БСП смята да създаде агенция за Северозападна България, съобщи преди няколко дни депутатът Младен Червеняков. Идеята бе обсъждана и в предизборната кампания на социалистите. Към създаването на нова административна структура би трябвало да се подхожда предпазливо, но очевидно предпазливостта не е характерна за политиците - либералната формация "България на гражданите" предложи цяло министерство за региона.

БСП предвижда и изработването на специален закон за Северозападна България, който да насърчи инвестициите и социалните политики. Теоретично погледнато, намерението не е лошо. Има обаче един проблем. Практически нито закон, нито агенция или министерство са достатъчни за извършване на полезност. Законът за регионалното развитие например определя "общини за целенасочена подкрепа". 38 от категорията с най-влошени показатели се намират в Северозападна България. Но де факто въпреки съществуването на закона не се е забелязала "целенасочена подкрепа" в тях.

Изоставането на Северозападна България е факт, няма смисъл да се описват стопанските и социалните индикатори. Като трасе на два транспортни коридора (север-юг и запад-изток по Дунав), регионът може да бъде атрактивен за европейско финансиране. Твърде е вероятно в БСП да смятат, че специална държавна структура би била полезна с оглед на кандидатстването, а и да се разпорежда после с парите. Възможно е да се надява и на прилежащи ползи - доволство сред електората за положените от правителството грижи, административен апарат, който винаги е полезен на управляваща партия. Въпросът е къде са останалите плюсове на подобна идея.

Политиците по принцип нямат интерес от дебат по същество.



Важните детайли се пренебрегват



Като например, че в Северозападния регион на планиране влизат Плевен и Ловеч. Картата бе прекроявана многократно, окончателната версия приобщава двете административни области към Видин, Враца и Монтана. България е малка държава, но различия съществуват, затова е нелепо с унифициран подход да се решават задачи в Монтана и Ловеч.

Има и още нещо. Твърде дискусионно, направо невярно е отразяването на реалните проблеми на Северозапада в правителствената и европейската документация. Националната стратегия за регионално развитие (2012 г. - 2022 г.) отчита района като най-изостанал, но показателите в нея са по-добри в сравнение с действителността. Причината пак е присъствието на Плевен и Ловеч. Делът на региона в БВП например е около 7%. Но колко би бил без Плевен, а особено Ловеч след китайските инвестиции? Стратегията за регионално развитие е част от концепцията "България 2020" и от аналогичната за ЕС ("Европа 2020"). Какво планиране, каква реална прогноза, а оттам и мерки могат да се прилагат за Видин, Монтана и Враца, след като документално са пришити области с други специфики и потенциал. Ако БСП ще пише закон и създава агенция, то най-напред трябва да определи какво точно е Българският Северозапад.

Новият мост при Видин е изключителна предпоставка за наваксване на изостаналостта. Социалната му значимост ще се усети след години. След още повече бихме усетили ползата от други мостове (Никопол и Оряхово), както и обновяване на пристанищните терминали с цел обслужване на комбинирани превози. Да се говори в момента за подобна модернизация може да се стори нелепо на мнозина, но за прогрес се изисква мислене в перспектива. Именно транспортът, а и сътрудничеството със съседни държави са коз за развитието на Северозапада.



Добре ще се отрази и евентуалното приемане на Сърбия в ЕС



А ето и още една тема за размисъл - в целия Северозападен регион на планиране има един университет. В Плевен е, следователно Северозападът няма университет. В целия регион има две кина. Познайте къде. В София и в Югозападния регион има 24 вуза - представяте ли си това как се отразява на младежката миграция? Стопанската академия поддържа жив Свищов, Американският захранва с жизненост Благоевград.

За нито едно полезно действие обаче не се изисква създаването на агенция. Няма случай в българската практика, при който проблемите в съответния ресор да са решени с нова структура. Обратно - тя увеличава разходите и бюрокрацията.