Унгарска гражданка осъди родината си в Европейския съд за правата на човека в Страсбург за наложения рекордно висок данък от 98% върху обезщетения, които държавни служители получават при прекъсване на трудовите си правоотношения. Властите в Будапеща са нарушили правото на частна собственост на гражданите, като са въвели толкова висок налог, се казва в решението на седем магистрати, произнесли се по съдебния иск, заведен от унгарката Н.К.М.

59-годишната ищца е работила в Министерството на външните работа в Будапеща в продължение на три десетилетия и е уволнена на 28 юли 2011 г. Заради прекратяването на трудовите правоотношения след дългогодишна служба чиновничката по закон има право да получи обезщетение в размер на осем месечни работни заплати. В нейния случай сумата възлиза на 5.9 млн. унгарски форинта (около 20 000 евро).

През 2010 г. унгарският парламент приема разпоредба, въвеждаща



нов данък върху доходите,



които държавните чиновници получават при прекратяване на трудовите им правоотношения. Обезщетенията им обикновено възлизат на десетки милиони унгарски форинти, срещу което негодува цялото общество. Целта на новия закон е да се намалят изключително високите суми, които получат уволнените или напуснали чиновници, за да се тушира социалното недоволството срещу тази практика и да се намалят държавните разходите във време на икономическа криза. В края на 2010 г. обаче Конституционният съд в Унгария се произнася, че разпоредбата за новия данък е в разрез с основния закон на страната и на 6 май 2011 г. тя е отменена. Седмица по-късно влиза в сила е нова поправка в Данъчния кодекс, с която е въведен необлагаем лимит от 3.5 млн. форинта (около 12 000 евро). Тя обаче остава в сила и не е отменена. Влизането й в сила се случва 10 седмици преди ищцата Н.К.М. да бъде уволнена от Министерството на външните работи. Благодарение на новите данъчни промени тя е принудена да плати рекордния данък от 98% върху 2.4 млн. форинта (около 8000 евро) от сумата, която е получила като обезщетение за уволнението си - това са парите, с които обезщетението й е надхвърлило установения от правителството необлагаем лимит. През 2011 г. данъкът върху доходите на физическите лица е 16%.

В съдебния си иск до Европейския съд за правата на човека, който е подаден на 19 октомври 2011 г., унгарката се оплаква, че налагането на данъка от 98% върху част от изплатеното й обезщетение е



неоснователно лишаване от собственост,



без да разполага с ефикасни вътрешноправни средства, за да се защити. Член 14 от Конвенцията пък забранява дискриминацията, а ищцата смята, че е жертва на дискриминация, тъй като свръхвисокият данък се налага само върху обезщетенията, изплащани на определена група от хора - уволнените или напусналите държавните институции.

Съдиите от Страсбург приемат мотивите й за основателни и осъждат унгарското правителство на премиера Виктор Орбан да плати на ищцата обезщетение от 11 000 евро, както и други 6000 евро за съдебни разходи. В решението си магистратите от Европейския съд за правата на човека се позовават на Член 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ), който гласи: "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост...", както и на член 13, според който "всеки, чиито права и свободи, предвидени в ЕКЗПЧ, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти". Съдиите приемат полагащото се обезщетение на Н.К.М. като нейна собственост, тъй като по закон тя има право на нея, въпреки че реално жената не е получила пълното си обезщетение без данъчно облагане.



Ицщата получава сумата



след данъчно облагане, като работодателят удържа парите и директно ги превежда в държавната хазна. Според магистратите в Страсбург обезщетението не е просто паричен актив, а е важна социална придобивка за останалите без работа хора, за да имат препитание докато намерят нова работа.

Унгарският адвокат Даниел Карзаи заяви пред местното Инфорадио, че около 50 подобни съдебни иска чакат да бъдат разгледани от Европейския съд за правата на човека. Унгария може да обжалва присъдата, която не е окончателна. Ако Будапеща реши да оспори решението на магистратите в рамките на три месеца от произнасянето му, то казусът ще бъде прехвърлен към Голямата камара, която трябва да прецени дали има основание да го разгледа или не. Ако го разгледа, то нейното решение ще бъде окончателно. В противен случай произнесеното от по-долната инстанция решение става крайно и не подлежи на обжалване. Говорител на правителството обяви, че правният екип се запознава детайлно със съдебното решение и все още не е взело решение за бъдещите си действия т.е. дали ще обжалва, или ще изплати на бившата държавна служителка Н.К.М. присъденото й обезщетение.