В какви случаи може да се прекрати служебно правоотношение? Имам ли право на обезщетение при освобождаване като държавен служител, когато не е по мое искане?
Б.М., София
В закона за държавния служител има изрично изброени общи основания за прекратяване на служебното правоотношение. Така например това може да стане по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В този случай страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието.
Възможно е прекратяването да е заради невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Може да е и по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Според закона прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заема.
Прекратяването може да е и поради несъвместимост. Например такава несъвместимост може да е, ако мъж или жена се окажат в йерархична зависимост. В този случай "органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка". Освобождаване на държавен служител може да има и ако той бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. До прекратяване се стига и поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител, както и при завръщане на замествания държавен служител. Същото се случва и при смърт, както и поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации.
Пак в закона за държавния служител са изредени и възможности за едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие. Това може да стане, ако например държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Или ако пък откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване. Това може да се случи и ако държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Или пък ако заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Такова прекратяване може да има и ако се установи с акт конфликт на интереси или пък неспазване на условия за назначаване на държавен служител. Например, ако се окаже, че съответното лице няма диплома. Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие и с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
В тези хипотези обезщетение има само ако в случая, в който се връща заместван служител. Той има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.
Съществува и една друга хипотеза - прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Според разпоредбата на чл.107 "а" от закона за държавния служител това прекратяване може да стане срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят получи такова предложение и не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, то тогава се смята, че то не е прието. Ако обаче той го приеме, то органът по назначаването "е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение".
Служителят има право на обезщетение и ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда. Тогава той получава обезщетение в размер на основната си заплата. Тя се определя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, а обезщетението се получава за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Ако и когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението.
Ако прекратяването е например, защото съпруг и съпруга се оказват в йерархична зависимост, освободеният има право на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата. Ако пък е поради болест, тогава обезщетението е в размер на 6 основни заплати.
Може да има прекратяване на правоотношението с едномесечно предизвестие. Това е например при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител, или при съкращаване на длъжността. В случая може да има обезщетение, но за не повече от два месеца.
