Тазгодишният изпитен маратон за учениците от IV, VII и XII клас приключи. Истинската картина за нивото на образование обаче остава леко размазана и не е много ясно какво наистина знаят и не знаят българските ученици. Постоянно повтарящи се с предишните години изводи, непълна и некачествено представена статистика, опит за прикриване на резултатите на слабите ученици, лоша организация - това са изводите от тазгодишните "презентации" на министерството на образованието. И още нещо, което няма пряко отношение към представянето на децата, но е показателно за отношението на министерството към проблема - новият министър на образованието проф. Анелия Клисарова присъства само в първите 10 минути на пресконференцията, на която бяха обявени резултатите на учениците от VII и XII клас. Необяснимо е подобно пренебрежение към най-важното събитие в областта на средното образование - годишните изпити на два випуска. Именно резултатите от тези изпити са особено показателни за нивото на грамотност.

Ето какво "откри" МОН за постиженията и пропуските на учениците от различните випуски тази година.



IV клас



Учениците решават лесно задачи, зададени по познат начин и свързани с автоматизирани знания. Децата лесно се справят с въпроси за значението на думите и видовете изречения. В края на началния етап обаче учениците трудно откриват кои са нравствените послания в творбата, не умеят добре да тълкуват поведението на героите, не могат да аргументират личния избор и да доказват собственото си мнение. Основните пропуски по математика са в задачи, които изискват от децата логическо мислене и прилагане на изучени знания в нестандартна ситуация. По "Човекът и обществото" с най-нисък процент на успеваемост са въпросите, свързани с прилагането на комплексни знания в определена ситуация и с абстрактно знание - например права и задължения на гражданите. Задачите за разбиране на жизнени процеси и физични явления са затруднили най-много учениците по "Човекът и природата". Учениците се затрудняват при работа със схема.



VII клас



Най-често грешки по български език и литература се допускат при членуването на съществителните и при двойно "н" на прилагателните, при променливо "я", при редукция и асимилация на съгласни звукове, неправилна замяна на букви "и" и "й", при употреба на главни букви. Често допускани са грешките при пунктуацията на сложното изречение и на обособените части и при неточности поради непознаване на лексикалното значение на някои думи. При преразказа пропуските са най-често свързани с повторение на глаголи и използване на еднообразни изречения (60%). Около 45% от учениците предават съдържанието като цяло, но пропускат или разместват важни епизоди от творбата. По математика около 70% от седмокласниците не владеят понятието решение на линейно неравенство, същият е делът на учениците, които не умеят да моделират с част от число. Най-честата причина за грешките е невнимателното четене на условието. 41% от учениците, които са решавали четирите задачи за кандидатстване в гимназиите, изобщо не са се справили с тях. Седмокласниците не могат да решават задачи, при които има текст за четене с разбиране на дадена информация или инструкция за постъпково решение и не могат да създават алгебричен модел на житейска ситуация.



XII клас



Пунктуацията продължава да мъчи учениците чак до края на гимназията, показват резултатите от матурите. Все по-малко ученици решават вярно задачите за правилно прилагане на пунктуационните правила - 62% през 2013 г. в сравнение с 68% през 2012 г. Увеличава се броят на зрелостниците, които не могат да работят с текст. Учениците не могат да формулират собствена теза и да я защитят дори в рамките на 3-4 изречения. Едва една пета от гимназистите успяват да напишат кратко и сбито резюме по текст. По останалите предмети най-драматично (традиционно) е положението по география - над 25% от избралите матурата по този предмет са със слаби оценки (за сравнение двойките през 2012 г. са 17%).



Каква е равносметката?



Учениците нямат проблем със задачи, свързани с възпроизвеждане на готови знания, но срещат големи трудности при задачите, които изискват от тях да разсъждават, да мислят логично и да се изразяват със свои думи. Разчитането на графики и схеми, осмислянето на житейски ситуации или работата с текст - това са основните пропуски на учениците. Тези слабости се появяват, когато се проверяват едни и същи знания и умения, в единия случай са в задачи с един верен отговор от четири възможни, а в другия трябва сами да формулират правилния отговор под формата на теза или резюме. И още - децата се научават да прилагат стратегии за решаване на примерни тестове, а не да прилагат знанията си в разнообразни по вид задачи.

Тази слабост на българската образователна система е общоизвестна и периодично се напомня като извод в международните изследвания за грамотността на 10-годишните и 15-годишните ученици (IV и IX клас). Оправдано ли е тогава хабенето на милиони левове всяка година и много нерви на родители и деца, за да излязат накрая експертите на МОН и да повторят общоизвестни факти и да отчитат като голям успех повишаването на средния успех с 5, 6 или 8 стотни? И в същото време чрез статистически трикове да прикриват данни за дела на неграмотните или пък да не съобщават успеха на всички училища в страната (а не само на десетте училища - забележете - с над 20 ученици с най-добър или най-лош успех)? Данните за успеха на трите випуска са публични - пълната статистика трябва да е достъпна на сайта на министерството. Недопустимо е репортерите да си пресмятат сами (?!) колко са двойките по български език и литература и по математика на учениците от VII клас само, защото чиновниците са решили да представят дела на слабите оценки като процент от общия брой явили се. В министерството работят на щат над 400 експерти, които получават заплата от данъците на родителите, чиито деца са подложени на майския изпитен маратон.

Правилната употреба на базата данни от всички проведени до момента изпити предполага изготвянето на подробен (публичен) анализ на пропуските на учениците и конкретни стъпки за решаването им. Подобен анализ би трябвало да стане основа за изготвянето на нови учебни програми, които адекватно да отразяват новостите в преподаването и в развитието на познанието. На децата са нужни такива промени, които да ги направят мислещи граждани, които могат свободно да се изразяват и да защитават позицията си по даден проблем. Но в контекста на събитията от последните месеци натрапчиво идва въпросът - иска ли кликата от политически партии, които се сменят начело на държавата, да си позволи такива граждани.