За някои ваканцията вече започна, а за други наближава съвсем скоро и типично за новите поколения по-голямата част от нея децата ще прекарат пред компютъра. България заема второ място по честота и престой в интернет на децата между 9 и 16 г. Преди нас са само шведите. Това сочат данни от изследване, направено сред повече от 2000 деца и техните родители в страните - членки на Европейския съюз.

Световната здравна организация от години е признала за психична зависимост неконтролируемото ровене в интернет. Според психолози обаче колкото повече малките потребители се интересуват от възможностите на дигиталните технологии, толкова по-голямо развитие на техническите си умения придобиват. А това ги прави по-защитими от онлайн опасности и по-конкурентоспособни в бъдеще. Без интернет те на практика трудно намират общи теми с връстниците си и това често ги изолира от тях и ги превръща в аутсайдери. Затова и дебатите за връзката на детето с компютъра вече се въртят не около това дали тя е вредна, а как да се намери границата, за да бъде полезна.

Ползата от интернет и дигиталните технологии откриват вече дори хлапета на по 3-4 години. За откриване на опасностите е необходим житейски опит и насоки от възрастен как да се използват те безопасно. "На децата в никакъв случай не трябва да им бъде забранявано да ползват интернет и социалните мрежи и сайтове, да им се втълпява, че те са страшни. Но родителите трябва да започнат разговор с детето, когато то прояви интерес към тях, за да се осигури отворен канал за общуване и то да е готово да сподели, ако усети някаква опасност", съветва родителите Георги Апостолов, координатор в Националния център за безопасен интернет.

Разговорите имат за цел да се изгради доверие между двете страни и големите да получат достатъчно информация за децата си, за да преценят доколко те са застрашени в мрежата. Това доверие е първата крачка на по-късен етап родителите да получат лично от децата си в тийнейджърска възраст профилите и паролите им за различни сайтове и социални мрежи и разрешение да следят контактите им в интернет. Ако следенето става тайно и детето разбере, вредите върху взаимоотношенията в семейството може да се окажат необратими. А шансът тийнейджърите да научат за биг брадъра в мрежата никак не е малък, тъй като в повечето случаи те са много по-подготвени технически от родителите си.

Затова част от изграждането на доверието са и разговори, в които възрастните си признават липсата на познания и молят децата си за обучение и съвети. Така те научават за техните интереси, любимите игри, търсената информация в интернет. Това пък им помага да предлагат на децата си подходящи за развиване на талантите им игри и сайтове. Засега обаче проучванията показват, че родителите не се справят добре със задължението си да са гидове на децата си в глобалната мрежа. Напротив, точно у дома



детето не подлежи на никакъв контрол



относно това с какво точно се занимава във виртуалното пространство.

А между 11 и 15 г. тийнейджърите са най-уязвими за манипулации и измами в мрежата, защото вече имат много информация за семейството, която могат да споделят. Чувстват се и достатъчно самостоятелни, за да вземат решения къде да отидат, с кого да се срещнат и т.н. Най-висок обаче е рискът от поддаване на психически тормоз или сексуална експлоатация. Съществува голямо разминаване в представите на възрастните и децата какво е опасно в интернет, признава Георги Апостолов. Специално изследване от м.г. показва, че според родителите педофилията е най-голямата заплаха за децата им в мрежата. Подобни тревоги не са безпочвени, но това не е най-страшната онлайн опасност за малките. Доказано е вече, че този тип сексуално насилие се упражнява най-често в тесния семеен кръг - между роднини, от учители и треньори, т.е. хора, които имат изграден авторитет в очите на детето.

През очите на малчуганите най-голямата заплаха е онлайн тормозът от съученици, пускането в мрежата на злепоставящи ги клипове и снимки, унизителни коментари. Този проблем са посочили повече от половината запитани деца в проучването. На определена възраст хлапетата обичат да провокират най-вече с държанието си. Дори то да е обидно за връстниците им, за тях в това няма нищо лошо - приемат го като вид забавление. За съжаление често те не знаят кога да спрат, тъй като в тези случаи се проявява т.нар.



ефект на екрана



Той се обяснява с факта, че детето не вижда жив човек, което му осигурява психологическа дистанция, а тя пък го тласка към доста по-арогантно държание, което вероятно в ситуация "очи в очи" не би проявило. А онлайн тормозът, макар и в изключителни случаи, може да доведе до фатален край. Сам по себе си той не може да е причина за самоубийство, но може да се окаже последната капка, преляла чашата при по-чувствителните деца. У нас вече има регистриран подобен случай - момиче, което посяга на живота си след тормоз от връстниците й. Качването и разпространяването на унизителни материали може обаче да докара на детето невроза, лош сън, липса на апетит, спадане на успеха в училище. За потърпевши от тормоз в мрежата през последната година са се обявили 25% от децата, а 19% са си признали, че са негови извършители.

Другата опасност в интернет идва от сайтове с т.нар. "вредно" или "незаконно" съдържание, на което волно или неволно може да попадне детето при сърфиране в мрежата. У нас за вредна се счита информацията, която пропагандира расистки или националистически идеологии. Както и подтикването към употреба на наркотици или даване на информация как човек сам може да си направи синтетичен наркотик. Подобно съдържание най-често се открива в сайтове за хранителни добавки и за лекарства без рецепта. Вредни са още електронните страници за диети, които могат да доведат до хранителни разстройства като булимия и анорексия, информация, която подтиква към самоубийство или самонараняване. Сайтовете със снимков материал за екстремно насилие над животни също влизат в графата "вредни". Известна вреда за джоба на родителите нанасят и измамните електронни страници, които карат децата да изпращат съобщения от телефона си, за да получат нещо.

Съществуването на такива сайтове у нас не е наказуемо, тъй като то не може пряко да повлияе на организма на човек, ако той сам не реши да приложи наученото в тях реално върху себе си или върху някой друг. А дали и как ще се използва вредната информация, зависи от възрастта, интелекта на детето и натрупания житейски опит. Точно заради това експертите по безопасен интернет смятат, че родителите са тези, които трябва да ориентират децата си кое е полезно за тях и какви постоянни опасности ги дебнат с отварянето дори на само един линк.

Сайтовете с незаконно съдържание, за каквото се смята порнографията, се преследват обаче от закона според Наказателния кодекс. За такива се считат страниците, които са свързани с производството и разпространението на детска порнография. За това се влиза в затвора до 8 г. "През последните години порнографията сред децата и онлайн педофилията са се увеличили, като жертвите са съвсем невръстни - до 5 г., дори има бебета на месеци. До момента у нас е имало два случая на свалени и ликвидирани сайтове за детска порнография на български сървъри.



Най-лесно педофилите се свързват



с жертвите си чрез онлайн сайтове за игри, социалните мрежи, където се представят с чужда самоличност и имат за цел да прехвърлят контактите с детето в чата. Там разговорите стават по-свободни, с което шансът да се събере сексуален материал от детето, за да бъде то шантажирано, се увеличава. А целта е извършване на още по-драстични сексуални действия", обяснява Георги Апостолов.

Друг начин да се стигне до детска порнография са така наречените сайтове за деца модели, които са напълно законни в цял свят. Провокативното онлайн държание на тийнейджърите между 13 - 16 г. също може да създаде интерес у човек с педофилски наклонности. Много лесно податливи на споделяне в интернет с възрастни са и по-емоционалните деца, които трудно общуват и споделят при пряк контакт.

Практиката показва, че заради разминаването в законодателството в различните държави борбата с вредното и незаконното съдържание в интернет е доста трудна, защото някъде то е законно. Два български нацистки портала например си съществуват спокойно онлайн, тъй като у нас са нерегламентирани, но са хоствани в САЩ. А от там отказват да ги свалят, защото според американската конституция съдържащото се в тях представлява свобода на израз, казва Георги Апостолов.

Всеки потребител може да подаде сигнал до Националния център за безопасен интернет, когато нещо в интернет го обезпокои, а специалистите ще преценят как да действат според закона.