Доц. д-р Стоян Александров е преподавател, банкер, бивш министър на финансите. Ръководи катедра "Финанси" във Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В началото на 90-те години оглавява Главно данъчно управление. През 1992-1994 г. като министър в правителството "Беров" приключва успешно преговорите за преструктуриране на външния дълг на България и въвежда ДДС, който заменя данък оборот. През 2003 г. се кандидатира за кмет на София и стига до балотаж. Бил е в ръководствата на ЦКБ и на Търговска банка-Д.



- Доц. Александров, ще се справи ли според вас кабинетът "Орешарски", който трябва да работи в трудна икономическа, политическа и социална обстановка и при доста големи обществени очаквания?

- Силата на това правителство е, че премиерът има и опит, и много ясен "макро" поглед върху нещата. Неслучайно и в много други държави премиерите са бивши финансови министри. И премиерът, и финансовият министър са от нашата катедра. Петър Чобанов има опит в администрацията - ръководил е Агенцията за икономически анализи прогнози, после Комисията за финансов надзор. Като главен секретар ми беше дясната ръка в катедрата, най-голямата в университета, работохолик е. Да, Чобанов пое тежка администрация - НАП, митниците, самата администрация на Министерството на финансите. Става въпрос за 12 хиляди души. Предполагам, че ще сложат нов шеф на данъчната администрация, може би и на митниците. Много е важно да вземат зам.-министри, които да са в час. Трябва да си намерят добър бюджетар.

Мисля, че премиерът и финансовият министър са много силна комбинация и ще се справят. Между тях има доверие, а това е много важно. Неслучайно на правителствените заседания финансовият министър не седи до премиера, а е срещу него. И ако финансовият министър смръщи вежди или наведе глава, премиерът знае, че тази точка трябва да се отложи или изобщо да отпадне от дневния ред. Предложенията на министъра на финансите обикновено не се подлагат на гласуване на заседанията на правителството, защото още след първия месец живот на кабинета той е сам срещу всички - останалите министри са с протегнати ръце, той е този, който дава или не дава.

Доверието и екипността са най-важни. Смятате ли например, че един министър може да чете в детайли всичко, което подписва? По мое време се приеха законите за общинската и държавната собственост и аз всеки ден получавах тонове папки, десетки преписки. Даже си съкратих подписа, за да не губя време. Не можеш да четеш всичко, гледах преди мен да има три подписа - на подготвилия преписката, на отговорника за държавните имоти, на правната дирекция.

- Но така оневинявате всеки бивш, сегашен и бъдещ министър, който е сложил "на доверие" подпис под съмнителни решения.

- Аз имах доверие на моя екип и той не ме подведе. Малко след като напуснах изпълнителната власт, излезе една статия: "Пореден министър даден на прокуратурата", защото съм бил дал на "Мултигруп" базата в Бистрица. Журналистите веднага ме откриха и аз честно им казах, че е възможно да съм подписал. После се оказа, че всъщност не съм дал, а съм отнел базата от "Мултигруп". Така че пак ще кажа, доверието и екипността са много важни.

- А какво ще кажете за най-новото българско министерство - на инвестиционното проектиране?

- Не съм наясно, но мисля, че Орешарски знае какво прави. Неговата специалност са инвестициите, той това преподава. Предполагам, че има силни аргументи.

- Не е ли странно, че лявата БСП повери управлението на премиер и финансов министър, които са пазарно ориентирани и минават за десни финансисти?

- И аз, когато бях кандидат за кмет на София, бях издигнат от БСП. Какво значи лява или дясна политика на кмет?

- Е, ако си премиер с леви идеи, вдигаш данъци и доходи, замразяваш цени...

- Нали видяхме как десни правителства правят леви, че и левашки изпълнения. Видяхме и как левите въведоха плоския данък.

- Но по време на последната предизборна кампания БСП обещаваше да поправи тази "грешка".

- Още тогава казах, че това е демагогия. Че няма да стане - най-малкото защото няма да управляват сами. Това беше някаква стратегия на БСП за печелене на електорат - мислеха, че като обещаят необлагаем минимум за всички и висока ставка за високите доходи, хората масово ще гласуват за БСП. Мислеха така, понеже в България 7/8 мразят богатите. Това бяха сметки без кръчмар, никой не се хвана. Даже мисля, че загубиха гласове - бизнесът не ги подкрепи, работодателите обясниха на работниците си - като ни вдигнат данъците, ще ви орежем заплатите. Не знам кои бяха стратезите на БСП. Аз съм говорил с Пламен Орешарски, той никога не е бил за връщане на прогресивното облагане, Чобанов също. Казвам го с риск да им навлека неприятности, защото може би не са го заявявали категорично на "Позитано".

Пък и не знам колко избори трябва да се проведат, за да престане българинът да вярва, че това, което се обещава - за добро или за зло - ще бъде направено. Смятате ли, ако чисто хипотетично допуснем, че Волен Сидеров някой ден стане премиер, той ще "изгони колонизаторите", както обещава по площадите. Нали юристите веднага ще му обяснят, че разтрогването на договор може да доведе до жестоки неустойки. Съвсем друго е да се направи ревизия - договор по договор, и ако се види, че има нарушения и основания за разваляне на концесия, на приватизационна сделка, за отнемане на лицензия, да се направи. Но това става след сериозна подготовка, вкарва се в съда и там се решава. Другото е вдигане на пара. БДЖ е държавно, да не би да е добре? Ако има основания да се вземе лицензът на ЧЕЗ примерно, защо да не се вземе. Големият проблем е, че договорите често са така направени, че да не могат да бъдат развалени. Ето, договорът за "Софийска вода" е неизгоден, той е безобразен. Но е сключен така, че те непрекъснато да имат основания да искат да вдигат цените и да не си изпълняват инвестиционните планове, защото не им разрешават да вдигат цените с толкова, с колкото са поискали. В кой съд ще издържи атакуването на тази концесия?

- Има още една "гореща" популистка тема - за замразяване на цената на тока.

- Не е сериозно. Навремето правителството, в което участвах - на проф. Беров, взе едно-единствено решение против моето мнение - замрази цената на олиото - 15 лева за литър. Тогава аз бях срещу този чисто популистки ход. Социална политика не се прави чрез цени и данъци, тя се прави с политика на доходи. Тръгнеш ли да правиш социална политика с данъци, това означава, че богопомазваш едни и наказваш други, създаваш нелоялна конкуренция. Не може за месото ДДС да е 5%, а за зеленчуци - 20%. Всяка диференциация на данъка води до нелоялна конкуренция. Моите уважения към туристическия бранш, но не те са най-важните. За лекарствата плащаме 20% ДДС, а нощувката в хотела е с 9%. Половината туризъм е в сивата икономика, а сега отгоре на всичко искат да се върне 7% ДДС за тях, 9% им било много.

- Идеята за "златен регистър" на фирмите, на които ДДС да се връща бързо, се провали. В същото време бизнесът масово се оплаква, че НАП бави умишлено възстановяването. Какво може да се направи?

- Винаги съм казвал, че данъчната администрация има два големи дефекта - липсата на превантивен контрол и отсъствието на уважение и коректност към данъкоплатеца. Фирми като "Софарма", "Арома" не са поникнали вчера - какъв е проблемът на такава компания да й завериш декларацията дори на доверие? Върни бързо ДДС, после направи проверка и ако те е подвел, наложи строги наказания. Няма нужда от златни регистри. Данъчните трябва да знаят, че в Казанлък примерно има 5 стабилни фирми, в София - 100 и т.н. Сега отивам в НАП и за 10 000 лева възстановяване на ДДС едно девойче ме гледа като най-големия престъпник. И си казвам, щом към мен е такова отношението, представям си какво е за мургавия брат, който също има бизнес, само заради цвета на кожата. Трябва промяна на манталитета - да имаш авторитет, но и да показваш уважение към данъкоплатеца.