Най-напред, да кажа нещо политически коректно - аз не съм екстремист и никога няма да бъда, затова си давам сметка за много неща и много въпроси.

Но!

Близо две десетилетия и половина крепителите на дългосрочното или моментното статукво започват да задават едни и същи въпроси и да плашат обществото с всякакви ужасии, така че посланието да е - по-добре това, което е сега, че да не стане още по-зле.

Нима не разбираме, че България е профуквала и много по-преди, и преди, и сега уникални шансове именно заради тази философия на страхуването от промени - сакън, да не стане по-зле! Нима не си даваме сметка, че в исторически план най-много посечени главици са именно наведените, преклонените главици!

Ето и сега - като заваляха едни въпроси, та цяла неделя - я кажете, ако има нови избори, по-добро или по-лошо правителство ще се случи!?

Страхувай се, българино! Ами ако вземе да дойде по-лошо?!

Гражданското общество протестира през февруари и успя - свали ли милиционерско-мутроидния режим на ГЕРБ?

Е, това не е ли успех? Макар че сигурно беше по-безопасно да не се тръгва срещу ипонско-меверейската силова, репресивна мощ на властимащите.

Е, дойде не най-симпатичното правителство, получи се известна прецаквация - защото това правителство обедини няколко проолигархически и тим-подобни кръгове по интереси и се правеше не в кухнята (на политиката), а направо в спалнята на един лидер.

Но смисълът от онези, февруарските, протести бе в това, че гражданското общество се научи да протестира, повярва си, че и от него нещо зависи. Партията на статуквото е вече обречена - там и тогава, когато гражданското общество се осмели да вярва, че от него нещо зависи.

Именно затова правителството си изпя песента и се облече с катастрофическа нелегитимност. Аз не казвам, че то трябва да падне на всяка цена. Според мен оставката на политическия призрак (вече) Станишев за дадения момент е достатъчна награда за демократичното ни гражданско общество.

И в същото време съм категорично убеден - няма нищо страшно от нови избори, при демокрацията новите избори, когато старото положение е сурово компрометирано, винаги са за добро и към добро.

Изборите са едно от най-големите достойнства на демокрацията - винаги когато има избор.

Може би следващото правителство пак няма да е най-симпатичното, може и то да се окаже прецаквация, но тя няма да е по-голяма от сегашната - защото вече не е възможно Станишев и Местан да не разберат, че не са получили квалифицирано мнозинство и да се държат като деребеи, да си правят личен кабинет със сламен премиер и другарчета по задкулисни интереси.

Няма как, ще се правят избори, ще се прави избор. А как иначе - при демокрацията?

Важно е да има нов избирателен кодекс, но не е най-важното нещо на света. По-важното е обществото да се освободи от страховете, комплексите, заблудите и чувството за обреченост и да намери носителите на промяната. Партията на статуквото може да бъде бита и по нейните правила.

Ако Валенса и Хавел чакаха идеалния избирателен кодекс, може би още, както казват македонците, ке си стоеше Берлинскиот зид.

Демократите винаги печелят най-важната битка с недемократите по правилата на недемократите.

Не идеалните правила променят системата от недемократична в демократична, а демократичната система променя правилата, така че да се възпроизвежда и усъвършенства или поне оптимизира.

Ако едно общество не е готово да победи при всякакви правила онези, които му пречат да се развива, то няма да го победи и при идеалните правила. И ще си остане с приказките как щеше да стане демократично, ама ако най-напред му гарантираха демократични, при възможност най-демократичните правила, закони и изборни кодекси...