На 10 октомври тази година се навършват 66 години от рождението на починалия през 2000 г. Антон Горчев - актьора, който щеше да остане завинаги в паметта на българите, дори и ако беше изиграл една-единствена роля в киното - тази на Караиван от "Козият рог" на Методи Андонов. Детската мечта на родения в София Антон била да стане летец. За театъра го открива легендарният Константин Кисимов. Не го приемат от първия път заради "несъответствие между фигура и глас", но Антон се подготвя упорито и от втория опит вече е вътре - в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев. След завършването през 1963 г. постъпва на работа първо в трупата на Варненския театър, а през 1965-а в Пловдивския театър. През 1971 г. Антон Горчев започва работа като щатен киноактьор в Киноцентър, Бояна. Междувременно гастролира по сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Чацки в "От ума си тегли" на Грибоедов, Петручио в "Укротяване на опърничавата", Бернардо в "Уестсайдска история" на Бърнстейн, Меки Ножа в "Опера за три гроша" от Брехт... А през 1973-а постъпва в трупата на Драматичен театър "София" и става звезда в едно от най-играните представления - "Човекоядката" от Иван Радоев. Поколения зрители ще го запомнят предимно като киноактьор от ролите му "Козият рог" (1972), "Татул" (1972), "Иван Кондарев" (1975), "Сватбите на Йоан-Асен" (1975), "Осмият", "Голямата скука" (1973), "Буна" (1975), "Язовецът" (1981), "Бяла магия" (1988), "Горе на черешата" (1982) През последните десетина години от живота си,човекът, изпълнил ролята на баща, готов да пожертва щастието на дъщеря си, за да отмъсти, беше почти забравен от театъра и киното. Звездата от "Козият рог" издъхва на 19 юни 2000 г. "Той не можеше да вирее в жестокия днешен свят и вероятно е мислел за края като за спасение", коментират тогава негови колеги и приятели пред Нет Фокус.