Нещо се случи. Не, не става дума за Джоузеф Хелър. Нещо се случи с обществото, което сигурно "разбирачите" ще нарекат нагнетяване на омраза към определена политическа сила. И ще препратят към отдавна забравени събития като т.нар. разградска република от зората на новото летоброене, бунтовете срещу връщането на турските имена и гъделичкането с Волен-Сидеровия национализъм в модерните времена. Но не е. Сегашното положение няма аналог. Защото този път словесните еквилибристики на политиците, които на думи непрекъснато се разграничават от ДПС, но на практика нямат нищо против да споделят порциите на властта с партията на Ахмед Доган, могат да преседнат не само на движението.

Изглежда само БСП не може да разбере, че коалирането с ДПС, както и да го нарекат социалистите - програмен или сламен кабинет,



винаги води до извиване на ръце,



налагане на компрометирани лица, пробутване на наши хора или откровена подигравка с всички жители на тая нещастна държава. Вкарването на Делян Пеевски в ДАНС беше провокация към българските граждани, не към политиците. Те са свикнали на всякакви свинщини в името на това непременно да са на входа и изхода на хранителната верига. Да, вярно е, че левицата нямаше полезен ход в тази ситуация. Кой би искал да управлява с нея освен традиционния душеприказчик - т.нар. балансьор, разпределител на порции и непреодолим фактор в политиката? ГЕРБ действа на принципа негласно не се барат злоупотребилите с присъствието си в управлението в тройната коалиция, а гласно - ще им счупим ръчичките. Затова по-добре опозиция, макар че що за опозиция е това. "Атака" ще загуби блясъка си, ако ачик подкрепи БСП, затова действа подмолно с дребни крачици в парламента, които да не дразнят избирателя.

Хората щяха да преглътнат зам.-министри на ДПС, ако бяха утвърдени специалисти. Да сте чули някой да протестира срещу Хасан Адемов? Да пробуташ обаче Пеевски, е все едно да върнеш Батко в пътния фонд с аргумента, че е изживял катарзис, и срещу обещание да се поправи. Нелепи са обясненията в стил "дайте да им дадем шанс да докажат на какво са способни". На кого, бе? На Пеевски ли баш? На Бюрхан Абазов ли, който се прочу със скандалните заменки в края на тройната коалиция. На Мукаддес Налбант, която ще остане в историята единствено с намерението си да пренапише "На прощаване" на гения Ботев, защото я дразни стиха "да гледам турчин, че бесней на бащино ми огнище". А Левски трябваше да бъде представен като нарушител на реда в Османската империя. Нелепо, а? Ами, Мукаддес бе зам.-министър на образованието и при тройната коалиция, после остана, макар и на по-ниско ниво, при ГЕРБ. Ценен кадър с доказан "професионализъм" и "експертизи".

ДПС предпочете да жертва утвърдени в скандалите лица като Емел Етем, Юнал Лютфи и дори самия Ахмед Доган (казват, че след инцидента със засеклия пистолет Сокола се е затворил в Боянския сарай и се е отдал на съзерцание) за депутатските листи.



Не се отказа обаче от навика си



да ги настанява във втория и по-важен ешелон на властта, където се вършат безобразията със заменки, нагласени конкурси и ред други гадости. След последните събития е ясно, че онзи, който разчита на късата памет на хората, ще остане много разочарован. Доказателството за това е Делян Пеевски. Този, който няма и година като следовател, който от студентската скамейка скочи направо в зам.-министерското кресло. Същият, в чиито вестници се върти "вярната" политика към управляващите. И който една сутрин се събуди като магнат, без да си прави труда дори да измисля легенди за ябълки.

На местно ниво е още по-зле. Пробутаните от ДПС областни управители, независимо дали носят българско или турско име, се приемат за синоним на безнаказаност и арогантност. Какво наложи точно Ахмед Башев да съпроводи Муса Палев в областната управа в Благоевград? Ако не си спомняте, Башев е човекът, когото разследваха за радикален ислям, а в края на миналия парламент в прокуратурата бе внесен сигнал за нарушения при усвояването на европейски средства. На местно ниво това не се забравя. А демонстрацията бе на косъм да взриви мира пред сградата. Зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев потвърди, че движението на всяка цена трябва да получи апетитни губернаторски постове само защото се е отказало от такива в градовете със смесено население. И по-важното,



понеже те били политически лица, не се изисква от тях професионализъм



Сигурно Лютви Местан не е предполагал, че Пеевски може да взриви душевния мир на редовите социалисти и да предизвика вълна от искания за оставката на неговия любим и отстъпчив политик за преговори Сергей Станишев. Издигането му може и вероятно ще срине правителството, натъкмено с оглед да не бъде строшен хатърът на коалиционния, пардон - програмния, партньор. Печеливши от това няма. Просто след евентуални предсрочни избори парламентът ще е още по-раздробен, в него ще влязат партии, чиято единствена допирна точка ще бъде интересът, а натъкмяването - още по-трудно. Освен ако този път улицата пресече всякакви опити на старите и компрометирани политици да я заблудят, че искрено искат нещо в тази страна да се промени. Засега се задоволява само да хвърля камъни по централата на ДПС в София, но може да последва и друго, нали.



Сигурно Местан не си е представял,



че Пеевски е последната капка, която активира омразата към ДПС. И тази омраза не е етническа. Не е на религиозна основа. Не става дума за нарушаване на любимата на движението рамкова конвенция за правата на малцинствата. Тя има общо само и единствено с подигравката, която ДПС организира на нацията. И това ще задави движението. Този път няма значение сигурният електорат. Никой не си представя, че парламентът може да мине без ДПС, не е и нужно. Суверенът решава. Но ще има много против това непременно и на всяка цена да се пробутват верни хора, колкото да не секне потокът към централата на "Стамболийски" 45. Особено ако те са се прочули със скандалите, в които непрекъснато се забъркват.