46 от общо 166-те затворници в щатския лагер "Гуантанамо", който се намира в южната част на остров Куба, принадлежат към т. нар. затворници с неопределен статут. Това значи, че американското правителство ги счита за прекалено опасни, за да ги пусне на свобода, но доказателствата срещу тях не могат да бъдат използвани в съда. Причината е, че те са събрани чрез изключително жестоки техники за разпит, признати в наши дни за изтезания, пише в. "Гардиън".



САЩ обявиха кои са затворниците с неопределен статут,



след като вестниците "Маями хералд" и "Ню Йорк таймс" изискаха по съдебен път документите с обвиненията срещу всички, намиращи се в Гуантанамо. Макар имената им да бяха известни, досега нито една администрация в САЩ не бе разкрила какъв статут има всеки от тях. Списъкът с "неопределените" съдържа общо 48 души - 26 от Йемен, 12 от Афганистан, 3 от Саудитска Арабия, по 2 от Кувейт и Либия, както и кениец, мароканец и сомалиец. Двама афганистанци са починали в лагера - единият е получил инфаркт, а другият се е самоубил. В момента в "Гуантанамо" се намират 166 души. "Маями хералд" обобщи списъците и изчисли, че за близо 90 от затворниците е взето решение да бъдат освободени или преместени. В някои случаи това значи да бъдат върнати в родината си, а в други - да бъдат изпратени в трета страна. Не е ясно колко са в лагера заради обвинения във военни престъпления. Засега седмина са били осъдени за военни престъпления, а шестима са изправени пред съда в момента, включително Халид Шейх Мохамед - мозъка зад атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ. Останалите затворници са субекти на военното право, което значи, че макар да няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения срещу тях, те могат да останат задържани за неопределено време, докато военните действия между САЩ, "Ал Кайда" и талибаните продължават.

Групата затворници с неясен статут е един от най-противоречивите проблеми в правната бъркотия, която характеризира "Гуантанамо". Разрешаването на казуса с тях е и основната задача пред новия специален пратеник на САЩ Клифърд Слоун, който бе назначен на длъжността същия ден, в който списъкът бе обявен. Те са задържани по приетата от Конгреса през 2001 г. резолюция, позволяваща употребата на военна сила срещу отговорните за атаките от 11 септември. Първите затворници в Гуантанамо пристигат в лагера точно една година по-късно - през 2002 г., по време "войната срещу тероризма", обявена от Буш-младши след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Министерството на отбраната използва лингвистична уловка - нарича ги "незаконни бойци" вместо "военни затворници". Използвайки тази формулировка, то ги лишава от правата, гарантирани на "военните затворници" от Женевските конвенции. Въпреки това в изявлението си пет дни по-късно върховният комисар на ООН за човешките права Мери Робинсън обявява задържаните именно за "военни затворници" и призова за спазване на съответните им права, хуманно третиране и честен процес със спазена презумпция за невинност.

През февруари същата година министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви пред сп. "Тайм": "Реалността е, че фактите, които съществуват днес, заради "Ал Кайда" и талибаните не са фактите, вземани предвид, когато са създавани Женевските конвенции".



По същото време президентът Джордж Буш обявява,



че заловените талибани и членове на "Ал Кайда" няма да бъдат квалифицирани като военни затворници. Според списанието изтеклата кореспонденция между Министерството на правосъдието и ЦРУ през 2002 г. гласи, че изтезанията на терористи от "Ал Кайда" в чужбина "могат да бъдат оправдани". През декември ръководителят на "Гуантанамо" генерал-майор Джофри Милър изисква от Ръмсфелд да одобри списък с тактики за разпит, някои от които: лишаване от сън, заспиване в "стресови" позиции, физическо насилие, поставяне на качулки върху главите на затворниците и 20-часови разпити. Финалната версия на списъка с техники е подписана от Ръмсфелд през април 2003 г. и все още е в сила.

През 2005 г. доклад на международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" обявява "Гуантанамо" за "ГУЛАГ на съвременността", призовавайки САЩ или да освободи затворниците, или да им предостави шанс за справедлив процес. През 2006 г. ООН повтаря призива, а Върховният съд на САЩ взема решение по делото "Хамдан срещу Ръмсфелд", което гласи, че затворниците в лагера също се ползват от защитата на Женевските конвенции. Скоро след избирането си президентът Барак Обама подписва заповед за разпускането на военната комисия в Гуантанамо в рамките на 120 дни и затварянето на лагера до края на 2009 г. Сенатът обаче блокира финансирането за решението на Обама и в края на годината той прави втори опит, издавайки заповед към министъра на отбраната за преместването на част от затворниците в "Гуантанамо" в център в щата Илинойс. Две години по-късно стратегията му се сменя коренно - през януари 2011 г. Обама ограничава трансфера на затворници от лагера към други места, което затруднява затварянето на "Гуантанамо". Възстановени са и военните трибунали в лагера, на които обаче не се използват доказателства, получени чрез изтезания.

Именно затова задържаните започнаха гладна стачка през февруари т.г., след като реториката на Обама не доведе до промяна. В момента 104 от 166-те затворници протестират, не приемайки храна, а



44 биват хранени от лекарски екипи насилствено



Последният британски гражданин, затворен в "Гуантанамо", Шакер Аамер, разказва пред защитаващата правата на затворниците британска организация "Риприйв", че военните използват "все по-брутални" похвати, за да спрат гладната стачка. По думите му, цитирани от в. "Гардиън", килиите биват изстудявани до непоносими температури, за да усилят дискомфорта на протестиращите затворници, а преди десет дни един от тях е бил приет в болница, след като медицинска сестра е вкарала тръбата за принудително хранене в белия дроб вместо в стомаха му. Аамер допълва, че някои сестри в лагера не носят баджове с името си, за да се предпазят от възможността задържаните да се оплакват от медицинските екипи.

Аамер е прекарал повече от 11 години без съд и присъда в "Гуантанамо". Усилията на британската държава за спасението му стигнаха дотам, че премиерът Дейвид Камерън повдигна въпроса лично през президента Обама на срещата на Г-8 в Северна Ирландия миналата седмица. Пред "Риприйв" Аамер казва: "Администрацията се вбесява все повече и прави всичко възможно да спре гладната стачка. Иска ми се да съм мъртъв".