Обещавайте това, което ще направите, защото хората са объркани. Ходете редовно на работа. Срещайте се с електората, поне веднъж на 3 месеца. Трябва да има референдум за броя на депутатите и трябва да им се намалят заплатите. Тези изисквания към новите депутати предявяват избиратели от Русенска област по време на предизборната кампания. Желанията им са стриктно записани от олимпийския шампион по стрелба Таню Киряков в малък кафяв тефтер.

Таню Киряков не е бил дори общински съветник, няма партийна книжка и на младини даже е изключван от комсомола, след като си позволил да попита защо по време на лагерите в спортната база на "Дианабад" не остават спортни вестници, но винаги има "Работническо дело". Той обаче вече е част от 42-рото народно събрание, в което влиза от гражданската квота на БСП. Навива се трудно да се кандидатира, първоначално с идеята, че ще може да направи нещо за разсипания български спорт, и след много убеждаване от страна на треньорката на златните ни момичета в художествената гимнастика Нешка Робева и на шефката си в стрелкови клуб "Левски" Бранимира Цветанова. "И до ден днешен мисля, че ако нещата продължат по начина, по който бяха всички парламенти - лично облагодетелстване или интриги кой на кого, защо - това е далеч от мен", признава Таню.

Другото, което го вкарва в политиката, са непосилните наеми, които се искат от спортните клубове. МВР например иска 5000 лв. месечно за стрелбището в столичния кв. "Гео Милев". За басейна "Спартак" наемът е 50 000 лв. В същото време двата клуба на "сините" стрелци, които са в обществена полза, нямат не 5000 лв., а 5 лв., за да вършат нещо наистина в обществена полза. "Докарали сме се да искаме пари от децата, за да ги изкараме на някакво ниво, а не обратното", обяснява Киряков.

Докато обикаля предизборно над 15-20 селца и градчета в Русенския регион, Таню Киряков получава само два пъти въпроси, свързани със спорта. "На хората не им е до спорт сега. Те се оплакаха от рекет над производителя, над бизнеса - среден, малък, всякакъв. Оплакаха се, че не се осигуряват пазари на продукцията им", споделя Киряков. И разказва историята на дребен животновъд, който направил тенекии сирене и дошли да му ги изкупуват по 1.20 лв. килограма. На него му излязло 4.30 лв. да го произведе. Човекът отсякъл, че



може да хвърли сиренето си в реката да гние, но няма да го даде за тази цена.



"Българските земеделци и животновъди са готови да отглеждат и зеленчуци, и овошки, и животни, всякакъв вид продукция, но искат гаранция, че ще имат пазар и ограничаване на вноса", убеден е Таню. Решението как да стане това чува от румънския премиер Виктор Понта, който през април дойде в Русе да подкрепи кампанията на БСП. "Човекът и цялата му делегация дойдоха с автомобили румънско производство. Той каза, че пие само червено вино румънско производство, защото е обещал на румънския народ. Сподели, че 80% от продукцията в големите вериги магазини в Румъния е местна и това е по закон. Не мога да разбера как в България винаги се оправдаваме, че ЕС иска нещо, а то се оказва, че всяка страна си е направила някаква квота. Французите за червеното си вино например. И никой не ги наказва, че слагат бариера за другото вино", чуди се Киряков.

В своето тефтерче с проблеми и искания Таню е записал идеите на земеделци срещу сивия сектор там. Като даване на субсидии за реализирана продукция, а не на декар земя. Обяснили му, че мнозина декларират много декари, а обработват по-малко. Когато субсидията е на продукция, е ясно колко може да се изкара от декар, следователно колко земя реално е обработвана. Хората искат и ограничаване на размера на земята, за която се получават пари, например до 6000 дка. Казват, че такова ограничение има в САЩ. "Един човек ми обясни, че той има 5000 дка, но първо раздават субсидии на хората с много земя и за малките производители не остава нищо. Сеят се само 4 вида култури - рапица и житни, защото излиза, че на този земеделец му е по-лесно да купи 10 трактора, 10 комбайна, да наеме 10 работници - едни и същи орат, после сеят, жънат. Няма нужда от работна ръка. Докато в зеленчукопроизводството, в овощарството, в животновъдството трябва такава. Друг поискал да му дават за всяко продадено агне освен пари и 2 кг фураж.

Другите искания са: военни и полицаи да получават по половин пенсия, когато работят, както и преизчисляване на всички пенсии, така че размерите им да бъдат адекватни. Да падне ДДС за лекарствата, да се намали потребителската такса при лекарите, да се премахне данък лихва, въведен от ГЕРБ. Искат повече внимание към малкия и средния бизнес и равнопоставеност с големия. Работодателите искат за фалиралите фирми, които могат да се възстановят, както и на земеделци и животновъди, да се отпускат преференциални кредити и да имат гратисен период от 5-6 г. без данъци. "През това време те ще са наели хора, които няма да чакат социални помощи и които ще си плащат данъци и осигуровки", казва Киряков.



Хората си искат училищата и лекарите на село



В едно село му се оплакали, че закрили училището с обещанието да извозват децата до най-близкото, но не го направили и сега семействата с лични средства ги карат да учат. Образователната система е безобразна, учебният материал - трудно усвоим, пише още в тефтерчето на Киряков. Самият той е завършил механотехникума в Русе в златните години на професионалното образование. В I и II курс по един ден работели в училищната работилница, а от трети нататък - по три дни в реалното производство. Учил студена обработка на металите, има разряд за заварчик, стругар и като трябва да си завари оградата или да си изработи детайл, не му се налага да вика майстори.

По време на предизборната кампания разбрал, че всеки иска да назначава хора с 10-15 г. опит,



никой не иска току-що излезли от университетите



Но знае и защо - покрай стажантската програма на социалното министерство, по която с евросредства се назначават току-що завършили на стаж, видял, че те излизат от университетите напълно неподготвени. А и по време на среща със студенти и преподаватели в Русе се ужасил от отношението на младите към образованието. "Едно момче се оплака, че трябвало да диктува по телефона отговорите на приятелката си, за да влезе в университета, понеже темата изтекла прекалено късно. Не смятах да се обаждам, но се вбесих. Попитах го защо трябва да й диктува. Като не е подготвена сега, ще кандидатства следващата година. Какъв човек ще излезе от университета, щом влиза по този начин", чуди се Киряков.

Естествено сред основните проблеми са ниските доходи. "Само с една овца, коза или крава издържам семейство", е записал оплакване на избирател Киряков. Той смята да систематизира исканията на избирателите от своя район и да ги даде на лидера на БСП Сергей Станишев. "Всички депутати, с които бях, си водеха записки. Ако всеки напише какво са искали хората от него и това се систематизира, ще се види кои са основните им проблеми, кои могат да се решат и как", смята новият депутат. Макар и без стаж на това поприще, той вижда една фатална грешка в българската политика: "Казваме: това сега е приоритет и захвърляме всичко друго. Да, сега няма пари за спорт, за кино, за култура. Но трябва да е ясно кога ще дойде времето да има и за тях."

Киряков в никакъв случай не се е отказал да търси решение и на проблемите в спорта, за които на първо време могат да се осигурят средства с преструктуриране на разходите. Категоричен е, че "ако поне едно от нещата, които пречат на хората в спорта, не тръгне да става и няма разбиране да се промени, аз нямам работа в парламента". И дори се замисля за работа в чужбина. Според него българите там пак работят за страната си, тъй като изкараните пари се връщат у нас чрез трансферите към близки и роднини.