Трима настоящи първи мъже в държавата признаха, че изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е грешка. Грешка, която взриви обществото, но не си заслужавала подаването на оставки. Само за месец кабинетът "Орешарски" показа, че коалиционното управление на БСП, ДПС и пасивната подкрепа на "Атака" предвещава задкулисни назначения, безскрупулни зависимости на БСП от противоречащите си партии на Лютви Местан и Волен Сидеров. Последния месец се видя, че политиката, която води Сергей Станишев, е зависима от ДПС, а двете заедно - от настроенията на Сидеров.

Трябва да се признае, че обществените очаквания към кабинета "Орешарски" бяха високи. Мандатоносителите от БСП си върнаха властта след масови протести и силно разочарование към управлението на ГЕРБ. И вместо да обърнат внимание на "очакванията на суверена" (израз на Лютви Местан), коалицията Станишев-Местан-Сидеров започна не само да се занимава със себе си, но и да пресъздава уродливи реплики на отвращението.

Борба за назначения, анкетни разследващи комисии в парламента, игри на нерви и всекидневни скандали. Очакванията на българите за спешни законодателни промени и политически решения в областта на енергетиката, здравеопазването, социалните придобивки, глътката въздух за малкия и средния бизнес останаха заглушени от преговорите за постове и влияния на държавната трапеза. Традиционният реваншизъм, наложен от ГЕРБ още през 2009 г., беше насочен от мнозинството в 42-рото Народно събрание този път към кабинета "Борисов". Анкетна комисия вече разследва полетите на Борисов и министри. ГЕРБ пък заиграха като "опозиция на заплата" - регистрират се за заседанията, но бойкотират работата в пленарната зала.



Ще маркирам и прекрояването на службите -



първа задача на 42-рото Народно събрание. Един депутат на Христова възраст, собственик на медии, посредник в едрите корпоративни среди беше избран "бързо и яростно" за 900 секунди за председател на ДАНС. Готов с реваншистки размах отново да разследва далавери на предишната власт.

Премиерът Пламен Орешарски отказва да посочи кой е предложил Делян Пеевски за поста. "Предпочитам да задържа отговора за момента", заяви той. Нито Станишев, нито Орешарски отговориха защо ДПС успява да наложи свои кадри като зам.-министри и областни управители.

В своята първа неделна медийна изява Сергей Станишев обяви: "На око погледнато, протестиращите тук са около 5 хиляди души, а зад двете партии, които съставиха правителството, са над 1 300 000 души". Забрави обаче, че избирателите на БСП не са гласували за партията на Доган и Местан. Политическите усмивки на самодоволството свалиха Борисов от власт, ще свалят и Станишев.

За първи път от месеци насам лидерът на ГЕРБ е доволен от случващото се, защото гражданското недоволство, което го бутна, сега протестира и срещу БСП. Това, което обединява и БСП, и ГЕРБ, е смутеното смълчаване за лицето Делян Пеевски, чиито медийни рупори обслужваха и "тройната коалиция", и ГЕРБ, а сега кабинета "Орешарски". Тайната "Пеевски" прави отвратителни всички партии в 42-рото Народно събрание.



Сюжетите на политическата сцена стават все по-омерзителни



Случващото се последния месец показва, че гражданите в България се смятат от партийните централи за обикновен електорат, който се обгрижва преди избори с гръмки обещания и изядени от инфлацията добавки. Не разбирам изненадата на политиците от "протеста на ценностите", който излезе по улици и площади на 14 юни и продължава да се увеличава и да набира участници.

Някои го нарекоха "протест на духа, не на стомаха". Протестира се не заради високи сметки и бедност, а заради политическата система на статуквото, евтините партийни номера, кресливи политици. Семейства, млади, стари, кучета, академична общност, студенти, преподаватели излязоха на площадите. Всеки протест е смислен сам по себе си, днешният показва единство и солидарност срещу монополите, сметките, ценностите, идеите. Протестът има своя култура (вижте отпадъците - бутилки и кенове, се събират около кофите за боклук), хореография - цигулари, гайдари, танцуващи. Дъждът сприятели протестиращи, които се криеха под един чадър и викаха заедно срещу мафията и олигархията.

Без да осъзнават с излизането на площада,



протестиращите вече правят политика



Истинска политика, в която се обяви за ценности, морал, етични норми. Последните години тези думи бяха изтъркани от лицемерието на безпринципни съглашения, корумпирани политици и висши чиновници и магистрати.

Протестиращите правят истинска политика от площада и трябва да продължат със своите действия. Необходими са нови изборни правила. Не е сигурно дали настоящият парламент може да ги осигури. Вече някои партии извън парламента (като ДСБ например) обявиха, че това Народно събрание е с изчерпано доверие и трябва да си ходи. Как обаче ще се промени системата, ако се репродуцира със същите правила за участие в държавното управление?

Участниците в тези протести са различни. Те имат и културата, и опита да настояват и да предлагат промени в различните наболели сфери на обществения живот. Някога един депутат си позволи от парламентарната трибуна да обяви, че в парламента е "елитът на нацията". И, разбира се, греши, защото елитът на нацията днес е на улицата. Той трябва да настоява освен за нови изборни правила и за нови правила на медийния пазар, нови правила при разпределянето на публичните финанси (за образование, социални грижи, здравеопазване и т.н.), за нови правила в съдебната система.

И най-вече да се гласува. Ниската избирателна активност налива вода в мелниците на големите партийни централи. Отказът от участие в изборите води до липсата на алтернатива.

Отвратените да правят политика, защото тя не е мръсна дума. Тя беше превърната в такава, защото е изгодна за статуквото. Мръсни са героите на сцената...

*Авторът е журналист в Дарик радио