, който призова все още неизбраните депутати от следващото 42-ро Народно събрание "веднъж завинаги да променят Закона за специалните разузнавателни средства (СРС)". Като че ли не са го променяли поне няколко пъти. Той забрави ли, че първото нещо, което неговата партия ГЕРБ направи, бе да махне току-що създаденият външен контролиращ подслушването и следенето орган - Бюрото за контрол върху използването на СРС. Сигурно е забравил. Вместо това говори куп общовалидни фрази от рода на "да премахнат лошото и да надградят доброто" и "проблемът да бъде поставен с цялата си острота на масата".
Служебният премиер Марин Райков също се включи в общия хор. Той поне беше леко по-конкретен, като се обяви
за изваждането на службите за подслушване и следене от МВР
Изрично обаче бе отбелязано, че така той всъщност само се присъединява към тезата на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи същото нещо, докато изнасяше данните от проверката в Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО). "Трябва да има структура, която да бъде може би под парламентарен контрол, за да няма съмнение по тази тема. Дължим на българското общество сигурност, че подобни съмнения са невъзможни. Дали това ще стане, не зависи от мен", допълни премиерът. А от кого зависи? Всъщност министър-председателят по едно време се сети, че той е косвен контролиращ МВР и ако нещо излезе, че се прави и в момента, и той ще изгърми. Затова заобяснява: "Що се отнася до вътрешноведомствените наредби (в МВР), ще си позволя лично мнение - те могат да бъдат усъвършенствани и да работят по начин, който да дава 100 на сто гаранции, че подобни безобразия, които се подозират, няма да бъдат възможни", каза Райков. Някъде там той посъветва и вътрешния министър Петя Първанова да подписва документи за използване на специални разузнавателни средства (СРС) само в присъствието на други колеги. "Това е по-скоро един колегиален съвет, на който аз държа много. Имам уверението, че тя по-скоро ще го направи, въпреки че не е длъжна", каза той.
Главният прокурор Сотир Цацаров, който показа истинска активност (тепърва ще се разбира здравословна или не) по време на скандалите и разследването им, обяви, че в момента, в който бъде конституирано Народното събрание, прокуратурата ще представи пакет от нормативни документи по отношение на използването на СРС. Същото през годините говореха и правеха и неговите предшественици, особено Никола Филчев.
Сега Цацаров обяви: "След всичко това се налага цялостен въпрос - как се извършва тази дейност и на другите места? Нито ДАНС, нито МВР трябва да имат такава дирекция. Трябва да има отделна агенция, вън от службите за сигурност, да се занимава с това". Тук някъде той каза нещо много вярно, а именно:
"Тоягата и микрофонът не трябва да бъдат в една и съща ръка"
Когато преди пет години България бе осъдена в Страсбург заради закона за СРС, съдът по правата на човека обяви, че няма демократична държава, която да предоставя изключителни правомощия на министъра. Съдът даде да се разбере също, че правилото, заложено в българския закон, според който МВР шефът отговаря едновременно за съхраняването и унищожаването на информацията, събрана чрез СРС, е повече от абсурдно.
Дори магистратите от Страсбург с ирония бяха отбелязали, че законът дори не предписвал механизъм, по който министърът да упражнява тази си дейност. Отделно от това съдът, който иначе дава разрешение за използване, няма никакъв контрол по отношение на съдбата на материалите, събрани чрез СРС - кой, къде и колко време ги съхранява, дали всички са унищожавани или се трупат в информационни масиви. Отбелязано бе, че липсва независим контрол за това кой как съхранява информацията, дали тя не е размножена преди унищожаването, дали изобщо е унищожена и с какви цели се съхранява в архивите на МВР. Както бе натъртена и невъзможността на българските граждани да получат информация, ако срещу тях са били използвани СРС, дори след прекратяването на наблюдението.
И в общи линии нищо от това не се е променило и сега. Освен че България беше още веднъж осъдена по темата в Страсбург. Този път заради тежки нарушения при иначе законно разрешено подслушване на полицейски шеф от Смолян - Александър Савов.
Всъщност доскорошната власт на ГЕРБ направи нещата още по-зле. Нещо повече. През 2009 г. първото законодателно упражнение на новата власт бе именно в областта на използването на СРС - закрито бе петчленното Бюро за контрол върху използването на СРС и бе създадена специална парламентарна подкомисия, която да се занимава със същото. Бюрото било ненужна структура, така щели да се спестят 5.5 млн. лв. Но въпросното бюро бе направено именно
заради решението на съда в Страсбург,
в което се изискваше създаване на независим орган за контрол, който, естествено, е по-добре да бъде доминиран от опозиция. Както между впрочем в цял свят.
ГЕРБ обаче реши, че този орган може да е подкомисия в парламента, което не се оказа добра идея. Макар че тя изкара много нередности в тази област. Но 5 депутати на кръст без администрация могат ли да контролират 15 000 законно разрешени от съдия СРС-та годишно и още 2-3000 разрешени директно от вътрешен министър или шеф на ДАНС, както и поне 150 000 достъпа до електронна кореспонденция и до телефонни разпечатки? Естествено, че не. Както и съдиите, които разрешават всичките тези СРС-та на практика не могат да осъществяват какъвто и да е технически контрол например.
Защото едва ли нещо разбират. И магистратите вярват безрезервно на службите, които искат разрешенията. И като се има предвид, че на 1000 искания съдийските откази са най-много 5, то всеки може да си представи за какъв контрол става дума. А такъв контрол трябва да има и впоследствие - да се провери как е осъществено, какво е станало със записите, отишли ли са към съда, ако не - унищожени ли са, и т.н. ...
Затова и идеята с орган като въпросното бюро изобщо не е лишена от смисъл. И в него да влязат магистрати, бивши хора от службите, журналисти, общественици.
Защото, преди да бъде закрито то през 2009 г., бе предвидено всеки да може да се оплаче например от незаконно подслушване, следене, ровене в кореспонденцията. И след детайлна проверка да му се отговори дали има основание или не. И ако има, да бъдат наказани всички по веригата - от разрешаващи до подслушвачи от съд.
Такъв орган е много по-важен от евентуалното изваждане на техническите подслушвателни служби, съответно от МВР и ДАНС. Всъщност идеята за изваждането на тези структури не е от вчера. Дори преди година се говореше за създаването на специална
агенция за СРС,
както било например в Унгария.
Тук обаче има и контратеза - защото тайнственото може да стане още по-тайнствено. Изтичането на информация пак ще е възможно от много места, защото агенцията ще предава придобитото на поръчителите - МВР, прокуратура, следствие, ДАНС. И контролът фактически пак ще е невъзможен. Има и още нещо. Въпросните две служби все пак са технически. И възпроизвеждането им в агенция ще трябва да се обосновава много дълго. И за какво ще служи тя? За подслушване и следене или за обслужване на ДАНС и МВР?
Час по-скоро обаче трябва да се спре порочната практика вътрешният министър едновременно да подписва технически за подслушване и да го контролира. Вътрешният министър трябва да е политическо лице, което контролира МВР, а не е цар на ведомството. Дори може да се помисли изобщо да му се отнеме правото да разрешава и да подписва за техническото изпълнение.
Трябва да се реши и дали да не се вземе неговото и на шефа на ДАНС право да разписват без съдия за 24-часово подслушване и следене. Просто може да има задължително дежурен съдия, който веднага да се произнася. Трябва да бъдат поставени под пълен контрол възможностите и на МВР, но и на ДАНС, както и на двете разузнавания - НРС и военна информация, да ползват техниката за подслушване и следене.
Задължително трябва да се вкара лимит на броя на използваните СРС, такава практика има например във Франция. Не може в държави, в пъти по-големи от нас, с далеч по-големи терористични проблеми, да се следи и подслушва по-малко от нас.
В България на всеки президент, премиер, депутат, вътрешен министър, шеф на служба му се иска, ако може, само той да чете разработки, подслушани разговори, доклади на външното наблюдение, придобитата негласно чужда кореспонденция или пък да гледа на филми срещите на този или онзи. Но в крайна сметка покрай цялата тази тайнственост и воайорство се забравя най-важното. Че служби, прокурори, съдии, вътрешни министри трябва да правят едно-единствено нещо: да подслушват, следят, ровят в писмена и интернет кореспонденция, да филмират, да наблюдават, записват само с една-едничка цел - предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления.
За да може на базата на събраното да се обвиняват, осъждат и вкарват в затвора бандити. Всичко останало е незаконно до доказване на противното.
