Групата Macro Watch изготви доклад "Варианти за икономическа политика. Предимства и недостатъци" с цел да изведе идеите за постигане на икономически растеж, просперитет и намаляване на бедността в България. Докладът е изготвен въз основа на обсъждания, проведени в периода октомври 2012 - март 2013 г., като анализира близо 200 мерки и предложения и дава препоръки. Това е четвъртата статия, представяща за читателите на "Сега" най-съществените изводи на Macro Watch. Пълния текст на доклада може да намерите на адрес: http://osi.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=597

........................................

Изследване на Европейската комисия за новите страни - членки на ЕС, показва, че България може да намали двойно бюджетните си разходи, като подобри ефективността на харченето. Иначе казано, българският държавен бюджет може да постигне двойно по-добър резултат, без да се налага да увеличава разходите, само чрез повишение на ефективността. БОРКОР - Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, например изчислява, че само от подобрение на процедурите по обществени поръчки могат да бъдат спестени 1 милиард лева годишно.

Държавните разходи пряко влияят на икономическия растеж. Но не всяка публична инвестиция има добър ефект. Някои страни например харчат много за образование, но резултатите въобще не са впечатляващи. А други с по-малко инвестиции имат образование на световно ниво. Редица изследвания показват, че увеличение на правителствените разходи с 10 процентни пункта води до 0.5-1% годишно по-нисък икономически растеж в развитите страни. По-големият размер на правителството е по-вреден в държави с ограничени граждански и политически свободи.

В последния доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност България е на 89-о място в света по показателя "ефективност на бюджетните разходи", което означава, че е "прахосник". За сравнение в тази класация Естония е на 47-о място, а Финландия е девета.

Размерът на българското правителство - като бюджетно преразпределение - е към 40% от БВП. То не е от най-големите, но не е и от най-малките и е далеч от оптималното ниво. България е твърде бюрократизирана и свръхрегулирана, с твърде много власт на администрацията. Проблемите са и в структурата, и в ниската ефективност на държавните разходи. Което всъщност е добра новина - означава, че може да се постигне значително подобрение без нужда от големи допълнителни ресурси.

Все още



българската държава е работодател на 27-28% от наетите



в икономиката - пряко (чрез бюджета) или косвено (чрез държавните предприятия). Премахването на ранното пенсиониране на определени категории държавни служители ще спести огромни публични разходи. Друга важна стъпка е премахването на възможностите за ранно пенсиониране на "инвалиди" с фалшиви телкове.

Когато държавата майка е навсякъде, рисковете растат. Загубите - също. Държавни предприятия, като БДЖ или ВМЗ, тежат на бюджета. Други, като НЕК, затъват в проблеми заради политизирането на стопански решения.

В силно регулираната държава частният сектор е притиснат от лавина закони и подзаконови актове, задушават го избирателен контрол и корупционна преса. Ясно е какво трябва да се промени - необходими са малко, но ефективни регулации, ако искаме по-добра бизнес среда и по-магнетичен инвестиционен климат. Чудесна мярка в тази посока е



преминаването към безхартиено правителство -



- преход към електронни услуги, е-кореспонденция, е-деловодство, е-подпис. Това води не само до намаляване на бюрокрацията, но и до спестяване на разходи и до екологични предимства - чрез икономиите на хартия, мастило, принтери, копирни машини, кламери, куриерски, пощенски услуги и др.

Тази мярка има противници, защото може да наложи съкращения на чиновници. Но представете си милионите фирми и граждани, на които електронното управление ще спести чакането по опашки и гишета и пътуването до различните служби и ведомства.

Ръка за ръка с тази мярка върви и въвеждането на възможността за плащане с банкови карти на място или през интернет на всяко гише или сайт. Електронните плащания са неделима част от е-правителството. Те са лесни, удобни и спестяват обичайните такси, които сега банките събират за преводи на суми от фирми и граждани към държавния бюджет, към ведомствени и общински бюджети.

Жалко е, че бе пропусната възможността при масовата смяна на документите за самоличност да бъдат поставени чипове в личните карти, така че те да се ползват като ключ за достъп до всякакви електронни услуги. Естонците ползват навсякъде личните си карти за е-идентификация, дори албанците вече имат лични карти с чип. Разбира се, това върви с изградена инфраструктура на е-правителството - богат набор от е-услуги, какъвто у нас още няма. Всичко това може много бързо да се промени.

Крайно време е в България



програмното бюджетиране да започне да се прилага реално, не проформа.



Още не сме скъсали с историческия модел на финансиране - щом в предишния бюджет МВР и Министерството на отбраната са получавали най-големите "порции", и занапред трябва да е така. Необходим е квантов скок в бюджетното управление, така че харченето да се предшества от сериозни анализи и аргументи и разходите да се правят за ефективни програми и проекти. Отделен въпрос е, че администрацията не е готова, а политическото ръководство не разбира важността на програмното бюджетиране.

Много важна мярка е последващата оценка. Само така ще се сложи край на фиктивното програмиране. Сега чиновниците пишат "програми", а после никой не следи какви са ефектите. Трябва да се въведат ясни индикатори за оценка на изпълнението, а заедно това да се предвидят и санкции за лошо изпълнение. Следващата стъпка е програмите, които не са показали ефект, да бъдат закрити и ресурсите да бъдат пренасочени там, където ще работят.

Добре е периодично да се прави пълен преглед на публичните разходи - примерно на всеки пет години. Това е начинът да се откроят и орежат неефективните и ненужните разходи и освободените средства да се насочат там, където има полза от тях. Минусът е, че такъв преглед се прави бавно и е много трудоемък. Освен това политиците предпочитат мерки, които дават бърз и очевиден ефект, а тази мярка не е такава. Пък и рязането на разходи винаги е политически трудно.

Министерствата са едри собственици на сгради и терени, които най-често не управляват добре. Ето една "еретична" идея -



ведомствата да бъдат третирани като наематели



и да плащат за обитаването на сградите. Това ще ги насърчи да използват по-добре предоставения им фонд и да се освобождават от всеки ненужен квадратен метър площ. Рискът е ясен - ще има съпротива и сблъсък с "културата на безплатното" в държавния сектор, но си заслужава. При това някои решения са съвсем прости - например продажбата на излишни държавни имоти, но само при условие, че получените средства се реинвестират. Ако процедурите са прозрачни и състезателни, няма да има нагласени продажби.

Много подобрения са възможни в работата с еврофондовете. Сега разпиляването на европейските пари на принципа "за всекиго по нещо" към всички министерства води до липса на видим резултат в която и да е област. Средствата от ЕС не могат да решават всякакви проблеми. За да имат ефект, еврофондовете трябва да се насочат към проекти с принос към икономиката, не просто да се похарчат. Ето защо Macro Watch препоръчва фокусиране на eврофондовете към няколко важни приоритета и преследване на продуктивност, не на усвояване.

Много "хляб" за икономии на разходи има и в обществените поръчки. При повече прозрачност и състезателност - чрез строги санкции за нагласени процедури и надути цени, разходите ще са по-ниски и повече фирми ще могат да участват в повече търгове.