|
Сегашният мандат е третият пореден за Кирил Ананиев на тази длъжност. Освен това той е член е на УС на НЗОК от нейното създаване през 1999 г., а от 2001 г. е негов председател.
--------------------------
За "финансите" Кирил Ананиев е избран още от университетската банка. "Попаднах в министерството благодарение на отличния си успех като студент и наблюдението, което министерството осъществяваше върху бъдещите кадри", разказва той. Завършил е "Финанси и кредит" в сегашния УНСС. За да започне професионалния си път "направо на най-високото място", го провокира, както сам формулира отговора, предизвикателството
да се сблъска с отговорностите
на тази институция и да участва при вземането на важни за страната решения.
Ананиев е твърдо убеден, че думата "планиране" няма негативния смисъл, който й бе вменен у нас преди 16 години. Всички развити страни правят това всекидневно, аргументира се заместник-министърът. И е разочарован, че този подход е бил изоставен дори при обучението на студентите. "Когато на изхода на образователната система излизат кадри, които не са съобразени с потребностите на българската икономика и липсва ценностна система за реализация на младите хора, те поемат своята голгота и много често тя води далеч от родината", смята Кирил Ананиев.
За Ананиев най-важни винаги са били хората - и като ресурс, и като цел в работата му, и като колеги и приятели. "Човешкият ресурс е най-ценният капитал на страната ни и ако не се обърне достатъчно внимание при изграждането и осъществяването му, значи, че нещо липсва на цялата ни система", казва зам.-министърът.
Точно така "човешката среда" на работното му място е една от причините той вече 25 години без прекъсване да работи във финансовото министерство. "Без екип, и гений да е, човек не може да направи нищо. За да успее, индивидът трябва да има среда и екип, с който да постига целите". Заместник-министърът споделя, че дори в изцяло
личните му критични моменти
- а тях всеки човек ги има - колегите са тези, които са му подали ръка и са го подкрепили. Разбира се, за да е толкова дълго на едно и също работно място, принос има и фактът, че страшно много харесва професията си. "Когато човек е професионално удовлетворен и се надява, че помага на хората, той мисли как да подобри работата си, а не как да я смени. Болезнено е да чувстваш болката на хората всеки ден, но затова пък няма по-голямо щастие, когато с нещичко успееш да помогнеш", смята зам.-министър Ананиев. За себе си добавя: "Като представител на зодия Рак, съм изключително последователен и не променям хазартно живота си".
Както повеляват житейските правила, през тези 25 години във финансовото министерство Ананиев е срещал и трудни, и приятни мигове. "При смените в управлението на държавата никоя политическа сила не предприе промени сред кадрите на министерството", разказва той. "А най-приятно е, продължава зам.-министърът, през декември - когато парламентът одобри бюджета за следващата година и отчетем добро изпълнение за текущата."
Най-тежки в професионалния му път са били първите години след 1989 г., когато се сменят принципите на управлението. При въвеждането на валутния борд през 1997 г. - също. И Ананиев обяснява защо: "Преди 1989 г. може би над 60% от брутния вътрешен продукт отиваха за издръжка на бюджетната сфера. Сега тези разходи са около 40%. Което показва, че държавата се е освободила от редица свои функции и ги е предоставила на частния сектор. С валутния борд пък бяха въведени редица ограничения, беше елиминирана възможността бюджетът да бъде кредитиран от БНБ, което изискваше строга бюджетна дисциплина. Това са периоди, в които
финансистите работеха на върха
на възможностите си."
Спомня си трепетите през 2001 г., когато е трябвало да реши дали да приеме предложението на новите управляващи да остане зам.-министър на финансите. "Реших да бъда лоялен към професията, която ми доставяше голямо удоволствие, и към желанието на колегите да продължа да работя с тях", разказва Ананиев.
Колкото до изработването на бюджетите през различните години, макар да има общи правила, те всеки път са различна и по своему специфични, казва зам.-министърът. Най-трудно за него и за колегите му е било изготвянето на бюджета по време на кризата през 1997 г. "Тогава инфлацията растеше всеки ден, курсът на долара се увеличаваше със стотици левове дневно. Беше критично време за държавата", спомня си Ананиев. Не по-лесно, според него ще бъде и в първите години след присъединяването ни към Европейския съюз.
Това, че запазва поста си в три поредни правителства на различни политически сили, за него е знак, че страната се променя и че силните на деня са започнали да осъзнават, че хората отдавна вече не се делят по цветове. А компромисите, които си признава, че е правил, Кирил Ананиев винаги е подчинявал на крайните цели, на това, в което вярва. "Преследвайки крайната цел, понякога се налага да сведеш глава", казва Ананиев. И разказва как през последните 16 години наистина са предлагани и много разумни неща за включване в бюджетите, но е имало и много популизъм, понякога са предлагани дори налудничави идеи.
"Когато не правя бюджети, чета книги за древни и стари цивилизации. Бюджетът и свободното време са като скачени съдове", шегува се Кирил Ананиев. Когато ги има, обича да гледа спортни състезания по телевизията и да слуша музика. Самият той е бил футболист повече от десет години. Обича природата и се стреми да прекарва повече време сред нея.
Най-много на този свят държи на семейството си. "Правя всичко възможно да възпитам сина си в добрините, в които самият аз вярвам", казва Ананиев. Цени истинското приятелство и компромиси с него не си позволява. И както винаги досега, начело на всичко поставя вярата. Тя според него крепи човека по пътя му. "Убеден съм, че който няма вяра, не стига до никъде."
|
|