От гняв и заплахи до умерени и спокойни - такива бяха реакциите на разкритията на в."Гардиън" за "Призмата" - програмата за шпиониране на Агенцията за национална сигурност на САЩ.

Като цяло обаче в реакциите липсваше съгласуваност. По едно и също време президентът Барак Обама и директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър заклеймиха истерията в медиите, като в същото време твърдяха, че дискусиите били "здравословни за демокрацията" и "признак за зрялост". Та кое от двете е, попита "Гардиън".

Конгресът на САЩ имаше "пълен контрол" върху секретните програми, като в същото време се твърди, че Конгресът е бил държан на тъмно за интерпретациите на правителството върху Патриотичния акт (закон)*.

Конгресът и медиите наистина нямаха представа какво се случва и затова не обърнаха внимание, когато през 2011 г. сенаторът Марк Юдал, член на комисията по разузнаването, предупреди, че "разузнавателната общност може да вземе на прицел хора, които нямат никаква връзка с терористични организации".

Преди няколко дни същият сенатор направи странно на пръв поглед предложение. "Да се внесат изменения в закона, на основание на който специалните служби на САЩ изпълняват секретни програми по събиране на данни за телефонни разговори и интернет трафик в страната", каза Юдал, демократ от щата Колорадо. "Ние сме длъжни да преразгледаме Патриотичния акт и да ограничим количеството информация, която събира Агенцията за национална сигурност (АНС)", смята той. Това стана след разразилия се в САЩ скандал във връзка с действията на АНС, за която стана ясно, че подслушва милиони американци, при това законно. Скандалът се стовари върху администрацията на Барак Обама заради това, че служител на подизпълнител на ЦРУ разкри, че със заповед на Роджър Винсън, съдия от секретния Съд на външната разузнавателна служба (FISA), е било наредено на мобилния оператор Verizon да предава на АНС данни за целия комуникационен трафик през нея. Компанията има над 120 милиона абонати.

Програмите събират т. нар. метаданни: от кой номер се звъни и кой е реципиентът; имената на притежателите на номерата; времетраене на разговора; местоположение на участниците в разговора; уникалните идентификационни номера на телефонните апарати. Магистратът е издал разрешение в конкретния случай по искане на ФБР и се е обосновал с параграф 215 от "Патриотичният акт". Скандалната заповед с обем от 4 страници стана публично достояние след публикация в британския в. "Гардиън" и "Вашингтон пост". Те дори твърдят, че АНС директно ползва информация от сървърите на компютърни гиганти като "Майкрософт", "Гугъл", "Фейсбук" и "Епъл". От тези компании вече излязоха с отделни изявления, в които уверяват, че не са давали директен достъп на разузнавателни агенции до системите си и че предоставят данни на властите на САЩ само съобразно закона, като всяко искане се проучва внимателно. Те дори помолиха американското правителство да им разреши да разкрият какви точно данни са предоставили досега.

Президентът Барак Обама бе принуден в специално изявление да поясни, че самите разговори не са подслушвани, а се следи само бройката и продължителността на разговорите от определени номера. Примерно същото се отнася и за наблюдението върху потока информация в интернет. По-късно стана ясно, че тези практики са част от програмата "Призма". Правното основание се съдържа в член 702 на т. нар. ФИЗА (FISA - Foreign Intelligence Surveillance Act) от 2008 г., чието действие бе продължено от Сената (горната камара на Конгреса) до 2017 г. чрез гласуване с голямо мнозинство (73 гласа срещу 23) на 28 декември. Този закон беше приет, за да замени и създаде законова рамка на програмата за тайно подслушване, извършвано и без съдебна санкция. Програмата бе създадена по времето на президента Джордж Буш след атентатите от 11 септември 2001 г. Разкрита от в. "Ню Йорк таймс" през 2005 г., тази програма след това бе прехвърлена под контрола на Конгреса и съдебната власт. Законът обаче третира по различен начин чужденците извън границите на САЩ и американците или хората, живеещи в Съединените щати. За да се следи американски гражданин или пребиваващ в САЩ, разузнаването трябва да обоснове искането си и да получи индивидуално съдебно решение от Съда на външната разузнавателна служба, съставен от 11 съдии, натоварени с одобряването на подслушването на заподозрени чужди агенти и терористи.

Необичаен е фактът, че заповедта се отнася за всички телефонни обаждания на Verizon, коментира "Гардиън". Това е така, защото този таен съд обикновено изисква предоставянето на записи, които се отнасят до конкретен обект или обекти, заподозрени в тероризъм или шпионаж. Въпреки че събирането на данните е според закон и става със знанието на Конгреса на САЩ, правозащитните организации, а и много обикновени американци видяха в това посегателство върху своите граждански права и неприкосновеността на личния живот. Мащабът на изисканите данни ще засили обвиненията срещу Агенцията за национална сигурност, че превишава мандата си и на практика шпионира всички граждани. Информацията за съдебната заповед идва след многобройни предупреждения от американските сенатори Рон Уайдън и Марк Удал за мащаба на наблюдателната дейност на администрацията на Обама. От две години насам двамата твърдят, че Белият дом разчита на "тайни правни интерпретации", за да иска правомощия за вътрешно наблюдение, което е толкова мащабно, че американското общество би било "изумено". В същото време голямо мнозинство от членовете на Конгреса се изказаха пред телевизионните камери в защита на действията на администрацията на Обама и спецслужбите на САЩ. Спешно проучване на центъра "Пю" пък показа, че 56% от американците не се притесняват от действията на АНС, като за 41% те са неприемливи.

Шокът обаче е още по-голям, защото Белият дом и Конгресът дадоха да се разбере, че не става дума за някакво изключение. Висш служител от Белия дом заяви, че става дума за рутинна мярка - един вид продължение на програмата на Джордж Буш. За разлика от подобни акции по времето на Буш, сегашната се крепи на здрава основа - както републиканци, така и демократи знаят за какво става дума. Конгресът също е бил наясно, а съдиите са я одобрили без възражения. Президентът Обама, който говореше за прозрачност, откритост и умереност, се оказа в това отношение не по-добър от своя предшественик. "Ню Йорк таймс" коментира по този повод, че правителството е загубило всякакво доверие. "Правителството на Обама потвърждава изтърканата истина, че изпълнителната власт е в състояние да злоупотреби с всички правомощия, които й се дават", пише изданието. Белият дом сега се оправдава почти по същия начин, както и Джордж Буш след атентатите от 11 септември: "Шпионирането е помощно средство за защита на нацията от тероризъм".

Наскоро президентът на САЩ подчерта, че търсел "подходящия баланс между изискванията за сигурност и съхраняването на онези свободи, които правят американците такива, каквито са". Това изявление обаче дойде едва след като гръмна един друг скандал - този за подслушването на журналисти от Асошиейтед прес, публикували тайни правителствени документи. Възмущението от последните разкрития е голямо, но гласовете на критиците може и скоро да заглъхнат. Защото се знае, че който много приказва, изпитва на гърба си цялата строгост на държавната власт, коментира "Дойче веле". Това важи не само за американския войник Брадли Манинг, изправен пред военен съд като информатор на сайта "Уикилийкс", но и за многото репортери, които са официално шпионирани заради журналистическите си разследвания и разкрития по неудобни за властта въпроси. Тази строгост вероятно ще изпита бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън, който вече призна, че е предал на "Гардиън" съдебното решение, разрешаващо акцията на АНС. Сенаторката от Демократическата партия Даян Файнстийн заяви, че мярката на тайните служби е легитимна и призова Сноудън да бъде бързо арестуван и съден за предателство.

Всички тези данни и предстоящите обещани от "Гардиън" разкрития по последния скандал за пореден път показват, че самообявилите се за най-големи защитници на правата на човека - САЩ, продължават своята политика на двоен стандарт. Това показа и последната среща на Обама с китайския му колега Си Цзипин в САЩ, на която именно темата за правата на човека не беше въобще повдигната и съвпадна със скандала за подслушвания. В същото време е известно, че интернет достъпът и свободата на словото в Китай са силно ограничени. Повечето китайци използват вече местната социална мрежа "Вейбо" вместо "Туитър". Микроблогинг услугата е толкова популярна, че "Епъл" и други компании я внедряват в своите платформи. "Вейбо" вече има около 300 милиона потребители, които си разменят около 100 милиона съобщения всеки ден, или 70 000 съобщения на минута. Оказва се, че немалка част от тях са цензурирани, при това не чрез коригиране, а чрез абсолютно изтриване. Учени от университета "Райс" в Хюстън, Тексас, се питат как е възможно китайските власти да цензурират съдържанието, генерирано от жителите на страната, толкова бързо. Оказва се, че 30% от съобщенията във "Вейбо" са цензурирани още в минутата, в която са публикувани, а 90% - в същия ден. Със сигурност Китай използва алгоритми, но няма как целият процес да е автоматичен. По изчисления на учените от "Райс" всеки цензор може да преглежда по 50 постинга на минута, което означава, че във всяка минута трябва да има поне 1400 активни цензори. Ако те работят по осем часа на ден, за Китай работят поне 4200 цензори.

В другата страна рекордьор по цензура - Иран, властите от м.г. заглушават сателитните радио- и телевизионни предавания. Въведена беше и цензура върху съдържанието в интернет. Най-силно бяха засегнати предаванията на Би Би Си и "Дойче веле", които се излъчват от френския сателитен оператор "Ютелсат". ЕС отговори с нови санкции, като иска да блокира износа за Иран на техника на компании като "Ериксон" и "Нокиа", която може да се използва за подслушване на мобилни телефони. Техеран пък отговори, че ще създаде "собствен интернет". Подобни мерки обаче няма да намалят цензурата в Китай и Иран, където това се е превърнало в ежедневие, а към тях постоянно се прибавят и още държави, които твърдят, че правят това за благото на гражданите си. Вече е повече от ясно, че в този списък в едно от челните места е и САЩ и това едва ли някога ще се промени.

Когато избухна скандалът с програмата "Призма", Обама каза на американците - вярвайте на правителството, то ви пази. Но въпросът с общественото доверие е доста хлъзгав. Закони има, контролът на правителството също е силен. Как да има обществено доверие, ако с него може да се злоупотребява до степен, че се нарушават личният живот и права на гражданите?, попита в редакционен коментар тези дни в."Гардиън".

През 2008 г., когато беше кандидат за президент, Обама каза по адрес на хората, които разкриват незаконни тайни практики в институциите, в които работят: "Актовете на смелост и патриотизъм, които понякога могат и да спасят човешки животи и често спестяват пари на данъкоплатците, трябва да бъдат насърчавани, вместо да се задушават, както става при администрацията на Буш". Днес Обама е президент и неговата администрация атакува, както никое правителство досега, такива хора като престъпници по силата на закона за шпионажа.

Действията на хората, които разкриват незаконни практики, могат да поставят правителствата в неудобно положение. Там, където съдиите и прокурорите не успяват, тези хора са единственият останал отворен канал за публична отговорност. И те не само че не го правят не за лична изгода, а и с цената на собствената си сигурност и свобода. Тъкмо те са обществени служители, защото единственото общество е облагодетелствано от тяхното отговорно поведение.



----

*Закон от 2001 г., одобрен след атентатите от 11 септември, който дава право на американските власти да използват всички средства за придобиване на информация, която би довела до предотвратяване на терористични действия.