Когато Марио Любенов-Заека от Перник каже, че не е убил Мирослава Николов, никой не му вярва. Когато признае, че е я отвлякъл за откуп и след това удушил по особено мъчителен начин - никой не му вярва. В първия случай го подозират, че лъже, за да си спаси кожата, а във втория - защото са му платили.

До тази абсурдна ситуация се стигна след повече от година разследване на убийството на едно 17-годишно момиче от Перник. За институциите - съд, прокуратура и МВР, нещата са прости - има разкрито убийство, признание на извършителя и присъда. Значи - успех. Извън чиновническото тълкуване на ситуацията положението далеч не е толкова просто.

17-годишната Мирослава Николова от Перник бе отвлечена след тренировка по таекуондо на 7 ноември 2011 г. Повече от два месеца по-късно - на 12 януари 2012 г., трупът й бе открит от полицейско куче, заровен в района на пернишкото село Планиница. През цялото това време, разказваха впоследствие близките й, полицията изобщо не е искала да се занимава с техния случай. Вместо да се опитат да открият изчезналото дете, те са обяснявали на семейството, че е избягала в чужбина и пие коктейли някъде. Гафовете на институциите обаче не свършиха, а тъкмо когато бе открит трупът, дойде и най-голямата гавра. Да, именно онова изказване на бившия премиер Бойко Борисов, че следовото куче трябва да бъде наградено с няколко "телешки пържолки", и наглото му искане близките да се извинят на МВР за това, че са ги критикували.

Но само това да беше. По този случай разследващите допуснаха такъв брутален гаф, че той би трябвало да влезе във всички учебници в графата "Какво не трябва да се прави". Топполицаите на България от ГДБОП допуснаха основният свидетел по делото и съучастник в престъплението Стойчо Стоев-Чочо да се самоубие пред очите им. И ако е вярно, че той сам е стрелял в главата си, бопаджиите трябва да благодарят на Бог, че не е обърнал пистолета си към тях. Тогава трагедията щеше да е още по-голяма.

Откъде дойде Чочо? Според разследващите Стоев и Любенов са взели решение да отвлекат Мирослава, за да вземат 250 хил. евро откуп и след това да минат в заслужена пенсия до края на живота си. Или поне такива били плановете на Заека, който години по-рано казал на свой приятел, че един голям удар ти стига до края на живота. Двамата млади мъже се познавали от посещенията си в местен фитнес. Освен това поотделно познавали човека, в чиито пари се били прицелили - Борислав Чолев. Същият е бивш приятел на Елеонора Николова, която пък е сестра на убитата Мирослава.

През 2010 г. Чолев наследява от наскоро починалия си баща 12 апартамента, 5 гаража, ресторант и къща в София.



Подобреното му материално състояние бързо проличава -



купува си няколко скъпи коли. По същото време обаче се случва точно обратното с финансите на Чочо. В периода 2004-2008 г. той работи като охрана на местния бизнесмен Феодор Феодоров-Федята. По това време има доста добри доходи. През август 2008 г. си купува голям апартамент с ипотечен кредит. Малко след това обаче губи работата си при Федята, не може да покрива месечните вноски, следват заеми и запори.

Според прокуратурата горе-долу по същото време Марио започва да трупа актив в престъпното си досие. В началото на 2009 г. той работи в шивашката фирма "Козмос Текстил" като счетоводител. Заедно с Калоян Досев, един от свидетелите по делото, инсценират грабеж, отмъквайки 17 хил. евро и 2400 лв. фирмени пари. След това Заека отива в болница с рани по главата и казва, че са го били и обрали. В показанията си въпросният Досев твърди, че той го е посъветвал да инсценира психично заболяване, за да получава пенсия. В края на януари 2009 г. Любенов е хоспитализиран в психиатричната болница "Св. Наум" на 4-ти километър в София. До средата на 2010 г. той лежи там общо 12 пъти. На 14 май 2010 г. му е издадено решение на ТЕЛК за параноидна шизофрения, а след малко повече от месец НОИ му отпуска инвалидна пенсия от 225 лв.

Именно тази болест и пенсия са един от много важните факти по делото. Според прокуратурата, преди да планира отвличането на Мирослава, Заека е имал намерение да отвлече за откуп друг човек - Николай Врацидас, син на Константин Врацидас, който пък е собственик на "Козмос Текстил". Планът бил същият както при Мирослава - жертвата трябвало да бъде удушена веднага след "вземането й". Заека подготвил текст на английски, който трябвало да бъде прочетен по телефона на бащата и да му бъде поискан откуп. Любенов споделил идеята с Досев, но последният отказал да участва в убийство и така отвличането не било извършено. Държавното обвинение обаче подчертава, че Заека е имал "престъпни намерения" отдавна. Даже чрез шизофренията си се е постарал да си подсигури бягство от закона, в случай че го хванат за нещо. Така лека-полека държавното обвинение изгражда един образ на супер престъпник. Или поне на човек, решил да посвети живота си на тежки престъпления и достатъчно умен и комбинативен, за да измисли схемата с шизофренията. Оказва се обаче, че изпълнението му не е толкова добро. Симулацията е усетена от пернишкия психиатър д-р Роберт Крумов, а последната психиатрична експертиза, приложена по делото, сочи, че той може да носи отговорност за действията си.



Делото за смъртта на Мирослава започна в окръжния съд в Перник на 10 юни



Тогава Любенов изненада всички, признавайки всички обвинения на прокуратурата. Десетина дни по-рано той твърдеше, че дори не познава убитото момиче. Какво спечели от това? Отърва се от доживотната присъда, която може би щеше да получи. Вместо това наказанието му беше намалено с 1/3, както е по закон, или общо 25 години. Съдът пък се избави от мъчително гледане на делото и разпит на стотина свидетели, по-голямата част от които щяха да кажат, че са познавали единия или другия, т.е. нищо определящо за изхода на делото.

Най-важните показания в този процес са на мъртъв човек - самоубилия се Стоев. Доста интересен детайл в делото бе четенето на обвинителния акт. Първоначално прокуратурата започна да чете целия акт - т.е. детайлно описание на цялата фактическа обстановка, предистория на участниците и т.н. - описани в десетки страници. Обаче, когато се стигна до момента със самоубийството, съдия Елена Николова прекъсна обвинението, заяви, че няма смисъл да се губи време и да се чете всичко. Така се премина към чете на диспозитива, т.е. само конкретните обвинения.

Именно в частта, която не се чу обаче, се крият всички важни въпроси, останали без отговор. Нещо повече, те засягат имената на висши полицаи като например Валентин Цоновски от ГДБОП, който бе начело на екипа, разпитал Чочо и присъствал на самоубийството му. Нареждането на съда да не се чете подробно тази част от обвинителния акт не може да се тълкува като опита да се прикрие нещо. То обаче е показателно за желанието на институциите да не се задават въпроси за смъртта на Стоев. Истината е, че никой не иска да каже какво точно се е случило в онзи апартамент. През миналата година в опит да бъдат намерени грешки при случая "Мирослава" в парламента бяха сформирани две комисии. Едната - проправителствена (ГЕРБ), а другата - опозиционна. Първата не откри сериозни грешки на разследващите. Бившият лидер на ДСБ Иван Костов обаче, който бе във втората, каза нещо много интересно. "По ръцете на самоубилия се Стоев няма барутни частици, което спокойно може да означава, че той не се е самоубил, но трябва да се докаже". Някой направи ли си труда да провери това? Естествено, че не. Все още няма и логичен отговор въпросът защо Марио и Стойчо са убили Мирослава веднага след отвличането. Както каза един от адвокатите на Любенов, "златна кокошка не се убива". Подобно действие дълбоко се разминава с тезата за "суперпрестъпника" Марио, който планира всичко. Наистина, глупаво е, защото е напълно нормално, когато поискаш откуп за някого, отсрещната страна да поиска гаранции, че жертвата е жива. Както е направила сестрата на Мирослава. А според прокуратурата Заека затвори телефона, защото двамата със Стойчо не могли да дадат такива гаранции, понеже Мирослава била вече заровена. Дали наистина не са се сетили за такава възможност?

И още нещо - адвокатите на Заека твърдят, че за разлика от Стойчо разследващите не са доказали, че Любенов е имал финансови проблеми. Не е искал суми назаем, не се е оплаквал. Тогава защо му е да отвлича за пари? Освен това показанията на Стоев не са дадени пред съдия, а в някаква беседа с полицаите и единствено самопризнанията на Заека ги направиха годни. На практика Любенов бе осъден на база показанията на мъртъв човек. А всички други въпроси - за калпавото разследване на отвличането, за самоубийството на Стоев, за стряскащите гафове на МВР, умряха заедно с двете жертви - Стойчо и Мирослава.