Преди да стане министър на отбраната, Ангел Найденов беше един от най-подготвените депутати по въпросите на отбраната. Като бивш възпитаник на военноморското училище във Варна той се възприема и добре от военните. Може би затова още в първите си дни декларира, че ще работи заедно с генералите по реформата в армията. Какво обаче още предстои да направи в МО?



- Министър Найденов, вече се запознахте със ситуацията в Министерството на отбраната. Какво наследство получихте?

- Състоянието е доста по-тежко и по-критично, отколкото си го представях. Досега смятах, че имам добър поглед върху това, което се случва в МО и въоръжените сили, но съм изключително неприятно изненадан от това, което заварвам. Това няма как да е резултат от работата на служебния министър. По-скоро имам повод да кажа добри думи за работата на министър Тодор Тагарев. Той поне успя да възстанови някакво спокойствие и нормалност в работата на министерството и в отношението с командването на въоръжените сили. Казвам критично от гледна точка на постоянното орязване на средства и на програми, които се реализират в МО и въоръжените сили. Самият факт, че в новия пакет с цели за способности, приет на срещата на министрите на отбраната от НАТО миналата седмица, половината от одобрените за България са наследство от предишни години, е достатъчно показателен. По отношение на средствата, които отделят за текуща издръжка и капиталови разходи, нещата наистина са критични. Изпълнението на задачите и отговорностите, които имат армията и МО, се изпълняват с огромно напрежение и в някаква степен с риск за хората.

- Смятате ли, че това критично положение в МО и армията е в резултат на смачкването на военната експертиза от ръководството на МО по времето на ГЕРБ?

- В някаква степен да. Защото тогава, когато се пренебрегва, а в някои случаи и игнорира, мнението на щаба на отбраната и командирите, ефектът е отрицателен. Например реализацията на плана за развитие на въоръжените сили. Очевидно е, че по отделните дейности в него има разминаване на мненията на цивилното и военното ръководство.

- Става дума за съкращаване на поделения?

- Да, за предислокация, за трансформиране на военни части. Например до този момент не намирам достатъчно аргументи за трансформацията на бригада "Специални сили" в полк или в закриването на бази от бригада "Логистика". Дори заради самия факт, че няма отговор на въпроса какво се случва с логистика, въоръжение, техника.

- Как тогава е било взето това решение?

- Нямам представа и за това става дума. Очевидно, че тук има вид налагане от страна на цивилното ръководство, защото е имало реакция от страна на военните, която не е била зачетена. Нека да припомним и закриването на поделението във Враца. По същия начин имаше реакция от страна на местните власти, населението и командването на армията, но никаква чуваемост от страна на ръководството на МО, от което излиза, че си беше наумило да осъществи тази предислокация. Казвам всичко това, защото съм разпоредил вече да се направи преоценка на плана за развитие на въоръжените сили в оставащите дейности по него....

- Това, което предстои, или ще преосмислите направените неща до тук?

- Това, което предстои, но не съм затворил възможността да бъдат преразгледани част от вече свършените неща по него. Тук вече разчитам на експертизата на щаба на отбраната.

- Нека да се върнем към един наболял въпрос - повече от година и половина не може да започне възстановяването на руските МиГ-29. В същото време това е свързано и с модернизацията им, за да се освободят честоти, което е доста скъпо.

- Силно се надявам, че по отношение на летателна годност и двигателите на МиГ-29 ще бъде решен въпросът. Поне към този момент имам информация, която е достатъчно обнадеждаваща. Тежкият проблем в случая е модернизацията на авиониката, за да бъдат освободени определени честоти. Всичко това ще струва около 150 млн. лв. Това е проблем, който не е по силите на МО. Тези средства не са разчетени и ние трябва да ги получим от ползвателите на тези честоти и от централния бюджет. Имаме и още един проблем тук. Той е свързан с цифровата телевизия, която тръгва от 1 септември. Тук също трябва да бъдат освободени определени честоти, а нужните средства са малко над 8 млн. лв. Всички тези средства трябва да се предоставят по етапно. Общо към есента ни трябват около 41 млн. лв.

- Като говорим за модернизация, вече няколко министри се срещат с българските оръжейни компании, които искат да участват в нея. По какъв начин вие смятате да го направите, за да няма отново такива разговори?

- При всички случаи ще имам такава среща. Тук, от една страна, имаме чисто нормативни пречки, свързани със закона за обществените поръчки. От друга страна обаче, е това, което се случва. Например едно от предприятията в най-тежко състояние - ВМЗ "Сопот", е получило последната си поръчка от армията през юни 2009 г. Тя е била за 2,4 млн. лв. Затова съм възложил да се проучат възможности за възлагане на определени поръчки на ВМЗ като опит за подпомагане на компанията. Но въпросът е какви са правните възможности.

- Какво ще се случи с военната охранителна фирма "МОБА"? Смятате ли да я закриете, след като решихте всичките й охранители да бъдат назначени на временни договори към армията.

- Това, което се случва, е повод да се замислим върху логиката на създаване на дружества, които са 100% собственост на МО, но не можеш да им възлагаш определени дейности и трябва да минават през ЗОП. Оставям настрана въпроса защо въобще ги създаваш тези дружества, които нямат допълнителен предмет и не могат да се самоиздържат. Фирмата в момента съществува и има шанса да направи опит да функционира, без това да е свързано непременно с МО. Ако може да покаже жизнеспособност, нека да съществува.

- Какво ще се случи с охранителите, които ще бъдат назначени към армията?

- В момента са на временни договори, защото самото действие на правителственото постановление е до края на 2013 г. Трябва да мислим за вариантите и след това. Второ, трябва да се мисли как продължава като цяло охранителната дейност на обекти от въоръжените сили. От март има обявена обществена поръчка за избор на охранителни фирми и трябва да се изчака конкретното решение. Разполагам и с едно решение, което е подписано от зам.-министър буквално в деня, в който беше избрано новото правителство. Това са около 70 позиции за охрана, които са на обща стойност над 20 млн. лв. Така че тепърва предстои да се занимая с него.

- Ще поискате ли от премиера да се преразгледа начинът, по който могат да се използват военни самолети и хеликоптери от представители на властта извън МО?

- Разбира се, че трябва да бъде преразгледан редът. В тези случаи, когато се осъществяват полети с чисто протоколни цели, трябва да се възстановяват направените разходи. Защото е неуместно, когато ВВС страдат от липса на гориво, да правиш разходи с военните самолети и хеликоптери и да не ги възстановяваш. Не виждам основание да се използват военните хеликоптери извън кръга на лицата, които са посочени в съответните заповеди или нормативните документи. Фактът е, че има правителствен авиоотряд, който разполага с хеликоптери. Така че, ако има нужда от подобни превози, ще се ползва той.

- Управляващото мнозинство декларира, че ще приеме вече подготвените закони за спецслужбите. Един от тях е за подчиненото ви военно разузнаване. Смятате ли да преразгледате възможността и цивилен и военен да може да го ръководи? В момента разузнаването се ръководи от цивилен директор.

- Привърженик съм на разбирането, че тези закони трябва да вървят в пакет. Трябва да стартираме от един много по-прецизен и истински закон за националната сигурност, а не тази имитация, която ни беше поднесена и беше сведена единствено до дейността на съвета по национална сигурност към премиера. Да, има нужда и от такъв закон, но трябва да започнем от рамковия закон. Вече разговаряхме с министъра на вътрешните работи и ще предложим на премиера създаването на работна група, която да се ръководи от човек от академичните среди. Ще поискаме в много кратки срокове да се работи по рамковия закон и да се огледат законопроектите, които съществуват и са добра основа. Имам предвид и законопроектите за НРС и за военното разузнаване. Естествено, че там има нужда от повече прецизност. По отношение на директора на военното разузнаване споделям разбирането, че предимство трябва да има военнослужещият, т.е. да не се затваря възможността да я оглавява цивилно лице, но предимството трябва да е за човека на действителна военна служба.