:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,808,111
Активни 203
Страници 7,100
За един ден 1,302,066
Клан

Синът на Антон Горчев не гледа често "Козият рог"

Директорът на Пернишкия театър привлече в екипа си бившия драматург на Народния Елин Рахнев
Снимка: Архив "Сега"
Днес Иво Горчев е точно десет години по-възрастен от баща си по времето, когато се е снимал в "Козият рог". Преди броени дни БНТ отново ни даде възможност да гледаме шедьовъра на Методи Андонов с Антон Горчев и Катя Паскалева. От днешния ден филмът изглежда още по-съвършен и цялостен, като рядък кристал, а чертите на главните герои за пореден път така се запечатват в съзнанието ни, че когато видиш харизмата на Антон Горчев върху лицето на сина му, ти трябва време, за да преодолееш магията на голямото изкуство и да слезеш отново в живота.

----

Иво Горчев прилича на баща си особено в очите и по планинския си глас. Той веднага контрира обаче, че за него споменът за баща му в никакъв случай не е изпълнен от актьора-звезда, влязъл в кожата на Караиван - а е скъпоценна памет за роден, обикновен човек от плът и кръв, създал контурите на едно реално, пълноценно детство: с дългите фамилни трапези в многолюдната патриархална къща, със смеховете, с уюта. От разговора се разбира, че Иво е гледал "Козият рог" още седемгодишен, на премиерата. Разбира се обаче и това, че този филм някак май не му е любимият. Защото е променил с нещо баща му и той до края на живота си е продължил да носи в себе си



частица от неукротимия нрав



на героя си във филма.

И двамата му родители са свързани с актьорската професия - майка му Катя Петкова е театровед, един от създателите на Златния фонд в Българското национално радио. През 1984 г., след опитите за спортна кариера в баскетбола Иво естествено стига до ВИТИЗ. Завършва в класа на проф. Гриша Островски през 1988 г. и успява да натрупа неголям, но важен театрален опит по сцените на Шумен, Кюстендил и Перник и със Софийския пътуващ театър. Ролите, с които особено се гордее през годините, са свързани с персонажите му в "Сексуални перверзии в Чикаго" на Николай Ламбрев и "Истинският Запад" от Сам Шепард на Красимир Спасов.

Сетне пробва късмета си в чужбина. Връща се. Опитва рефлексите си в рекламния бизнес, откъдето се сдобива освен с нюх към маркетинга, и с невяста. Жена му се казва Савина.

Следва гмурване в политическата мелница. Иво Горчев трупа опит като политически сътрудник на тогавашния депутат от НДСВ Явор Милушев и участник в щаба на кандидат-президента Петър Стоянов.

Така новия, ХХI век Горчев-младши посреща с активна кариера в "либералния" пейзаж като учредител, а впоследствие областен координатор на НДСВ в Перник и пресаташе на областната управа там. Сегашният му имидж - увереният вид, задължителният костюм, деловитостта - явно е повлиян от новата школовка.

41-годишният Иво Горчев



стана национално известен



тази година като "жълта мравка" заедно с още 11 свои съпартийци, след кавгата между местната жълта структура и депутатките от региона, обвинени от отцепниците в кадруване. Междувременно Горчев вече бе назначен за нов директор на Пернишкия драматичен театър "Боян Дановски" след спечелен от него конкурс. 7души кандидатстваха за шефското място в пернишкия храм на Мелпомена. Сред тях бяха предишният директор Любомир Бъчваров, заместничката му Екатерина Кънчева, драматургът Антоанета Симеонова, актьорите Васко Чушев, Илия Георгиев и Антоанета Палазова.

Сега Горчев се е амбицирал да приложи богатия си професионален опит в съживяването на славната сцена, преживяла особено плодотворен период под управлението на големия актьор Георги Русев.

"Приех предизвикателството да стана шеф на театъра, споделя Горчев, защото мисля, че личните си способности, които доразвих с годините, са именно в посока организация и мотивация на хората. Засега нямам амбицията да се връщам към актьорството. В този смисъл днешната тежка ситуация в Пернишкия театър е едно истинско предизвикателство към мен да върна в тази култова сграда духа на традицията."

На 17 декември миналата година голямата сцена на Пернишкия театър се запали от късо съединение и изгоря цялата. Това обаче не съкрушава прекалено енергията на новия директор. Той вече успя да привлече за драматург на Пернишкия театър бившия драматург на Народния Елин Рахнев и двамата дори са



дали ход на първите си проекти



Вече са започнали репетициите за най-ранната премиера в афиша. Тя по традиция ще е около 19 октомври - Деня на Перник. "Това е пиесата "Фенове" на талантливия автор Елин Рахнев", издава тайната Иво Горчев. Засега за постановките ще се ползва камерната сцена, но директорът и драматургът имат идеи и за други нестандартни решения. Скоро ще се чуе за още няколко сериозни проекта, допълва Горчев-младши.

Като всеки нормален човек, и той има своите страхове - дали ще издържи на натоварването, дали ще се справи. Успокоява го обаче източната максима, която изповядва: "На дълъг път с малка крачка да се тръгва."

Този път, за разлика от бесния темп в бившото му битие на политик, е решил да не се изхвърля, да укротява Горчевия размах в кръвта си за сметка на ритмичното постоянство. Убеден е, че така ще успее да върне блясъка на пернишката сцена. Защото името Горчев задължава.
 
Горчев-младши
 
Синът на Антон Горчев твърдо е решен да върне славата на Пернишкия театър.
1
12320
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
02 Октомври 2005 21:41
Помня Антон Горчев от сцената на Пловдивския театър в пиесите "Змейова сватба" и "Случка в Уестсайд".
Изключително силно, мощно присъствие , така се раздаваше на сцената ...
А публиката го боготвореше.
Надявам се и за него това да са били незабравими години.
Тъжно, да си отиде в забрава...
Но не е така ... Споменът за него е в сърцата ни ...


Редактирано от - Miranda на 02/10/2005 г/ 21:43:35

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД