"Отечеството е в опасност!" - това не е само днешен възглас на протестиращи, а рефрен, който ни съпътства исторически. Само по време на тоталитарния период звучеше по радиостанции отвън. "Отечеството е в опасност!", извика българската власт при избухването на Септемврийското въстание през 1923 г., дошло в отговор на Деветоюнския преврат и отрязаната глава на Александър Стамболийски...
"Прекрасно, но що е отечество?" - попита в поемата си "Септември" поетът Гео Милев. С този въпрос той показа внезапното си прозрение - отечеството за едни е родна къща и семейство, а за други - правото да упражняват безконтролна власт над първите. И състезание по наглост и алчност.
Гео Милев бе удушен с въже по време, в което би трябвало да властват демокрацията и законността. Без съд, след извикване в полицията "за справка", от шайка полицейски сътрудници, инструктирани специално за случая. Вината му е написване на вредна поема, която не е за птички и звездички, а разпалва ненавист. Тоест предателство към отечеството.
Прекрасно, но що е предателство?
Така се питаме в светлината на последните световни и вътрешнополитически събития.
Неколцината от БСП, които гласуваха в залата срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха обвинени в предателство. Онези 16 пък, които гласуваха в групата си "против", сетне се подчиниха на партийната дисциплина и в зала гласуваха "за", за да не бъдат обвинени "в предателство". Мисля, че огромна част от хората са предатели, защото предават убеждения и морал заради изгодата си - катадневно, ежечасно, ежеминутно. Извънредно масово явление е, нарича се компромис, дисциплина, организационна култура и какво ли не още. А предателите, които го правят заради убеждения, всъщност бутат света към състояние с по-малко параноя, с повече прозрачност и доверие.
Абсолютно неизвестният допреди десетина дни Eдуард Сноудън, който заряза заплата от 200 000 долара годишно, родина и семейство, за да излезе на светло, едва ли ще прокопса. 29-годишният служител на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност разкри неочаквано, че НСА през "Гугъл", "Фейсбук", "Майкрософт" и други е прехванала 97 милиарда комуникации на техните клиенти.
Някой ще каже - много важно. Самата агенция ще каже - следим за доброто на американците и на целия свят. За да се борим с тероризма. Друг от тези, нашенските теоретици, вече говорили по темата, ще допълни - какво толкова, нека следят. И нека подслушват. Аз нямам какво да крия, да се плашат тези, които имат. Освен това съществува фактор, който бие НСА по следене, ако се вярва на отците. Господ Бог изначално вижда и чува всички.
Но НСА, както и нашите служби не са Господ Бог. Там седят живи хора. Те дават информацията на други живи хора, често вътрешно пълни с усещания за собствено величие, а инак - най-обикновени началници. Тези са като вас и мене - някои по-умни, а някои по-посредствени. Със сигурност сред тях има и по-безчувствени, по-властолюбиви и по-злотворни от вас и мене. Как ще употребят натрупаната информация тези съперници на Господа Бога по пресявка на тайни не знаем. Съдейки по такива неща като операцията в Ирак заради оръжията за масово поразяване, с голяма доза вероятност можем да прогнозираме: ще я употребят за суматоха, носеща смърт на стотици хиляди цивилни, за мизерия и разрушение.
Войникът Брадли Манинг, предал стотици хиляди тайни документи на Асандж за "Уикилийкс", ще лежи в затвора десетки години. Виновен в това, че извади на бял свят как хеликоптер на САЩ разстрелва през 2007 г. група невъоръжени мъже, жени и деца в същия този Ирак. Нещо, което иначе нямаше да узнаем, ако чакахме да ни го кажат службите.
Евреинът Мордехай Вануну лежа 16 години в израелски затвор, защото през 1986 година разказа пред "Сънди таймс", че Израел тайно се е сдобил с атомна бомба. Държавата Израел отричаше това. И го отрича все още, макар под сурдинка. Вануну бе отвлечен от агенти на Мосад от Италия и осъден в Израел "за предателство". Сега, излежал присъдата, той няма право да напуска страната, да контактува с чужди журналисти и да доближава чужди посолства. Дали Мордехай се изживява като герой или жертва, за него е по-важно, отколкото за нас. За нас е важно, че разбрахме колко неудържим е подтикът за национално добиране до ядрено оръжие
в малки страни с големи политически амбиции
И как то променя света.
Има ли по-голям предател от Александър Солженицин? Той изкара на бял свят нещо толкова крито и срамно за системата, прокламираща равенство, братство и всеобщо благоденствие, че репутацията й в света се разклати непоправимо. И се клатеше все повече и повече, докато рухна така, че центърът на тежестта й размаза т.нар. "средна класа" в страните от Източна Европа.
Има предателства от страх, има предателства за изгода - както казах, те са много масово явление. Има, разбира се, и сложни съчетания в подбудите на такива действия. Тях не хваля.
Но информацията е сила, силата е власт. Властта е порок с количествено ограничено потребителство, не стига за всички. Затова всяка власт е склонна да трупа и да крие информация. Това й обезпечава предимства. Както казахме вече, властта се състои от човеци, които не само не са богове, но и архангели не са, па и за ангели не стават. А са често склонни да употребяват укритото за свои дребни и мръсни целички. В такива ситуации не следящият всички, а изнеслият тайните на следящия става герой.
Нищо че по стар навик бързат да го нарекат предател, че и душат дори...
Септемврийското въстание през 1923 г., дошло в отговор на Деветоюнския преврат
На фона на документите от последните 20 години това твърдение изглежда като извадено от най-старите архиви на партийната пропаганда.Все пак Георгий Михайлович, Василий Петрович и Цола Ниновная са вземали
ХИЛЯДИ ДОЛАРИ ЗАПЛАТА от ВЧК.
Както сега взема Айляк Демирлъ.
Какъв спонтанен бунт какие три рубля...