Протестите по булевард "Истиклял", който е главната търговска улица в центъра на Истанбул, не са нещо ново. През изминалата година турците протестираха срещу влошаващото се състояние на свободата на словото; безразсъдния строителен бум; проектозакон, поставящ нови ограничения за извършването на аборт; начина, по който правителството реагира на гражданската война в съседна Сирия; хвърлянето в затвора на стотици високопоставени генерали по обвинения в подготовката на преврат; задържането на хиляди кюрдски активисти, обвинени в разпространяване на идеите на Кюрдската работническа партия (ПКК), която за Турция е терористична организация, и срещу въведените съвсем наскоро поредни ограничения за продажбата на алкохол.

Сегашните масови протести срещу умереното ислямистко правителство на премиера Реджеп Тайп Ердоган, които продължават от няколко дни, са съвсем различни. Според наблюдатели те са най-големите през последните години. В петък вечерта хиляди хора тръгнаха по "Истиклял" към площад "Таксим", където първо бе запалена искрата на продължаващите вече пети ден вълнения. На следващия ден, когато органите на реда се оттеглиха от площада, пристигнаха още повече демонстранти - десетки, ако не стотици хиляди. Оттогава протести и сблъсъци избухнаха в много други градове в Турция, включително и в столицата Анкара. Арестувани са над 1000 души и повече от 80 бяха ранени по време на 90 демонстрации в цялата страна според данни на Министерството на вътрешните работи. Лекари доброволци около "Таксим" обаче преброиха, че ранените са повече от 1000 души.

Всичко започна на 27 май в малък парк, намиращ се точно зад площад "Таксим", където група активисти се събраха, за да протестират срещу плановете районът - едно от малкото останали зелени пространства в центъра на Истанбул - да бъде превърнат в копие на казарми от времето на Османската империя и в търговски център. В следващите няколко дни, когато строителните работници започнаха да изкореняват дървета, полицията често атакуваше разпъналите палатки демонстранти със сълзотворен газ, палки и водни оръдия. Снимки на ранени млади мъже и жени незабавно започнаха да се въртят по телевизията и в социалните мрежи, разпалвайки народното недоволство. Организациите, защитаващи човешките права, осъдиха остро прекалената употреба на сълзотворен газ срещу невъоръжените демонстранти.



Напрежението ескалира в петък сутринта,



след като полицията пак нахлу в парка Гези, като запали палатките на протестиращите, използва сълзотворен газ и десетки бяха ранени. В края на деня улиците, водещи към "Таксим", бяха претъпкани с хора. Недоволството на всички, противопоставящи се на правителството, изглежда, се сля в едно. На булевард "Истиклял" 21-годишната Зейнеп, която участва в протестите още от първия ден, недоволства, че са били затворени държавните театри. Тя се оплаква от полицейската жестокост и от проекта за застрояване на района. "Не ни трябват повече търговски центрове, необходими са дървета и зеленина", крещи тя, а думите й се смесват с призивите за оставка на премиера Ердоган. Наблизо две тийнейджърки обвиняват Ердоган, че ограничава свободата на словото и тласка Турция - светска държава, в която мюсюлманите са мнозинство - към ислямско управление.

На успоредния булевард, намиращ се близо до "Тарлабашъ" - беден квартал, от който хората са били насила изселени, за да се реализира скъпият проект, протестите прераснаха в насилие. Плакати, рекламиращи проекта, са запалени. Група млади мъже събарят металните ограждения, поставени около мястото, където се строи нов тунел, част от който също е в пламъци. "Ние сме срещу проекта за парк, ние сме срещу "Тарлабашъ", убийствата на кюрди. Ердоган не позволява на хората да дишат", крещи един от тях. "Ние сме срещу всичко". Мъж на средна възраст, който стои наблизо, обвинява правителството, че се намесва в Сирия. "Те пращат джихадисти в Сирия, те са тези, които са отговорни за Рейханлъ", казва той, като говори за бомбения атентат от 11 май в пограничния турски град Рейханлъ, при който загинаха 52-ма души. Полицейски хеликоптери кръжат в небето.

В странична уличка малка група демонстранти, част от които са се подслонили до високите стени на френското консулство, хвърлят камъни по полицейските камиони, паркирани от другата страна. В другия край на улицата, близо до малък суши ресторант, млад мъж, заобиколен от хора, сред които и лекарка, лежи неподвижен на земята, а от челото му тече кръв. До него пенсионерът Хасан Гюмюш трепери от яд. Евтина хирургическа маска виси на брадичката му. "Полицията няма срам, вижте какво са изстреляли по мен - 77-годишния човек - казва той, докато стиска силно гилза в ръката си. - Ще покажа това на децата и на внуците си, дори и в рамка ще го сложа." Той е дошъл, за да подкрепи защитниците на околната среда. Чашата на търпението му отдавна е преляла, не само новите ограничения за продажбата на алкохол. Ердоган обяснява, че мярката е наложена, за да се запази здравето на нацията, но опонентите му виждат в нея поредно доказателство за бавното ислямизиране на Турция и превръщането на управлението на премиера в авторитарно. "Не пия алкохол", казва Гюмюш. "Кой си ти, за да ми казваш да не пия? Баща ми или дядо ми? Не можеш да ми казваш как да живея!". Когато спира да говори, младият мъж, който лежи на земята и главата му вече е бинтована, се опитва да се изправи на крака.



В речта си в събота Ердоган държа предизвикателен тон



Проектът за "Таксим" ще продължи да се изпълнява, заяви той, като нарече "маргинални групи" демонстрантите, окупирали площада. "Ако се съберат стотици хиляди хора, то аз ще събера един милион!", заяви той, обръщайки се към опозицията. Това бе риторика, целяща да активизира верните членове на партията, а не да успокои протестиращите. Тя е симптоматична за това, което на първо място изкара хората по улиците - арогантността на управляващите. Часове след словото на Ердоган тълпите от хора отново излязоха на "Таксим".

За правителството, което се радва на подкрепата на почти половината от населението, има привиден монопол върху властта и за десетилетие постигна безпрецедентен икономически растеж - икономиката отчита ръст средно с по 5% годишно, откакто Партията на справедливостта и развитието пое властта през 2002 г. - демонстрациите обаче са далеч от погребален звън. Те са зов за пробуждане. Смята се, че Ердоган, който няма право да се кандидатира за трети път за министър-председател, планира да стане президент през 2014 г., но не и преди да бъдат направени конституционни промени, които да дадат на държавния глава изпълнителни правомощия, както в САЩ или Франция. Продължаващите протести, повече от всичко преди тях - включително и усилията на до голяма степен безсилната политическа опозиция - заплашват да провалят тези планове завинаги.

В протестите участваха



главно млади левичари, екоактивисти и поддръжници на светската държава,



като всички са противници на правителството, но много малко са религиозни консерватори. За Ердоган най-голямата опасност е консервативните мюсюлмани, които са в основаната на Партията на справедливостта и развитието, да се изплашат от снимките на полицейска жестокост и да започнат да се присъединяват към протестиращите. Това може да се окаже една от причините, поради която правителството изтегли полицейските сили от "Таксим" и затегна контрола върху медиите по-видимо отвсякога. Много медии омаловажиха протестите. В събота темата изобщо не съществуваше за един от водещите вестници в страната, който е собственост на зетя на премиера. По-късно същата вечер, докато в Истанбул и други градове продължаваха сблъсъците между полицията и демонстрантите, водещият новинарския канал CNN Turk излъчваше кулинарно предаване, както и документални филми за романист от 70-те години, за обучение на делфини и пингвини.