|
| Димитри Иванов |
Тер-пим-пин значи управлявана демокрация на индонезийски език. Този език бил близък до малайския. Аз нито индонезийски, нито малайски разбирам, ала карай да върви, нали всеки говори за каквото не разбира. В тази моя писаница ще спомена и други езици: банкерски, гангстерски и брюкселски. Край на резюмето.
Мъд-рейкър (mud-raker, ровещ в калта) е разследващ журналист. Мъд-слингинг-мач е състезание по замеряне с кал; public mud slinging match е взаимно замеряне с кал в политиката.
Ралф Нейдър (Ralph Nader) написа книгата Unsafe at any speed за конструктивно опасни US автомобили и стана защитник на правата на потребителите. Адвокатският контраудар на автомобилната индустрия беше да го подслушва и да му пробутва красиви проститутки, за да го заснеме със скрити камери. За нахлуване в личното пространство (invasion of privacy) той осъди автомобилостроителите за половин милион долара, което не беше малко през 1966 г. Но парите победиха. Пет пъти Ралф Нейдър се опита да се кандидатира за президент на САЩ, но нито като независим успя, нито демократите го номинираха. За него агитираха само младите ентусиасти - the Nader raiders. Големите пари залагаха на кандидат-президенти, които щяха да им се отблагодарят. Оттогава насам големите пари винаги побеждават в САЩ. Сега и в света побеждават. ГМО, месо, помпано с хормони и други гадости, шистов газ, във всичко побеждават. И в България си наеха евтини лобисти за шистовия газ. Богатите са богати, понеже и от бедните купувачи умеят да печелят. Едва ли са големи печалбите на нашите "партньори", които ни пробутват рециклирани фрегати и трета ръка изтребители и други ненужни самолети и дори керосина си не плащат при съвместни учения. А ние - цървули няма, гайда иска, както е пословицата.
В българската енергетика, минно дело, електроснабдяване, водоснабдяване и топлоснабдяване е батак. Като започнеш със заробващите за години напред договори и свършиш със сметката за тока, която чичо Пенчо не проумява. Аз съм като чичо Пенчо - главата ми не ги побира тия изчисления и коефициенти. Знам само, че ме лъжат. Все ми е едно дали ме лъжат българи, притежатели на фотоволтаици, или чехи електроразпределители, или US "инвеститори" в български ТЕЦ, или канадски златодобивници.
Тези, които казват да има АЕЦ "Белене", ще ме излъжат, за да направят на мой гръб далавера. Тези, които казват да няма, ще ме излъжат, за да направят на мой гръб друга далавера. И едните, и другите накрая ще ми кажат: трябва да плащаш повече.
В енергетиката играят големи пари. Големи за нас, макар нищожни за US мащабите. Забавно ми е, че папагалстваме от US политически реалии. Имаме нашенски mud-rakers. Те казват: Ау, ние какво набарахме. Записи как в свой кръг управляващите си разговарят на гангстерски език (на тоа гъз че му откъснем зелката и пр.). Управляващите не били блокирали наркотрафика, ами го контролирали и канализирали, за да печелят от него. И се почна the mud slinging match. Мачлето. Мъд-рейкърите са му агитката.
Включват се и чужди играчи в мачлето. Външни "консултанти" ни препоръчаха лек за нашите главоболия в енергетиката. За главоболие най-ефикасният лек е гилотината, рекох си, като им видях препоръката. Препоръката е от ЕК и Световната банка. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер казал на "брюкселски език", че Румъния, България и Италия са "във фундаментален смисъл практически неуправляеми". Италианците възроптаха и немците ги извадиха от списъка на "неуправляемите". Румъния възропта на ниво външен министър (Титус Корлъцян). България ще роптае на ниво евродепутат (Ивайло Калфин). Не знам има ли значение на какво ниво си чешем езиците. Знам, че на дипломатическия език, като се каже "постигнаха пълно разбирателство", значи по-слабата страна е легнала на по-силната. Ако се каже, "разговорите бяха откровени", значи хванаха се за гушите. "Взаимноизгодно сътрудничество" нищо не значи.
Неуправляеми сме значи. Но демокрацията не е нещо управляемо. Макар че демагогията помага. "България е демократична страна", чувам да казват и се смея.
Президентът на Индонезия измисли как се управлява демокрацията. През 1957 г. той въведе в Индонезия "управляваната демокрация", the Guided Democracy. Нарече я Тер-пим-пин. Един милион индонезийци загинаха при Тер-пим-пин, "Трансперънси интърнешънъл" постави генерал Сухарто на челно място в света, той откраднал повече милиарди от всеки друг. Но може би не е много, понеже от Индонезия бе изсмукан много петрол и тя е най-голямата мюсюлманска страна в света. Нейното развитие бе гордост за Световната банка и МВФ, където няма паметници освен един и той е на Индонезия. Фоайето е много приятно. Големи обли камъни, по тях се стича вода, ромоли на водопадчета, а ти си пиеш кафето и говориш на банкерски език с домакините. Като го изпиеш и свърнеш вдясно, стряскаш се - статуя на шарено чудовище. Петел ли е, дракон ли е, не знам. От благодарност към МВФ и банката от Сухарто. Този генерал за втори път ме стресна. Едно време се отби в София на път за Белград. Аз бях прост преводач с нула желание да се издигам до репортер, но началникът на БТА мен прати, щото съм знаел английски, и аз хъката-мъката отидох. Нямахме звукозаписни джаджи, стенография така и не научих, прилежно записвах, забил нос в бележника, когато един пръст ми се заби в диафрагмата: "И ти!"
И този, и онзи в залата, и аз... всеки можел да разбере the Guided Democracy, Тер-пим-пин. Който не разбира Тер-пим-пин, has a bee in his bonnet. Идиоматичен английски. Пчела му бръмчи под шапката. Дали отговаря на нашето "в главата ти има бръмбари"?
Приятелят ми Богомил Герасимов беше дипломат в Индонезия и написа книгата "Бутилка бръмбари от Мали". Не съм ги виждал тези светещи бръмбари. Представям си ги като големи светулки. Една бутилка бръмбари като нямаш електрическо осветление. Добра идея.
Онзи ден пакистанският премиер Науаз Шариф каза горчиво: Пакистан има атомна бомба, но няма електричество. Трагедия. Tragedy. Pakistan has nukes but no power (Nawaz Sharif's speech marking the 15th anniversary of Pakistan's first successful nuclear weapons test).
Умна мисъл. Поне религия няма в нея. Преди 15 години вестници в ислямския свят възвестиха триумфално: "Бомбата на Аллах!"
Не вярвайте, че религиите облагородяват. Мен ме научиха да лъжа. Лъжех йезуитите, че съм еврейче, понеже еврейчетата ги освобождаваха от час по катехизис и те ритаха футбол и аз предпочитах да ритам на "преото" (Le Preau) на френския колеж в "Лозенец", вместо да съм в час по вероучение. Еврейчетата знаеха, че не съм еврейче и не ме издадоха. Едно благочестиво българче християнче ме издаде и - вай вай какъв скандал!
Комунизмът беше религия. Българските "диаматчии" прилежно цитираха Жданов: "Светът е разделен на два лагера - лагера на мира и социализма и лагера на империализма и подпалвачите на войни." Сега "диаматчиите" се преименуваха на "политолози" и пак папагалски цитират, но сега цитират Чърчил за "демокрацията".
Чърчил, като изключим мелнишкото червено, не харесваше българското и не ни разбираше. Жданов от всичко разбираше, той и от музика разбираше и разгроми "упадъчните залитания" на Прокофиев, Шостакович и Хачатурян. За подпалването на войни Жданов излезе прав; я колко войни подпалиха натовците по света и ние барабар Петко с мъжете. Ала за двата лагера Жданов сбърка. Оформи се трети лагер - на неприсъединилите се. Те казаха: няма да се присъединим нито към комунистическия лагер, нито към капиталистическия. Ние сме третия лагер - лагерът на неприсъединилите се.The Nonaligned. Тер-пим-пин.
Основаха го в Бандунг, Индонезия, новоосвободили се колониални народи от Азия и Африка. Отначало бяха Индонезия, Египет, Гана и Индия. Идеолозите му бяха югославският маршал Йосип Броз Тито, индонезийският президент Сукарно (след него Сухарто), египетският Гамал Абдел Насър, ганайският Кваме Нкрума, премиерът на Индия Джавахарлал Неру. После Бирма (Мианма), Цейлон (Шри Ланка), Пакистан, общо 29 държави. През 1996 г. министрите им се събраха в Картахена, Колумбия, и бяха 115 (сто и петнайсет). Съветът за сигурност на ООН ги блокираше ефикасно, но в Общото събрание на ООН те накланяха везните, макар че рядко гласуваха анблок. Извинявайте, че на френски го казвам (анблок), но така се казваше. Пък и като слушам как журналистите и политолозите (старите диаматчии) казват "На ангро" и "дЕжа-ву" ... Те френски може и да не знаят, но "брюкселския новоговор" го научиха. В романа на Оруел имаше Newspeak, сега има Eurospeak. Дървеният брюкселски език на еврочиновника, говорещ за "практически неуправляемите във фундаментален смисъл Италия, Румъния и България".
"Няма да говориш като празноглав парижанин! Няма да казваш соасант-дис, ще казваш "септант". Ще казваш "нонант", а не катр-вен дис", учеше ме на брюкселски моята брюкселска леля Лили. Не исках да живея в Брюксел. Във Варна, Пловдив, София - бос на гоненица на улицата и като влезеш в един двор през дупката в оградата, излизаш от другия двор, а в Брюксел не можеш. Скука. Братовчедите ми показаха забележителност - най-високата точка в Белгия, 694 метра. Аз казах презрително, че връх Мусала е по-висок. Така си е пък. Не исках да говоря брюкселски със "септант" и "нонант". Камо ли фламандски, конски език, макар че се възхищавах на тежките фламандски коне с масивно телосложение и копита колкото чинии, които на парада теглеха гаубиците.
Но ето че в родната ми България ме залива чиновническият брюкселски новоговор. Newspeak. Да говориш празни приказки с апломб, папагалски да повтаряш приоритети, приоритети. Приоритетно. По-приоритетно. Най-приоритетно. По-оптимално, най-оптимално. Най-минимално, най-максимално. Езикът и мисленето са свързани наистина. Дефектите в говоренето издават дефектно мислене. Стана тя каквато стана. Стана Тер-пим-пин.
Jusautor DI copyright
